Фануилската икона
Българският манастир "Св. Георги Зограф" на Света гора Атон носи името си от тази икона
За произхода на тази икона се разказва следното. В Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наречен Фануилов, и там, в храма, имало неръкотворна, чудотворна икона на Светеца от времето на благочестивия цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал изцеление от него и си отивал здрав. Един ден този образ станал невидим пред очите на братята и монасите. Това ги натъжило до отчаяние. Не само в обителта, но и в съседните палестински градове и села хората скърбели и плачели за изчезването на чудотворния образ. Една нощ великомъченикът се явил насън на Игумена на тази обител, наречен Евстратий, и му казал: „Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти посочих, и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните“.
След това явяване монасите от Фануиловия манастир заедно със своя игумен, без да се бавят, потеглили и пристигнали в Света Гора, в Светата Зографска обител и там намерили изоставилия ги образ на Свети великомъченик Георги. Те не пожелали да се завърнат в отечеството си, но останали завинаги в новоизбраната от техния покровител Св. Георги обител.
Така възникнало първото Зографска монашеско братство. То било съставено от предани на Бога царски потомци, поели монашеския път, и от честни монаси, дошли от изток, призовани и доведени от самия Светец. Първи игумен бил поставен дошлият от Палестина преподобен Евстратий, този, който получил откровението на Светия великомъченик.
Това братство положило основата на Зографския манастир по такъв свят и угоден на Бога начин, че и до днес след много превратности и бури светата Обител издига крепките си и величествени стени сред развълнуваното житейско море за слава Божия и за утеха и радост на многоизстрадалия български род.
Източник: Зографски манастир, Атон
