Българският патриарх Даниил положи началото на Деветото мироварене в Българската православна църква
Българският патриарх Даниил положи началото на Деветото мироварене в Българската православна църква. Варенето на светото миро ще се проведе в първите три дни на Страстната седмица в притвора на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
По-рано днес в Патриаршеската катедрала бе отслужена Преждеосвещена света литургия от прот. Антоний Милушев и протодякон Деян Коруноски, а след нея Българският патриарх Даниил отслужи водосвет и поръси със светена вода мироварните съсъди и материали, както и вля от светената вода в мироварния казан. Негово Светейшество прочете Първото зачало от предвидените евангелски четива. Докато се вари мирото свещеници ще четат светото Евангелие, както и по старшинство ще разбъркват казана със съставките.
С Негово Светейшество съслужиха епископите Мелнишки Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Тивериополски Тихон – Патриаршески викарий, Знеполски Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария, Велбъждски Исаак – викарий на Софийския митрополит, а също архим. Йоан – протосингел на Софийска св. митрополия, храмовото духовенство и свещеници от столицата, както и протодякон Деян Коруноски.
„Автокефалните църкви, самоуправляемите църкви, имат това право да варят миро и това е един от признаците на тяхната самостоятелност, за тяхната административна самоуправляемост“, каза пред журналисти патриарх Даниил и обясни, че „светото миро служи при Миропомазването. След като се приготви мирото, то се освещава и на Велики четвъртък Светият Синод ще отслужи света Литургия. На нея се четат специални молитви и вече осветеното миро служи при Миропомазването, а при освещаване се запечатва с дара на Светия Дух. Това не е символично действие, това е насъщният живот на Църквата и чрез това действие се помага Божията благодат да стигне до човеците“.
За мирото изобщо
Мирото е благоуханна течност. Първоначалният му състав е бил хомогенен – сок от някакво благовонно растение или пък масло (eleon) от маслиново дърво. Поради това и в някои случаи мирото се отъждествява с елея. Думата „миро” е гръцка – to miron. Нейната етимология обаче е все още недостатъчно изяснена. Така, някои я извеждат от глагола miro = тека, а други от глагола miriso = помазвам. Докато например някои отъждествяват miron с mirra (Myrrhe) или с mirtos или дори с smirna, в гръцкия превод на Стария Завет от 70-те (Septuaginta) се прави строго разграничение между miron и често eleon, а на mod съответства smirna.
В историческите книги думата шемен, употребена в нейния култов смисъл в древноюдейското законодателство, не навсякъде е преведена с mirton. С думата miron са преведени други сродни и даже без сигурно и пълно съответствие думи от масоретския текст.
Употреба на мирото
Мирото е влязло в различна употреба още от най-дълбока древност. Свидетелства за това има още от третото хилядолетие преди Христа. С миро египтяните балсамирали телата на покойниците. Мирото е служило на древните народи и като лекарство в медицината, употребявало се и в козметиката и в култовия живот.
Мирото в Св. Писние
а) В Стария Завет
В Стария Завет мирото е имало различно употребление: а) за култови цели – помазване на служителите на скинията, помазване на самата скиния и принадлежностите й (Изх. 40:9-11); б) за помазване на цар (Съд. 9:8; 1 Цар. 9:16; 16:12; 10:1; 15:1,17; 16:13; 2 Цар. 2:4,7; 3:39 и др.); в) за помазване на пророк (3 Цар. 19:16; Пс. 44:8); и г) като козметическо средство (Пес.песн. 1:2; 4:10; 5:5; Притч. 27:9; Прем. Сол. 2:7; Ам. 6:6).
Състав и употреба на мирото
Първоначално, както се спомена, съставът на мирото е бил прост, хомогенен, в повечето случаи – обикновен маслинов елей. По-после, в зависимост от предназначението му и нуждите, съставът на мирото се е променил. Към елея, като основна съставка, почнали да прибавят и други благовонни елементи ( корени, течности и смоли). „Говори още Господ на Мойсея и каза: вземи си най-добри благовонни вещества: самоток смирна – петстотин сикли, според свещената сикля, и един хин маслинен елей; и от това направи миро за свещено помазване, маст смесена по изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване” (Изх. 30:22-25).
Мирото в този, определения от Бога състав, имало специалното и изключително предназначение – да служи само за помазване на скинията с нейните принадлежности, ковчега на откровението, трапезата с всичките й принадлежности, светилника с всичките му принадлежности и кадилния жертвеник, жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му, а така също и за помазване на Аарон и синовете му. „Тялото на други люде не бива да се помазва с него, и от същия състав (!) не варете (за себе си) такова миро; то е светиня (к.м.): светиня да бъде за вас; който направи такова миро, или който помаже с такова външен човек, да бъде изтребен от народа си” (Изх. 30:32-33).
