Ан-Маргрет и Елвис Пресли… Любовна история на живо в Лас Вегас

Родената в Швеция Ан-Маргарет за първи път се среща с Елвис Пресли в началото на юли 1963 г. на холивудска звукова сцена в студиото Radio Recorders. Този ден те бяха представени един на друг и на пресата като звездите на дългоочаквания филм на MGM, Viva Las Vegas. По това време 28-годишният Пресли вече беше опитен актьор, започвайки 14-ия си филм. За разлика от тях, 22-годишната Ан-Маргарет тъкмо започваше стремителния си възход. Предишният й филм, Bye Bye Birdie, беше премиерен само три месеца по-рано и моментално я катапултира към славата. (Дик Ван Дайк, който участва с нея в “Птичка”, се пошегува, че филмът може да се нарича “Историята на Ан-Маргарет”.)

Размишлявайки върху първата им среща в автобиографията си от 1994 г., Ан-Маргрет пише:

“С изключение на пиано, звуковата сцена на MGM, където се срещнахме с Елвис, беше празна. На заден план няколко от момчетата му се мотаеха наоколо, наблюдавайки шефа си, ритуал, който скоро щях да очаквам. Под зоркия поглед на режисьора Джордж Сидни, студиен фотограф направи снимки на това, което ръководителите на филмовата компания смятаха, че ще бъде исторически момент.”

— Елвис Пресли, бих искал да се запознаеш с една прекрасна млада дама, Ан-Маргарет — обяви Джордж Сидни. Ан-Маргарет, това е Елвис Пресли. В този момент нито Елвис, нито аз наистина разбрахме значението на въведението. Протегнах ръка и той я стисна нежно. И двамата казахме: “Чувал съм много за теб” по едно и също време, което ни накара да се смеем и моментално облекчи напрежението.”

Това представяне не само бележи началото на професионалното им сътрудничество, но и началото на по-лична връзка. “Не съм напълно сигурна защо се чувствах толкова спокойна, когато се срещнах с “Краля”, размишлява Ан-Маргрет. “В края на краищата това беше Елвис – човек, който беше спечелил сърцата на почти всяка жена в Америка. Не знаех, че скоро ще спечели и моята.”

Преди снимките да започнат официално, Елвис и Ан-Маргрет първо трябваше да запишат музикалните си номера. На 9 и 10 юли всеки от тях записва соловите си песни в Radio Recorders. След това, на 11 юли, те обединяват усилията си в студиото, за да запишат три дуета: “The Lady Loves Me”, “You’re the Boss” и “Today, Tomorrow and Forever”.

Само три дни по-късно актьорите и екипът се отправиха към Лас Вегас, настанявайки се в хотел Sahara. Снимките на място в града започнаха на 15 юли и продължиха до 26 юли. След уикенда продукцията се премества обратно в Лос Анджелис, където снимките се възобновяват в студията на MGM и продължават през август до първата седмица на септември.

Ан-Маргрет бързо осъзнава, че тяхното екранно партньорство е нещо специално. “Сигурна съм, че продуцентите са знаели, че един забързан мюзикъл за момчета и момичета ще има полза само ако химията между Лъки и Ръсти е правилна”, спомня си тя. “Отначало Елвис и аз може да се шегуваме, че единствената топлина между нас идва от пустинното слънце, но други забелязаха искри от самото начало.” Скоро връзката им стана очевидна за всички. Както отбеляза кореспондент на Асошиейтед прес: “Те се държат за ръце. Те изчезват в съблекалнята му между ударите. Те обядват заедно в уединение.”

Ан-Маргарет си спомня, че чистата енергия на музиката моментално я свързва с Елвис:

“И двамата преживяхме музиката на дълбоко инстинктивно ниво. За Елвис и за мен музиката разпали силна, почти неконтролируема страст. Беше странно, понякога смущаващо, често смешно, но винаги вдъхновяващо и прекрасно. Докато се гледахме как се движим, се почувствахме като да се погледнем в огледало. Когато Елвис пъхна таза си, моят го последва. Ако рамото му паднеше, аз го изравнявах. Когато той се завъртя, аз вече се въртях на пети.”

Ан-Маргрет бързо се адаптира към мафията на Елвис в Мемфис

Докато сътрудничеството им продължава, Ан-Маргарет осъзнава колко много общо имат тя и Елвис. Освен споделената им любов към музиката, и двамата се наслаждават на мотоциклети, ценят семейството, жадуват за уединение, отдадени на вярата си и ценят нощните разговори. В началото на снимачния процес Елвис я покани да се присъедини към него и приятелите му за шоу в Лас Вегас. “Беше просто, приятелско излизане”, спомня си тя. “Бях свикнала родителите ми да ходят на срещи, така че да бъда с антуража на Елвис изобщо не ме притесняваше. Неговите момчета винаги се отнасяха към мен с голямо уважение.”

