«Елените» и Царево показват, че не се учим от грешките си

Трагедиите в «Елените» и Царево: Доц. Георги Костов за грешките, застрояването на деретата и липсата на интегрирано управление

«Елените» и Царево показват, че не се учим от грешките си, не се учим от историята. Това каза бившият заместник-министър на земеделието и горите, лесовъд и университетски преподавател доц. Георги Костов в предаването «България, Европа и светът на фокус» на Радио «Фокус».

Строителството в дерета с големи водосбори, дори те да са сухи в момента, винаги крие сериозни рискове.

• «В исторически план хората, които са създавали населените места, не са застроявали речните легла. Неслучайно в първоначалния проект на «Елените» в рамките на речното легло не е извършвано строителство. По-късно обаче тези територии са застроени», поясни доц. Костов.

Това е масов случай, допълни той. Често тези територии са заселвани и застроявани с незаконни постройки и там се оформят цели ромски махали. Примери за това са квартал «Аспарухово» във Варна и Велинград, посочи Георги Костов.

Ситуацията с населените места край морето е коренно различна, отбеляза той.

Административна немарливост и забавяне на картирането на риска

«Негласният икономически интерес, че трябва да се построи нещо, само защото е на крайбрежието, кара администрацията да забавя своите действия».

През 2020 г. заради изискване на директива на Европейската комисия е извършено картиране на всички потенциални поройни водосбори, т.е. там, където съществува реална опасност от наводнения.

• «Това е извършено и представено на МОСВ, то от своя страна – на съответните басейнови дирекции, които е трябвало да отбележат всички такива места в кадастъра, и там, където има застрояване в потенциално опасно място, както е на «Елените», да се вземат конкретни мерки за неговото обезопасяване.
• Те са констатирали, че има някакви малки тръби, които са прокарани и които не могат да поемат висока вода, забавили са съответната информация към кадастъра, т.е. дигитализирането на тази територия.
• Същата е ситуацията в района на Шабла – там също има потенциални места, картирани като опасни, но те все още не са дигитализирани.

«Може само да имаме подозрения дали това е направено поради някакви користни интереси, поради административна немарливост или поради незнание. Но и трите неща не оправдават множеството административни органи, които са позволили това да се случи», категоричен бе Георги Костов.

Доказването на персонална вина в подобни случаи обаче е много трудно и обикновено те завършват по един и същи начин.

Необходими решения: Интегрирано управление и публичност

Истинските решения според бившия заместник-министър на земеделието и горите изискват признаване на слабостите и подход към интегрирано, комплексно управление на природните ресурси.

• «Нито един природен ресурс – нито водата, нито гората, нито земеделските земи, не може да съществува сам за себе си, без връзка с другите компоненти».

Едно от решенията е да има публичност на информацията, която се изисква от европейското и нашето законодателство.

• «Ако има информация, че съответното място е заплашено от наводнения, от порои или други бедствия, един инвеститор ще се замисли дали да инвестира.
• Кадастърът доскоро беше недостъпен за обикновените граждани, да не говорим за такива карти за риск от наводнения и от други природни бедствия, които са разработени в България.
• На ниво община те могат да бъдат разработени и приведени на ниво имот, за да имат представа хората, когато купуват имот, къде попада той.
• Същото трябва да стане и с поземления фонд – всички трансформации на публичния фонд трябва да бъдат публични и достъпни», обясни доц. Костов.

В момента липсва интегрирано управление на водите и на земята и всяко ведомство работи само за себе си. «Това пречи на интегрираното управление и затлачва процеса на взимане на решения», заяви експертът.

Строежите на рискови места могат да бъдат премахнати или да се изготвят съоръжения за предпазване от най-високите води.

• «Във всички случаи решението ще е много скъпо и аз се опасявам, че след няколко месеца ние ще забравим за този случай, защото ще говорим за някакъв следващ проблем. Трябва да се говори комплексно и постоянно, това не може да бъде медийна новина само когато имаме проблем», подчерта доц. Костов.

ФОКУС