Мирото, приготвено по даденото по-горе от Бога указание, е получило по-специалното название „миро на (за) помазване”. За миро, имащо друг състав и с друго предназначение, се споменава в следните още места – дървено масло, като жертвоприношение, елей за седмосвещника (Изх. 27:20), масло, с което са помазвали царските двери (Ест. 2:12), и най-добро мазило (Ам. 6:6).
б) В Новия Завет
Употреба на мирото в Новия Завет. В Новия Завет мирото в по-общ смисъл (масло за помазание – елей) се употребявало като лекарство и в по-специален смисъл (като съставно благоуханно масло) – при погребения и, по всяка вероятност, при тайнството Миропомазание (ръковъзлагане) след св. Кръщение.
Мирото в Християнската църква
1. Употреба на мирото
Мирото се употребява в Християнската църква най-вече при тайнството Миропомазание, а след това и при освещаване на църква, на антиминс и при миропомазване на цар.
а) В тайнството Миропомазание
Тайнството Миропомазание в Православната църква се извършва непосредствено след св. Кръщение. След като новокръстеният се облече, свещенослужителят чете молитвата: „Благословен еси, Господи Боже Вседержителю…”, в която благодари на Бога, че ни е дарил блаженото очищение в св. вода и Го моли да ни дари и с печата на Св. Дух, да утвърди новопокръстения в православната вяра, да го избави от лукавия и от всичките му начинания, да запази душата му в чистота, та като благоугоди Богу, да стане син и наследник на небесното Му царство.
След тая молитва свещенослужителят миропомазва новопокръстения по челото, очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите, ръцете и нозете, като при всяко помазване казва: „Печать дара Духа Святаго. Амин.”
Първоначално тайнството Миропомазание се извършвало от св. апостоли чрез ръковъзлагане, а след това – и чрез помазване. При това тайнство се получават благодатни дарове (сили) на Св. Дух, укрепващи духовно новородения в добродетелния живот за спасение.
По-късно това тайнство започва да се нарича помазване.
Явява се въпросът – кога и защо древното ръковъзлагане е било заменено с миропомазване. По всяка вероятност тая замяна ще да е станала още в апостолско време. Основания за това би могло да се съзрат в някои свидетелства на самите св. апостоли. Така св. Йоан Богослов пише на християните, до които е отправил първото си съборно послание: „И вие имате помазание от Светаго, и знаете всичко… и помазанието, което получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи никой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило” (1 Йоан. 2:20,27). А ап. Павел пише на Коринтяни: „А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог. Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни” (2 Кор. 1:21-22). Наистина, тук думата „помазвам” би могла да има и преносно значение, в смисъл на духовно помазване, какъвто тя очевидно има и в 44 псалом: „Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съученици” – думи, които св. апостол отнася към „Помазаника Господен” – възплътения Син Божи, Господа Иисуса Христа. Този същия смисъл има и тая дума и в Деяния 10:38 – „Бог помаза с Дух Свети и със сила Иисуса от Назарет”. Възможно е и напълно приемливо е, обаче, св. апостоли в посочените текстове да говорят по-скоро за действително помазване, заменящо или заменило вече по-старата практика на ръковъзлагане. Също допустимо е още в апостолско време заедно с ръковъзлагането да се е прилагало и миропомазанието. Така или иначе практиката на миропомазанието ще да се е явила не без надлежно апостолско установление и църковна санкция.
Иначе не бихме могли да обясним нейното възприемане и широко приложение в Църквата в едно тъй ранно апостолско време. Приема се, че замяната на ръковъзлагането с миропомазване е било извикано от нуждата, от обстоятелствата, поради т.н. икономия. Предвид все повече увеличаващия се брой на новокръщавани, св. апостоли ще да са били в невъзможност лично да утвърдяват чрез ръковъзлагане неофитите, т.е. новопокръстените, и затова, не без указание на Св. Дух ще да са заменили за по-голямо удобство ръковъзлагането с миропомазване. Съществуването на миропомазването е добре засвидетелствано от раннохристиянско време. Така – Дионисий Ареопагит свидетелства, че самите апостоли нарекли това тайнство „тайнство на мирото”.
В Апостолските постановления е дори дадена и молитвата при тайнството: След като го кръсти в името на Отца и Сина и Св. Дух нека той (свещеникът) да го помаже с миро и да каже: „Господи Боже, Който съществуваш от Сам Себе Си, и върховни Владико на всичко! Ти си разпространил благоуханието на евангелското познание във всички народи; Ти и сега дарувай, щото това миро да бъде действено в кръстения, тъй че благоуханието на твоя Христос да пребъде твърдо и трайно…”
Теофил Александрийски пише: „Онова, що е помазано, то е приятно, благополезно и съвсем не заслужава да бъде осмивано. А ти не искаш да се помазваш с Божия елей. А ние затова и се наричаме християни, защото се помазваме с Божия елей”.