Приятелите на Елвис винаги се чувстваха спокойни, когато Ан-Маргарет беше наоколо. “Тя направи живота му малко по-лесен, защото го разбираше и не му поставяше никакви изисквания”, спомня си братовчедът на Елвис, Били Смит. “Тя дори разбра защо той се нуждае от нас. Присила никога не е разбирала това.”

Марти Лакър добави: “Ан искрено харесваше хората и харесваше всеки един от нас. Тя не беше уплашена или заплашвана от нас и мисля, че също ни уважаваше. Много се забавлявахме с нея. Тя имаше страхотно чувство за хумор. Нарекохме я “Ръжди”, защото това беше името на героинята й във филма – и, разбира се, заради червената й коса.”

Когато Елвис се чувства по-комфортно с Ан-Маргарет, те започват да прекарват повече време сами заедно. “Осъзнах, че съм преминал в нова, неизследвана територия, когато Елвис поиска да остане насаме с мен. С течение на времето фактът, че това се случваше по-често, ме правеше щастлив – означаваше, че Елвис наистина ми се доверява.”

В тези лични моменти Елвис й се отвори повече, отколкото някога е имал с всеки друг. Ан-Маргарет почувства, че е опознала сърцето му отблизо:

“Като всички, Елвис имаше мечти, желания, надежди, болки, желания и слабости. Но той показа тази уязвима страна само когато всички останали си отидоха – онези тихи моменти, когато бяхме сами, след като се стъмни, паркирахме някъде високо в хълмовете, гледайки надолу към светлините на Лос Анджелис или към звездите.”

• Спорът за ъгъла на камерата

По време на снимките на Viva Las Vegas най-голямото предизвикателство в отношенията между Елвис Пресли и Ан-Маргрет не беше личната враждебност, а по-скоро тяхното също толкова силно его. Ан-Маргарет открито призна своята, а тази на Елвис беше неоспорима. Това напрежение се изостря от предполагаемото фаворизиране на режисьора Джордж Сидни към Ан-Маргрет по време на продукцията.

Близките сътрудници на Елвис – Ред Уест, Ламар Файк, Джо Еспозито и Сони Уест – всички твърдят, че Сидни е дал на Ан-Маргрет по-ласкателни ъгли на камерата, често за сметка на Елвис. Ред Уест си спомня, че Елвис “се оплаква горчиво, че синът се опитва да го извади от картината”, след като гледа ежедневните бързания. Съобщава се, че тези оплаквания достигат до полковник Паркър, мениджъра на Елвис, който след това се изправя срещу Сидни.

Според биографа на Пресли Питър Гуралник, Паркър напомня на продуцентите, че Viva Las Vegas е фундаментално “филм на Елвис Пресли”. Той отхвърли аргумента на MGM, че подчертаването на Ан-Маргрет ще разшири привлекателността на филма. Гуралник дори съобщи, че Паркър е използвал влиянието си, за да премахне два от трите дуета, записани от звездите.

Въпреки тези борби за власт на снимачната площадка, завършеният филм ясно демонстрира музикалната известност на Елвис. Той изпълнява шест солови номера в сравнение с двете на Ан-Маргрет. Докато танцовото майсторство на Ан-Маргарет беше видно, Viva Las Vegas в крайна сметка затвърди идентичността си като филм на Елвис Пресли, с Ан-Маргрет като силна и запомняща се водеща дама. Забележително е, че никой от лоялните на Елвис не обвинява Ан-Маргрет за възприеманото режисьорско фаворизиране, а самата тя мълчи за противоречията в собствените си мемоари.

Въпреки че Елвис може да е показвал проблясъци на професионална ревност по отношение на ъглите на камерата, това никога не е опетнило личната му връзка с Ан-Маргарет. Връзката им бързо разцъфтява в страстна любовна връзка. Ламар Файк, близък сътрудник на Елвис, заяви: “Аферата на Елвис с Ан-Маргарет не беше просто афера. Той наистина беше влюбен в нея. Стана горещо и тежко.” Марти Лакър добави: “Нито един от тях не беше женен и наистина се грижеха много един за друг… а Присила се върна в Грейсленд.

Ан-Маргарет в автобиографията си избира да се фокусира по-малко върху интимните подробности от романса им и повече върху споделените приключения, които преживяват като близки приятели, като пътуването им с мотоциклет.

