Едно от ярките доказателства за приноса на гр. Видин към европейската и световна цивилизация е личността на знаменития художник Жул Паскин – виден представител на експресионизма, чието изкуство е повлияло на поколения художници след него. Краткият и пълен с пътешествия живот на Паскин оставя след него стотици картини, много от тях портрети и градски пейзажи, от които днес можем да надничаме в отдавна изчезнали градове и лица. Паскин рисува често за вестници и списания и всъщност с това творбите му стават хиляди – някои от тях са акварели, шаржове и офорти. Паскин има щастливо детство, кариера, за която мнозина мечтаят и трагичен край. Приятел на Амадео Модилиани и Пабло Пикасо, една от най-ярките фигури на предвоенен Париж от началото на 20 век, художникът Жул Паскин е роден преди точно 135 години във Видин, (четири години след като тук е видял свят друг именит наш живописец – Никола Петров). На 31.03.1885 г. в дома на еврейски търговец и италиано-сръбкиня, се появява на бял свят този световен талант с името Юлиус Мордекай Пинкас.
Дядото на художника е бил висш чиновник в Австрия. Баща му е потомък на сефарадските евреи и се занимава с търговия със зърно. За един състоятелен търговец не е било трудно да отгледа многобройна челяд и да ѝ даде подходящо възпитание, да я подготви за едно съществувание, солидно опряно върху няколко основни буржоазни добродетели: практицизъм, умереност, предприемчивост, пестеливост – оръжие и щит на всеки сефард в джунглата на житейските превратности. И старите Марко и София Пинкас наистина са имали всички основания да смятат педагогическите си амбиции изцяло осъществени, ако не е било предпоследното, седмото поред дете. Защото малкият Юлий, нито разкривал качества за търговец, нито се е поддавал на буржоазна дресировка: макар и външно кротък, проявявал непокорство и опасен стремеж към независимост. На всичко отгоре, непрестанно драскал с молива, където му попадне – не сметки, които биха го подготвили за мечтаното от родителите деловито поприще, а рисунки на заобикалящи го предмети, животни и хора.
През 1891 г. неумолимите закони на търговията налагат на семейството да напусне завинаги България и да се пресели в Букурещ, където процъфтявал един от клоновете на фирмата. Нашият седемгодишен герой отнася със себе си онова, което всъщност е притежавал: вроденото си непокорство, чувството си за независимост, което постепенно ще прерасне в неприязън към еснафското самодоволство, към лукса и към традиционните буржоазни добродетели; отнася дарбата и страстта си към рисуването и разбира се, детските си спомени от родния град: тежките, оловносиви води на Дунава с гъсто обраслите в тръстики брегове, строгият, романтичен силует на Баба Вида, пъстрият и шумен Стар пазар, баните в турския хамам, където за първи път е наблюдавал смутен, невинно и щедро самопоказващата се голота на женското тяло – любим мотив на графичното му и живописно творчество.
Бъдещият художник учи във Виена, Мюнхен и Берлин, а германските списания са първите му места за изява. След като натрупва известност, в края на 1905 г. Юлиус Пинкас заминава за Париж, където влиза в компанията на художници в Монпарнас. Също през 1905 г. приема и артистично име Жул Паскин, с което по-късно ще подписва творбите си.
Първата самостоятелна изложба на Паскин е в Берлин през 1907 г., следват множество участия в общи и самостоятелни изложби в Париж, САЩ и няколко германски градове. Паскин всъщност заминава за САЩ и по художествени причини – там организира свои изложби и рисува много от действителността на американските градове, но също така пътуването до Америка е и заради Първата световна война. По този начин Паскин избягва призоваването му като войник и от 1920 г. има американско гражданство.
Макар Паскин официално да е представител на експресионизма, в творбите му все още личи силно влияние на импресионизма и постимпресионизма. По стил те си приличат по-скоро с картините на Пол Гоген и Винсент Ван Гог, а Парижката школа, в която влизат той, заедно с Модилиани и Марк Шагал, оформя цели поколения художници.
Паскин е един от артистите, които задават посоки и на американската живопис. Творбите му се излагат в САЩ и се изкупуват от колекционери там.
През 2 юни 1930 г., убеден, че е достигнал границата на своята творческа креативност, художникът се самоубива в ателието си в Париж – в навечерието на откриването на важна самостоятелна изложба.
В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 година, парижките галерии са затворени. Хиляди познати личности от артистичната общност, композитори, писатели, банкери, индустриалци, заедно с джебчии, проститутки, просяци, сервитьори и бармани от ресторантите и салоните, които често е посещавал, изпращат художника до гробището Сент-Уен, а година по-късно тленните му останки са пренесени на Монпарнас.
Днес творчеството му е изложено в най-големите музеи – Националният музей за модерно изкуство в Париж, Френската национална библиотека, Музеят за живопис и скулптура в Гренобъл, Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк, Фондацията «Барнс» във Филаделфия, Музеят за модерно изкуство в Токио, Националната галерия за чуждестранно изкуство в София.
Удостоен е посмъртно със званието «Почетен гражданин на Видин» през 2000 г. През същата година на негово име са наречени зала в Община Видин и един от централните площади, където през 2003 г. е поставен бюст-паметник на художника.
Животът и творчеството на Паскин преминават през няколко държави, два континента и различни художествени епохи. Макар да е определян като «френски художник», всички опити да му се придаде национална принадлежност остават неубедителни.
«Този бохем носеше у себе си една духовна чистота, която продължава да сияе нетленна в картините му», пише Богомил Райнов в биографичната си книга «Паскин».
Северозапазена
👉 Присъедини се тук