Св. Ириней Лионски пише: „Нашите тела са получили единство посредством банята, която е баня на нетлението, а душите – чрез Духа”. А Св. Дух е наречен у Ириней „посредник на помазанието или само помазание”.
Тертулиан пише: „След като излезем от купел, ние се помазваме с благословено помазване по древния обичай… Така и в нас помазанието, макар и да става телесно, но принася духовен плод, подобно на това, както и в кръщението – онова, което се извършва, бива телесно, доколкото биваме потапяни във вода, но действието е духовно, доколкото ние се освобождаваме от греховете. След това се възлага ръка, която чрез благословение призовава и привлича Св. Дух”. На друго място Тертулиан, говорейки очевидно за тайнството Миропомазание, казва: „Плътта се помазва, за да се освети душата; плътта се ознаменува с печат, за да се огради душата; плътта се осенява чрез ръковъзлагане, за да се просвети душата с Духа…” Указание за извършване на тайнството Миропомазание чрез св. миро намираме и в думите му: „(Христос) не отхвърля нито водата на Твореца, чрез която умива Своите, ни елея, чрез който ги помазва…”
Ориген свидетелства: „И тъй, след като сме се отвърнали от греха, макар и да се дава очистване чрез всичко онова, за което говорихме по-горе, но дарът на благодатта на Духа се обозначава чрез елея, затова щото отвръщащият се от греха да може не само да получи очистване, но и да се изпълни със Св. Дух…”
Св. Киприан пише: „На оня, който е кръстен, е необходимо също така да бъде и помазан, та като приеме хризмата (помазанието), да може да стане Божи помазаник и да има Христовата благодат”. Св. Киприан ясно посочва, че за тайнството Миропомазание е необходимо осветен на олтара елей и че това освещаване трябва да става от предстоятелите на църквите чрез запечатване, свързано с молитва и ръковъзлагане.
Св. Кирил Йерусалимски увещава: „Затова гледай да не мислиш, че това е просто миро, защото както хлябът на Евхаристията след призоваването на св. Дух не е вече прост хляб, но Тяло Христово, тъй и това свето миро след призоваването вече не е просто или, както би казал някой, обикновено миро, но е дар на Иисуса Христа и на Св. Дух, което е станало действено от присъствието на Неговото (на Духа) Божество. С него (мирото) се ознаменуват (слага се знак), като се помазват челото и другите оръдия на чувствата”.
Миропомозване на инославни, преминаващи в Православие
Според практиката на Православната църква инославни християни или отстъпили от Православната църква се приемат в лоното на последната чрез миропомазание по следния начин:
След обикновеното начало се пее стихира „Царю небесний”. Следва велика ектения на светото миропомазание. Седем от моленията на тази ектения са посветени на миропомазания – да бъде храбър воин на Христа, твърд във вярата, безстрашен в изповедничеството, да възраства в добродетелен живот, помазанието да запази в чистота душата на помазания, за да достигне съвършенство в мярката на Христовото изпълнение и пр. Следва молитвата: „Благословен еси, Господи Боже Вседержителю”, в която свещеникът моли Бога – Царя на всичко, да дарува на миропомазуемия печата на Светия и всесилен Дух и причащаване със св. Тяло и честната Кръв на Христа, да го утвърди в православната вяра и да стане наследник на небесното царство. Свещеникът помазва със св. Миро новопричислявания кръстообразно по челото, очите, ноздрите и устата, ушите и гърдите, ръцете и нозете, казвайки: „Печать дара Духа Святаго. Амин!” Следва молитвата: „Господи Боже наш, сподобивий совершенна показати…” Взема гъба, намокрена с топла вода, изтрива помазаните с миро места и казва: „Оправдался еси, просветился еси, освятился еси именем Господа нашего Иисуса Христа и Духом Бога нашето, и миром помазался еси во има Отца и Сина и Святаго Духа, нине и присно и во веки веком. Амин!” След това на главопреклонението: „Одеявийся (одеявшеяся) в Тя Христа Бога нашего…” следва ектения: „Помилуй нас, Боже…” и отпуст.
Миропомазване на цар.
Чинът на царското миропомазване ще да се е появил значително по-късно, навярно по време на укрепването и възхода на императорския институт във Византия. За него нямаме древноцърковни свидетелства. Той е въведен очевидно по подражание на помазването на царе в Стария Завет с цел да се придаде по-голяма изрядност, величие и престиж на царския институт.