Интимната връзка между Елвис и Ан-Маргарет очевидно се простира далеч отвъд обвивката на Viva Las Vegas. Джери Шилинг в книгата си разказва, че е видял Ан-Маргарет да влиза в дома на Елвис в Калифорния късно една вечер през есента на 1964 г. със собствения си ключ и се отправя директно към спалнята му. Марти Лакър разкри още: “Тя му пишеше писма и ги подписваше “Бъни” или “Тъмпър”. И тя се обаждаше на Грейсленд и използваше същия код.” Самата Ан-Маргарет признава дълбочината на връзката им в автобиографията си, заявявайки: “Елвис знаеше, че обичам розовото и беше поръчал кръгло, розово легло в момент на нежност”.

• Елвис трябваше да изпълни ангажимента си

Ан-Маргрет усеща, че любовната им връзка, колкото и страстна да е тя, е предопределена да приключи. Тя обяснява в автобиографията си: “Имаше и други фактори в живота на Елвис, които го накараха да се отдели от мен и аз ги разбрах. Елвис винаги беше честен с мен, но все пак ситуацията беше объркваща. Продължихме да се виждаме периодично, докато не се срещахме почти година. След това всичко спря. Знаехме, че връзката трябва да приключи, че Елвис трябва да изпълни ангажимента си.”

Този ангажимент е бракът му с Присила в Лас Вегас на 1 май 1967 г. Ан-Маргарет поема подобен ангажимент само седмица по-късно, като се омъжва за актьора Роджър Смит в същия град.

Въпреки края на романса си, Елвис и Ан-Маргарет остават верни приятели през останалото десетилетие от живота му. Когато прави своя дебют на сцената в Лас Вегас през юни 1967 г., Елвис ѝ изпраща флорална аранжировка във формата на китара, традиция, която той продължава за всичките ѝ дебюти в Лас Вегас. Ан-Маргрет е сред публиката за откриването на Елвис в хотел “Интернешънъл” на 31 юли 1969 г., както потвърждава Ламар Файк. През 70-те години на миналия век те полагат усилия да посещават шоутата на другия в Лас Вегас и да посещават зад кулисите, когато е възможно.

През 70-те години на миналия век и двете звезди се борят със зависимостта от вещества. Докато Елвис се бори със злоупотребата с лекарства с рецепта, Ан-Маргрет се бори с алкохолната зависимост. Тя откровено сподели: “Достигнах точка, в която дните и нощите ми се смесиха в едно непрекъснато, мъгливо състояние на опиянение. Изпивах една пета уиски, припадах, събуждах се, пих още малко и отново припадах. Страдах от периоди, които не можех да си спомня.”

Ан-Маргарет успешно преодолява зависимостта си, но Елвис не. В началото на 1977 г. слуховете за влошаващото се здраве на Елвис достигат до нея. Когато Джо Еспозито присъства на шоуто й в Tropicana в Лас Вегас, тя се интересува за благосъстоянието на Елвис. — Не се притеснявай — успокои я той, — всичко е наред. Има няколко проблема, но ние се грижим за тях.”

• Ан-Маргарет вярна до края

На 15 август 1977 г., когато Ан-Маргрет открива в Хилтън, познат жест отсъства: за първи път от десетилетие от Елвис не пристига цветна аранжировка или телеграма. Опустошителната новина дойде на следващата сутрин с телефонно обаждане от Грейсленд. Джо Еспозито, очаквайки хаоса в Мемфис за погребението, я посъветва да не идва. — Идваме — настоя тя. При пристигането си в Грейсленд тя и Върнън Пресли се прегръщат. “Имаше толкова много за казване, за разказване”, спомня си тя, “но вместо това плакахме.” Върнън тихо й каза: “Той беше толкова горд с теб.”

Три месеца по-късно бащата на Елвис и полковник Паркър помолиха Ан-Маргрет да бъде домакин на двучасов трибют на NBC, Спомени за Елвис. Тя го описва като една от “най-трудните, мъчителни задачи”, които някога е предприемала.

В началото на 1979 г., след като научава за тежкото заболяване на Върнън Пресли, Ан-Маргарет отлита за Мемфис, за да го посети. “Имахме добро посещение, смеехме се, плачеха и си разменихме истории”, спомня си тя. “Той ми каза колко много му липсва синът му, а аз казах, че и на мен ми липсва.” За да предложи утеха, тя от време на време се обажда на Върнън в месеците преди смъртта му на 26 юни 1979 г.

Марти Лакър, един от кумовете на Елвис на сватбата му, веднъж размишлява: “Ако Елвис беше свършил с Тъмпър, цялата история можеше да се развие по различен начин”. Въпросът дали Ан-Маргрет е можела да спаси Елвис, когато другите не са могли, остава трогателен, макар и спорен, въпрос. Дори в разгара на любовната си връзка и двамата разбраха, че това е връзка, която никога не може да продължи.

Golf Vertex