Германският канцлер има проблем с границите. Фридрих Мерц беше обвинен в липсата на диалог със съседите си
Берлин смята, че граничният контрол е необходим, за да се гарантира политическа и социална стабилност в страната.
Пьотр Йендрошчик
Въпросът за въвеждането на контрол от страна на Полша на германската граница има силен отзвук в Германия. Не липсват критични мнения към ръководителя на германското външно министерство Александър Добринт, но и към канцлера Фридрих Мерц.
«Реакцията на Полша сега показва това, за което предупреждаваме от години: особено по чувствителни въпроси като сигурността и миграцията, тясно сътрудничество и ранен диалог с нашите съседи са необходими», обясни пред Spiegel Адис Ахметович, говорител на фракцията на ГСДП за външна политика.
Константин фон Ноц, заместник-председател на парламентарната група на Зелената партия, се изказа много по-рязко, като заяви, че политиката на министър Добринт има «ефект на доминото» в Европа. Често се цитират думите на Доналд Туск, оправдаващи въвеждането на контрол по полската граница:
«Въпросът засяга разширяването на контрола по германските граници и в условията на продължаваща тенденция на намаляване на притока на нелегални имигранти към Германия.»
Намаляващ приток на нелегални имигранти
По правителствени данни 2660 души са били отхвърлени на германските граници между 1 и 25 май тази година. Няма данни за май, но е известно, че през април тази година Федералната полиция е регистрирала общо 810 неразрешени влизания от Полша в Германия. През същия месец на миналата година е имало 2159 такива случая.
В същото време германската полиция изчислява, че само през юни тази година малко повече от 5000 души са влезли нелегално в Германия, докато през същия месец на миналата година те са били над 7000. Това е резултат от контрола, въведен през септември миналата година по всички германски граници.
По това време граничният контрол с Полша, Чехия и Швейцария вече е в сила от една година. Те бяха въведени едновременно на 16 октомври 2023 г. Границата с Австрия е под контрол след голямата имиграционна криза през 2015 г. Както обясни министър Добринт преди няколко седмици, удължаването на въведения по-рано граничен контрол е необходимо, за да се «гарантира дългосрочна политическа и социална стабилност у нас».
Подкрепление за граничните сили и правни основания
Оттук и решението на новото правителство да изпрати допълнителни 3000 федерални полицаи по границите. Преди това дежурстваха 11 хиляди полицаи. Всичко това е доказателство за затягането на имиграционната политика на правителството на Фридрих Мерц, обявено от ХДС/ХСС по време на предизборната кампания.
Това се прави въз основа на разпоредбите на член 18, параграф 2 от германския Закон за убежището и двустранните споразумения със съседните държави във връзка с член 72 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Правителството обаче тълкува разпоредбите на договора по различен начин от германските съдилища, които изискват стриктното му прилагане.
Правни предизвикателства и съдебни решения
Германия обяснява, че притокът на нелегални имигранти е пряка заплаха за сигурността на страната.
Неотдавнашно решение на Административния съд в Берлин ясно показа, че процедурата за връщане на мигранти на границата е незаконна, ако властите не са разследвали коя държава отговаря за процедурата за предоставяне на убежище. Това е процедура, произтичаща от Регламента от Дъблин съгласно Регламента на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) от 2013 г.
Германия не прави това, обяснявайки, че притокът на нелегални имигранти е пряка заплаха за обществения ред и сигурността на страната, а оттам и необходимостта те да бъдат върнати обратно на границата. Използването на аргументи за заплаха за сигурността също беше обявено за недопустимо от административния съд в Мюнхен.
Все повече жалби от имигранти, отхвърлени на границите, се завеждат в съдилищата. В Берлин ставаше дума за сомалийски граждани, които идват от Полша и са отблъснати на жп гарата във Франкфурт (Одер). Те обаче успяха да стигнат до Берлин по друг маршрут, където получиха помощ от правозащитни организации. При тези условия те получиха помощта на адвокат, който подаде жалба в съда.
Правителството се защити, като се позова на статистически данни, които показват, че от 230 000 молби за убежище, подадени в страните от ЕС миналата година, една четвърт са подадени в Германия. Доказано е, че базата данни на европейската агенция, регистрираща пръстови отпечатъци на имигранти, показва, че такива заявления трябва да има много по-малко. Общият съд отхвърля този довод, като посочва, че германските власти носят отговорност да извършат цялата процедура в Дъблин, без да ги връщат от границата.
👉 Присъедини се тук