Царското миропомазание не е нито повторение на тайнството Миропомазание, нито пък ново някакво тайнство, а е само по-висока степен на същото това тайнство или по-точно – получаване към другите, общи за всички християни дарове, и на специалния дар за царско служение.
Чинът на Царското миропомазание е подобен на чина на молебното пение. По време на тоя специален молебен става коронацията на царя (и царицата). След молебена започва св. Литургия, през време на която коронованите лица стоят с непокрита глава. По време на причастния царят (и царицата) пристъпват към царските двери. Първойерархът (патриарх, митрополит или архиепископ) взима нарочен скъпоценен съд със св. Миро, потапя помазалката [дн. миралка, бел. гл. ред.] в мирото и помазва царя по всички определени места на тялото, както става при тайнството Миропомазание, като произнася думите: „Печать дара Духа Святаго”. Друг архиерей изтрива с памук помазаните места. След това става помазване и на царицата (само на челото). Новомиропомазаният цар влиза през царските двери, покланя се ниско пред св. Престол и бива причастяван „по царския чин” от първойерарха както се причастяват свещенослужителите – отделно с Тялото и отделно с Кръвта Господня. След причастяването царят взема антидор и теплота, измива се, излиза от св. Олтар и застава пред главната икона на Спасителя. През всичкото това време царицата е застанала пред главната икона на св. Богородица. След като царят застане пред иконостаса, царицата пристъпва към царските двери и се причастява по обикновения за всеки мирянин начин. Накрая дяконът възглася съответно многолетие.
Право на Миропомазване
Миропомазването на новокръщавани, както се изтъкна, е една модификация на ръковъзлагането. Правото на ръковъзлагане са имали в древната Църква само св. апостоли. Тяхно ще да е било и правото на миропомазване, ако приемем, че такова наистина се е употребявало още в тяхно време. Това тяхно право впоследствие е минало и върху техните приемници – епископите. Впоследствие обаче, това право, пак по практически съображения, минало и върху свещениците.
При римокатолиците правото на ръковъзлагане (Confirmatio) има епископът и само по изключение – свещеникът. Църковната история и древната църковна практика обаче свидетелстват, че да извършват миропомазване имат правото и свещеници. Така за тая практика съобщава св. Ириней Лионски. А св. Йоан Златоуст пише, че епископът по отношение на свещенодействията с нищо друго не превъзхожда епископа, освен с едната хиротония. Същата мисъл изразява и св. Ириней – quid facit, excepta ordinatione episcopus, quod presbyter non aciat.
Св. Амвросий също споменава, че миропомазването се извършва от презвитер.
Символично значение и действието на св. Миро при тайнството Миропомазание
Св. Миро е съществен елемент при тайнството Миропомазване. Заедно със самото действие на помазаните и установената тайноизвършителна словесна формула то съставя видимата, външната страна на тайнството. А външната страна на християнските тайнства обикновено са и видим знак, символ на онова, което невидимо се извършва при и чрез тия тайнства. Като се вземе под внимание, че св. Миро е съставено от най-благоуханни неща (треви, корени, смоли и течности), то се явява и символ на благодатните дарове на Св. Дух: премъдрост и разум, съвест и крепост, знание и благочестие, както и на Неговите (на Духа) плодове: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Духовният живот е като духовен цъфтеж и преуспяващият в духовния живот става Христово благоухание. А преподаваните дарове на Св. Дух при тайнството Миропомазание имат тъкмо предназначението да подкрепят духовно новородения и да извикват у него духовен цъфтеж с духовно благоухание. Затова и мирото, като съставено от най-различни и редки благоуханни елементи, следователно, се явява символ на благодатните дарове на Св. Дух и на Неговите благоуханни духовни плодове.
Според св. Симеон Солунски, виден литургист, символист на Православната църква, мирото не означава само един определен дар на Св. Дух. То е образ на пълнотата на целия Св. Дух. Мирото е наречено „елей на радост”. То обаче е символ не само на радост, но и на Божията милост. Помазването в Стария Завет, пише св. Симеон, беше предобраз на това, което възсия в новия. Чрез него бяха помазани Аарон и синовете му, пророците и царете, Мойсей, дори и 70-те тълковници (преводачи) на словото Божие. Със същото миропомазание са запечатани и апостолите. Св. Симеон, както се вижда, схваща тайнството Миропомазание по-широко. Според него всяка освещаваща благодат е вече миропомазание. Имайки пълнотата на божествените дарове, мирото, според св. Симеон, извършва върху помазания спасителното действие на освещаването. Чрез благодатта на Св. Дух получените дарове, подобно на талантите, се преумножават хилядократно. Чрез Мирото вярващите стават съжители на Бога, стават подобни на ангелите и чрез положения печат добиват познание за тях. Тия, които не са миропомазани, са чужди и непознати на Христа; те са лишени от вечен и блажен живот.
