Георги Наджаков

Георги Наджаков е един от най-значимите български учени – физик със световно признание, откривател на явлението фотополяризация, което по-късно става основа за изобретяването на ксерографската техника (копирната машина). Автор на множество научни трудове, преподавател и академик, той поставя България на световната научна карта в областта на електричеството и диелектриците.

Ранен живот и образование

Георги Наджаков е роден на 26 декември 1896 г. в град Дупница, в семейството на учители. Проявява интерес към точните науки още в ученическите си години. През 1915 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а през 1920 г. – Физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В периода 1925–1927 г. специализира физика в Сорбоната в Париж, където работи под ръководството на прочутите учени Пол Ланжвен и Мари Кюри. Това сътрудничество оказва решаващо влияние върху бъдещото му научно развитие.

Научна кариера и откритие на фотополяризацията

През 1937 г. Георги Наджаков прави своето най-голямо научно откритие – фотополяризацията на диелектрици, наречено по-късно „ефект на Наджаков“. Това явление представлява дълготрайна електрическа поляризация в някои изолатори след излагане на светлина и електрическо поле.

Този принцип вдъхновява американския учен Честър Карлсън да разработи ксерографията – технология, използвана в първите фотокопирни машини. Признанието за приноса на Наджаков към тази технология се съдържа в патентната документация на Xerox и други компании.

Професионален принос и академични длъжности

Георги Наджаков посвещава целия си живот на науката и преподавателската дейност:

• Преподава във Физическия факултет на Софийския университет

• Един от основателите на Института по физика към БАН

• Пръв директор на Института по физика на твърдото тяло

• Действителен член на Българската академия на науките (БАН)

• Член на Международния съвет за мирно използване на атомната енергия към ООН

Наджаков е автор на над 60 научни труда, публикувани в престижни международни издания. Има множество доклади на световни конгреси и симпозиуми, включително в Женева и Париж.

Международно признание

Признанието за Георги Наджаков не се ограничава само в България. Той е:

• Избиран за член на Академията на науките в Париж

• Удостоен с международни награди и отличия

• Почетен участник в редица световни научни форуми

Личен живот и характер

Георги Наджаков е известен със своята скромност, трудолюбие и всеотдайност към науката. Никога не преследва лична слава, а вярва в стойността на знанието и научния напредък. До края на живота си работи активно в лаборатория, обучава студенти и вдъхновява млади физици.

Смърт и наследство

Академик Георги Наджаков умира на 24 февруари 1981 г. в София. Оставя след себе си трайно научно наследство, признато не само в България, но и в световен мащаб.

Днес неговото име носят:

• Институтът по солиднофазна физика към БАН

• Училища, улици и научни институции в България

• Мемориални табели в София и Дупница

Георги Наджаков е пионер в българската наука и приносът му към световната физика е безспорен. С откритието на фотополяризацията той поставя основата на една от най-значимите технологии на XX век – ксерографията. Делото му продължава да вдъхновява поколения учени и утвърждава името му като един от най-великите българи в историята на науката.