Франция – новият болен човек на Европа

Хю Скофийлд

Финансова и политическа криза във Франция: Макрон и задънената улица на държавния дълг

Днес парламентът – преоформен след решението на президента Еманюел Макрон да свика предсрочни избори през юли 2024 г. – е в задънена улица и не успява да излъчи стабилно мнозинство, способно да приеме държавния бюджет. Към това се прибави и общата стачка, обявена на 18 септември от синдикати, които се противопоставят на предишни бюджетни предложения. Стачката блокира една трета от учителите в страната, повечето аптеки останаха затворени, а значителна част от линиите на парижкото метро не работеха.

Медиите в Рим и Торино описаха ситуацията с особена gioia maligna («злорадство»), като припомниха унижението на вече бившия премиер Франсоа Байру, предупрежденията за спираловидния дълг и възможността френската икономика да се нуждае от спасителен пакет от Международния валутен фонд (МВФ).

Най-голямото поражение обаче е за образа на президента Еманюел Макрон. «Къде е величието сега?», попита Il Messaggero. Само за тази година обслужването на държавния дълг ще струва около 67 млрд. евро – повече от бюджета на всички министерства, с изключение на образованието и отбраната. Прогнозите сочат, че до края на десетилетието тази сума ще достигне 100 млрд. евро годишно.

На 12 септември рейтинговата агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Франция, което прави заемите още по-скъпи и подчертава съмненията в стабилността и платежоспособността на страната. Перспективата за обръщане към МВФ или за намеса на Европейската централна банка (ЕЦБ) вече не изглежда фантастична.

Всичко това се случва на фона на международна нестабилност: войната в Европа, оттеглянето на САЩ от редица ангажименти и възхода на популизма. Миналата седмица група, наречена Bloquons Tout («Да блокираме всичко»), организира национален ден на протест, който беше овладян от крайната левица, но имаше ограничено въздействие, освен няколко улични сблъсъка. Вчера обаче леви партии и синдикати свикаха масови демонстрации срещу бюджетните планове на правителството.

Политическа парализа и причини за кризата

«Дълг, политическа нестабилност: големият срив на Франция в Европейския съюз»

«В този критичен момент, когато самият суверенитет и свободата на Франция и Европа са заложени на карта, Франция е парализирана от хаос, безсилие и дълг», предупреди политическият анализатор Никола Баврез.

Кризата започна със злополучното решение на Макрон да разпусне Националното събрание през лятото на 2024 г. Вместо да укрепи управлението, новият парламент се раздели на три лагера: център, левица и крайна десница. Нито една група не можеше да управлява, защото останалите две неизменно се обединяваха срещу нея.

Трудните отношения с премиерите и титаничната задача на Лекорню

Мишел Барние и по-късно Франсоа Байру оцеляха само по няколко месеца на поста министър-председател, преди да паднат жертва на основния въпрос пред всяко правителство: как държавата да събира и харчи средствата си.

74-годишният центрист Байру превърна проблема с държавния дълг – който вече надхвърля 3 трилиона евро, или 114% от БВП – в основна кауза. Той настояваше за орязване на 44 милиарда евро от бюджета за 2026 г., но бе свален след вот на недоверие, подкрепен от леви и крайнодесни депутати.

След оставката на Байру Макрон назначи за премиер свой довереник – 39-годишния Севастиян Лекорню. «С Лекорню на практика Макрон е премиер», коментира икономистът Филип Агийон.

Титаничната задача на Лекорню е да представи проектобюджет до средата на октомври. Единственият аритметически възможен вариант е центристите на Макрон да обединят сили с умерени консерватори (LR) и социалисти (PS). Но всяка отстъпка към едната страна отблъсква другата.

• Социалистите настояват за по-ниска цел за намаляване на дълга, въвеждане на данък върху свръхбогатите и отмяна на пенсионната реформа от 2023 г.
• Републиканците обаче категорично се противопоставят на подобни мерки и заплашват да блокират бюджета.

Междувременно работодателската организация MEDEF заяви, че ще организира собствени масови протести, ако решението за излизане от задънената улица е увеличаване на данъците.

Перспективи и анализи на кризата

Някои анализатори поддържат по-умерен тон. Бившият лидер на LR Жан-Франсоа Копе изтъква, че основите на френската икономика са стабилни, безработицата е управляема, а растежът е по-добър от този в Германия.

Икономистът Филип Десертин обаче предупреждава, че не бива да се изключва възможността за намеса на МВФ:

«Стоим на дигата и всички ни уверяват, че е здрава. Но морето я подкопава отвътре и един ден тя ще се срути», каза Десертин.

Франсоаз Фресо от Le Monde добави: «Всички сме пристрастени към държавните разходи. Половин век всяко правителство – ляво или дясно – ги използваше, за да купува социален мир. Но сега този модел е изчерпан».

Политологът Жером Фурке обобщи: «Всичко изглежда като непонятна пиеса, играна пред празен салон».

В центъра на всичко стои Еманюел Макрон – човекът, който дойде на власт през 2017 г. с обещанието да обедини левицата и десницата, бизнеса и труда, евроскептиците и евроентусиастите. Днес обаче, по думите на Никола Баврез във Figaro, «Макрон е истинската мишена на народното недоволство и носи цялата отговорност за това корабокрушение. Като всички демагози той превърна страната ни в поле от руини».

,„Би Би Си“/БГНЕС