б) При освещаване на храм
Това църковно установление без друго ще да се основава на Божието поръчение към Мойсея да може и освети с миро скинията и нейните принадлежности.
Според чина за освещаване на храмове, след като архиереят в деня на освещаването (след утрената) е вече обходил с литийно шествие св. храм, носейки св. мощи, влиза в св. олтар през царските врати, поставя св. мощи на престола и им се покланя. Взима след това кадилницата от дякона, кади св. мощи три пъти, кади също и присъстващите служители; взима от дискоса воздуха и звездицата; донасят му св. миро и кутийка за св. мощи. Взима от мощите три частички, поставя ги в кутийката и възлива върху тях св. Велико миро, след което затваря кутийката и я поставя под престола в стълпа, казва три пъти „Вечная память создателем святаго храма сего”, чете след това молитвата: “Господи Боже наш, Иже и сию славу о Тебе пострадавшим“. След като се прочетат отредените стихове от 50 псалом и архиереят възгласи „Благословен Бог наш”, взима съд със св. миро и при трикратно пение на „Алилуя” прави върху трапезата три кръста със стръкче, натопено в св. миро: един в средата и два отстрани, като намазва с ръка (разстила) мирото от кръстовете по цялата трапеза. В това време се чете псалом 132. Св. трапеза се избърсва от мирото с определените (приготвените) за освещаване антиминси. После, при напевното четене на псалом 25, архиереят, последван от първенствуващия свещеник, който държи съд със св. миро, кади св. олтар и целия храм по установения ред и помазва кръстообразно със стрък или дълга тръст с натопен в св. миро връх най-напред св. олтар над Горното място и над прозореца, след това над църковните врати, над всички врати и прозорци, стени. Като извърши помазването, архиереят се връща в св. олтар и възглася: „Слава Святей и всесилней и животворящей Троице всегда, нине и присно и во веки веков“.
След няколко още молитви и песнопения, след като се прочетат определените апостолски и евангелски четения, се дава отпуст и се започва св. Литургия – първата, в новоосветения вече храм.
в) При освещаване на антиминс
Има два начина за освещаване на антиминс – единият, за който се спомена във връзка с освещаване на храм, и другият – специален. Този осветителен чин се извършва по време на св. Литургия след възгласа. „Да и тии с нами славят…” св. мъченичешки мощи се поливат кръстообразно с розова вода. След възгласа „Благословен Бог наш…” и приканата на дякона „Вонмем” при пеенето на „Алилуя“ архиереят прави върху всеки антиминс три кръста с потопена в св. миро клечка [или миралка – специална метална пръчица за помазване; бел. гл. ред.]. По време на помазването на антиминсите се чете псалом 132. Архиереят възглася: „Слава Тебе Святая Троице Боже наш, Слава Тебе во веки веков!“, след което кади около св. престол. В това време се чете псалом 25. След прочитането на псалома архиереят чете двете молитви: „Господи небесе и земли…” и „Благодарим Тя, Господи Боже сил…“.
След тия молитви архиереят взима воскомастих [дн. восхомастика; бел. гл. ред.] и влага в него частица от св. мощи, полива ги със св. миро и ги поставя в нарочните за това места, пришити към горната страна под Антиминса. Прочита се заключителната молитва и чинът на св. Литургия продължава.
2. Право на варене, освещаване и раздаване на св. миро
Правото на приготвяне, освещаване и раздаване на св. миро има поначало всеки епископ, понеже епископът обладава всички правомощия на йерархическото служение. Той може да извършва всички тайнства и свещенодействия. В много случаи обаче традицията е по-силна от правото. Съгласно древноцърковната практика това право са запазили (ревниво пазят и сега) само предстоятелите на отделните автокефални църкви. Особено ревниво го е пазела Вселенската патриаршия, която и при случаи, когато е признавала автокефалността на отделна някоя, Поместна църква, задълго е запазвала за себе си правото на мирораздаване като знак на една повече духовна синовна зависимост, а даденото от нея миро – като символ на сакралното в Господа общение.
3. Състав, качество на мирото в Православната църква
Няма строго установление за броя и вида на съставките на мирото, което се приготовлява за култова употреба в Православната църква. Мирото, приготовлявано по Боже установление в Стария Завет, е имало, наистина, специално за нуждите на старозаветния култ предназначение, – да освети чрез свето помазание Аарон и синовете му като служители на скинията, да освети и самата скиния с принадлежностите й, но то (старозаветното миро), по силата на приемствената връзка между старозаветното и новозаветното богослужение, е с по-друго, новозаветно предназначение – да помазва новородените в Христа с царско и свещеническо помазание, тъй като те са призвани да бъдат по благодат и царе и свещеници.
При определянето на тия съставки и посочените в него вещества, без друго ще да се е изхождало от божественото установление, и тия именно съставки ще да са служили за основа. Предвид, обаче, особеното предназначение на св. миро в новозаветната Църква – да бъде то символ на даровете на Св. Дух и на излъчващото се от тях духовно благоухание – към посочените във Второз. 30:22-25 съставки впоследствие постепенно са се прибавяли нови, с по-голямо и приятно ухание. Числото на съставните вещества варира обикновено от 20 до 57. Тия вещества се подразделят на три групи а) течности, б) билки (треви) и в) смоли. Най-известните вещества, употребявани при варенето на св. миро, са следните:
а) Билки
1. Hypericum sive costum 0.630 kgr. (жълт кантарион, звъника, порязаниче); 2. Lignum balsami 0=945 kgr. (санталово дърво); 3.Spina alba (sive iuncus aromaticus) 0.630 kgr.;4 Piper 1.575 kgr. (чер пипер); 5. Myrrha 1.260 kgr. (измир); 6. Piper Longum 0.630 kgr.; 7. Cassia Lingea (sive lignum acacie) 0.945 kgr. 8. Fructus indicum (folium nardi indicae – sive spica indica) 0.945 kgr.; 9. Fructus balsami (recte gemmae balsami) 0=630 kgr. (балсамови плодове, балсамови пъпки); 10. Cypericum (radix cyperici) fouchet (sive galanga) 1.575 kgr.; 11. Visci grana 0.945 kgr.; 12. Saliunca (celtica nargus) 0.315 kgr.; 13. Cassia nigra 0.630 kgr.; 14. Caryophili 0.630 kgr. (карамфил); 15. Semen roris marini (sive folia roris marini) 0.945 kgr.; 16. Cinnamomum (reste cortex cinnamomi) 1.890 kgr.; 17. Asarum (raste radix asari, cabaret) 0.630 kgr. (копитник); 18. Maceris 0.315 kgr. (майоран); 19. Palitum (caulis muscata sive odorata) 1.890 kgr.; 20. Mariorana 0.315 kgr. (майоран); 21. Stachys (sive marubium aldum) 0.315 kgr. (рани лист, пчелинок); 22. Zinciberus 1.260 kgr.; 23. Zedoaria 0.630 gr.; 24. Folia peregrine et ea quidem calamus aromaticus 0.630 kgr.; 25. Inula, aulnee 0.630 kgr. (инула); 26. Aristolochia, rattelou-sarrazine 0.315 kgr. Iris gladiolus , flambé, glaicul 0.315 kgr. (перуника); 28. Agallochon, lignum, aloes 0.315 kgr.
б) Смоли
29. Terebinthi, resina pini 1.890 kgr. (терпентиново масло; борова смола); 30. Myrobalanus indicus, balanus aegyptiaca glandes unguentariae 30.630 kgr.; 31. Ladanum 1.575 kgr. (тамян); 32. Plibanum 1.575 kgr.; 33. Bdellium 0.315 kgr.; 34. Styrax liquida sive calamita 0.315 kgr.; 35. Moschus (verus) 0.018 kgr.; 36. Opobalsamum 0.315 kgr.
в) Течности
37. Oleum olivae 36 оки (маслинов зехтин); 38. Vinum album 90 оки (бяло гроздово вино).
Допълнителни
1. Cassia amara, cassia Augusri folia (майчин лист); 2. Mastix sandoraca (мастика); 3. Oleum rosae (розово масло); 4. Oleum ocymi basilica (босилково масло); 5. Balsam perubianum (перуански балсам); 6. Oleum hysopi (исопово масло); 7. Oleum Neroli; 8. Oleum Bergamotae (бергамотово масло); 9. Angelica (благ бъз); 10. Cissus vitiginea; 11. Aloe maioran; 12. Lavandula (лавандула); 13. Inula (инула); 14. Marum verum; 15. Loranthus (чер имел); 16. Salvia (салвия, какула); 17. Rrisoma zedoaria (куркума); 18. Cardamomum (кардамон); 19. Serlium piranion; 20. Cistus tauricus; 21. Viola adorata (теменуга).
Дозировката (грамажът) на отделните вещества се определя от общото количество на мирото, което е определено да се приготви; от количествата на съставките и от тяхното съотношение. Като основна обаче съставка се смята маслиновият елей.
В качествено отношение мирото трябва да бъде наситено с аромата на вложените при извлека и варенето съставки. Ароматът трябва да бъде силен и особено приятен, благороден, извикващ религиозни чувства; да бъде траен. Гъстотата да не бъде голяма – средна между гъстотата на обикновения маслинов елей и тая на центрофужен мед. Цветът да бъде „маслен” т.е. жълтозеленикав, бистрота – максимална, утайка – минимална, трайност (запазване на качествата, да не подлежи на развала – заграняване) – постоянна. Всички тия качества са от решаваща зависимост от следните фактори и условия:
а) Времето, т.е. продължителността на извлека (кисненето на тревите и корените), на разтварянето на смолите и продължителността на варенето. Също – колко време са преседели тревите от брането до употребата им.
б) Сезонът и мястото на брането на тревите. Не е без значение, кога, къде и по кое годишно време са брани билките.
в) Температурата, и други още условия, при които става извлекът, сушенето на билките, варенето и пазенето на св. Миро. Достигане на т.н. дисперсен градус, т.е. градусът, при който тревите набъбват, пропускат разтворителя, и извлекът става възможно най-пълен; условия, при които се постига най-пълна химическа съвместимост на някои съставки, като напр. – на етерните масла със смолите и пр. Температурата има значение за утайването. Така напр., при по-висока температура, утайките са по-малко и обратно. Намаляването на утайките е в зависимост най-вече от подобрение на технологията при мироваренето.
г) Налягането, при което става извлекът.
д) Светлината – тя оказва влияние върху етеричните масла.
е) Въздухът, особено кислородът – присъствието му в съдовете, в които се пази св. миро, способствува за т.н. автооксидация (самоокисляване).
ж) Концентрация на водородните йони.
з) Стерилизацията, при която става варенето.
и) Съхраняването, т.е. условията, при които става запазването на св. миро, – веществото, от което са направени съдовете, мястото, където се съхранява мирото и пр. Оказва се, че най-пригодни съдове за пазене на св. миро са стъклените, а не металическите, понеже последните подлежат на окисляване. Но понеже стъклените съдове подлежат на счупване, препоръчително е те да са направени от твърдо стъкло и да се поставят в платнен (вътрешен) предпазител.
4. Приготвяне, варене и освещаване на мирото в Православната църква
а) Приготвяне
За мироваренето е необходимо да има специална мироварна, снабдена с всички потребни съоръжения: огнище (камина) за мироварния казан, умивалник, водата от който да се отвежда в отделна шахта на чисто място; маси, рафтове и шкафове за съдовете и пр. В съседство с мироварната е добре да има и лаборатория с необходимите съоръжения. Тук се правят предварителните проучвания. В лабораторията се пазят мостри от мироварни вещества и проби от всяко ново приготвено миро.
При мироварението са необходими най-малко следните мироварни съдове и съоръжения: три казана, единият с вместимост 120 литра за елея и другият по-малък, с вместимост 80 – 100 литра, за виното и изкисване на тревите и третият, с вместимост 50 литра, за преливане; един казан с вместимост 150 литра, монтиран върху огнище в мироварната зала (параклис), в който ще стане самото мироварение; един специален сребърен или алабастрен съд с от по-рано осветено миро. Десетина (в Цариградската църква 12) чисти празни гюмове от по 15-20 литра, в които (съдове) ще се влее новото миро за освещаване; еднолитрова манцура, две дървени лопати с дръжки 100 – 120 см. За бъркане на сместа по време на варението; една голяма лъжица, (черпак) с вместимост около 1 литър, цедилки – металически и платнени и др.
Подготовката за мироваренето (в Цариград) започва от Неделя Кръстопоклонна. Патриархът в съгласие със Св. Синод назначава специална комисия (епитропия), която има грижа да събере необходимите средства за закупуване и приготвяне на различните мироварни вещества. Един от членовете на епитропията е аптекар. За целта се открива подписка между благочестивите и по-състоятелни християни. Имената на дарителите се публикуват в местните вестници.
В двора на патриаршеската църква е построен павильон за събиране на даровете в натура. Там са и седемте казана, подарени в 1807 г. от Сарафския еснаф в Цариград. На една масичка са поставени два алабастра (специални съдове за св. миро) – единият напълнен с чист маслинов елей, а другият – с бяло вино. До тях е поставена кошница с най-различни благоуханни треви. На четирите ъгли на масата са поставени по един сребърен свещник. С това се привършва подготовката за мироваренето. Тая подготовка привършва на Връбница вечерта.
б) Мироварението
Самото варене започва на Велики понеделник. На специално огнище са поставени стари повредени икони. За да се запазят от възможна профанация, те ще послужат за подпалване на огъня под мироварния котел. Рано сутринта след св. Литургия на преждеосвещените дарове се образува литийно шествие от църквата до мироварната. В шествието участват самият патриарх, облечен само в епитрахил и омофор, архимандрити, свещеници и дякони. Духовенството и певците пеят тропара на храма. Когато пристигнат на определеното място, се дава обикновено богослужебно начало…
След това патриархът кади приготвените материали и определените съдове, през което време духовенството пее тропара на Петдесетница. След тези песнопения патриархът поръсва със светена вода материалите и съдовете; след това отива на определеното място за варенето и поръсва също огнището и дървата (или въглищата).
Определеният свещеник (най-опитният) пресипва останалата светена вода в определения съд и го поставя на огнището.
Патриархът запалва огъня и се отдалечава, а отреденият свещеник, с другите, които ще му бъдат в помощ, изплакват със стоплената светена вода всички съдове, т.е., както тия за приготвяне и варене, така и тези за съхраняването; омиват и всички прибори. Светената вода, която остане, изливат на чисто място и загасят огъня.
През времетраенето на варенето – в понеделник, вторник и сряда – непрестанно се чете св. Евангелие от един от дяконите.
Вторник: Като започнат часовете, отреденият свещеник запалва огъня, слага на огнището по-малкия казан и прелива в него ароматното вино – за сега, около четиридесет литра. След това добре смесва – на постлана книга [хартия; бел. гл. ред.] – всички съставни материали от № 1 до № 28 (т.е. всички от растителен произход) и бавно, все прибавяйки, ги слага във виното, а другите свещеници все бъркат с двете лопатки, докато се прибави всичкото количество.
Като почне да се сгъстява сместа, добавя се вино – колкото се окаже потребно – всичко около 30 литра. Виното с прибавените материали се вари два часа, като се бърка непрестанно и се пази да не загори нещо по дъното на котела.
След двучасово варене, след като се снеме със сместта, оставя се настрана, за да се утаи през нощта, а огънят се загася.
Сряда, след утринната: Отреденият свещеник запалва огъня, поставя котела на огнището и щом се затопли сместа, докато пак всичко стане течна маса, започва да прибавя вино, колкото е нужно. След това, като снеме сместа от огнището, прелива я в големия котел, а малкия измива с вино. После добавя в сместа всичкото количество дървено масло – 36 оки – и поставя котела върху огнището.
След това двама свещеници започват отново да бъркат с дългите лопати и продължават, докато трае варенето, като внимават да не загори елеят на дъното или по стената на казана. Щом се позатопли елеят, отреденият свещеник прибавя по ред материалите от № 29 до № 33 (т.е. смолестите), като непрекъснато бърка с лъжицата.
Да се отбележи и това, че ако – по време на варенето – виното отдолу спадне премного, прибавя се и от него последователно, колкото е нужно (приблизително: остатъка до 90 оки), за да не би елеят да спадне на дъното и да загори.
Варенето на зехтина трае 4 часа.
Около половин час преди да привърши варенето, прибавя се съставката № 34, т.е. styrax (liquida) sive calamita.
Като привърши варенето и котелът се снеме от огнището, прибавя се съставката № 35, т.е. moschus verus, покрива се котелът с мукава, поставя се на страна и се оставя сместа да изстине и да се утаи, а огънят се загася.
Сряда, надвечер, след Повечерието: Отреденият свещеник отбира с лъжицата утаения зехтин – на поставената в дъното маса – и така го прелива в най-големия металически съд. После запалва огъня и туря съда на огнището, за да се стопли сместа. След това я прецежда през новата фланелена цедилка, прибавя съставката № 36, т.е. opobalsamum, разбърква добре с новата лопатка и загася огъня.
Така приготвеното миро се прелива, с мярката, чрез стъклената лейка, в албастрения съд, отнася се и се поставя на нарочно приготвена маса в светия олтар, където се запалват свещи. След това отреденият свещеник се облича във фелон и кава: „Мир всем”.
Духовенството: „И духови Твоему”.
Отреденият свещеник: „Глави наша Господеви приклоним!”.
Духовенството: (късо) „Тебе Господи”.
Свещеникът (гласно): „Благодарим Ти, Господи, Боже наш, от века Всесилний, и Господи Иисусе Христе, сияние на Отца, и Светий Душе, Който от Отца изхождаш и в Сина почиваш, Който всичко изпълваш и освещаваш, – Единосъщна Троица, Естество неразделно, понеже направи да се извърши това дело от нас, за въздигане и освещение на вярващите християни, по недостижимото застъпничество на Богородица и на всички безплътни служители, на светите и всехвални апостоли и на всички от века благоугодини на Тебе светии”.
След това, като се обърне към народа, отреденият свещеник възглася от олтара: „Свърши се делото и се изпълни”.
Духовенството (повтаря): „Свърши се делото и се изпълни”.
Отреденият свещеник: „най-вече чрез молитвите на Богородица”.
Духовенството: „Свърши се делото и се изпълни”.
