Юън Съмървил
Видеоинсталация в Националната портретна галерия в Лондон беше оттеглена след спор относно ролята на сър Уинстън Чърчил в глада в Бенгал.
40-минутното видео на художничката Хелън Камок, изложено в галерията в центъра на Лондон, съдържаше препратка към «умишленото измъчване с глад на индийското население от страна на Уинстън Чърчил» по време на глада през 1943 г.
Протестът от Камарата на лордовете
Това предизвика отворено писмо до галерията от лорд Робъртс от Белгравия, биограф на Чърчил — подписано от повече от 50 членове на Камарата на лордовете, включително внукът на Чърчил сър Николас Соумс — в което се твърди, че твърдението е невярно.
Лорд Робъртс заяви, че гладът в Бенгал е бил причинен от тайфун и че Чърчил е казал на военния си кабинет, че трябва да се положат всички усилия, за да се помогне на засегнатите, като е помолил международните лидери да изпратят зърно. В писмото си той определя описанието на Чърчил в инсталацията като «идеологически мотивирана тирада».
Един гражданин също подаде жалба директно до галерията и получи отговор — с който BBC се запозна — в който произведението се защитава като лични размисли на художника.
Творбата и историческият спор
В произведението, което Камок сама озвучава, тя изследва военните кампании на Оливър Кромуел в Ирландия през XVII век, като казва, че той «е гладувал хората масово», което било «малко като» Чърчил по време на глада в Бенгал.
Според оценки около три милиона души са загинали в източна Индия по време на глада в Бенгал, но характерът на ролята на британския министър-председател в случая отдавна е предмет на академични спорове. Някои твърдят, че политиката на Чърчил е допринесла за глада.
Оттеглянето на творбата
Скандалът получи широко медийно отразяване в националните вестници, след което галерията съобщи, че произведението е оттеглено.
От Националната портретна галерия заявиха пред BBC:
«Днес Хелън Камок реши да оттегли филма си „Persistence“ от изложбата в Националната портретна галерия. Уважаваме нейното решение, точно както признаваме мненията на онези, които се почувстваха засегнати от казаното във филма. Целта на този проект беше да се даде възможност на художниците да създадат творби като лични и творчески отговори на нашата колекция. Творбата беше представена като художествено произведение, а не като документален филм, и изразените във филма възгледи не отразяват непременно тези на Националната портретна галерия.»
От галерията добавиха, че признават «наследството на тези, които са изобразени по стените им, точно както уважават художественото изразяване».
Позицията на Хелън Камок
Камок, носителка на наградата «Търнър», заяви в изявление:
«На художниците и институциите в областта на изкуството се оказва невероятен натиск да се поддадат на външни влияния; в най-добрия случай да бъдат благосклонни, а в най-лошия — да мълчат. Аз не приемам този натиск. Да поставяме под въпрос, да оспорваме и да изследваме идеи и исторически събития е жизненоважно за едно здраво общество, а изкуството е неразделна част от това.»
Камок заяви, че нейното творчество е основано на академичната среда и «ни кара да се замислим кои хора са почитани и ценени, а кои — не; чии истории се разказват, а чии — не».
Тя добави:
«Нина Симон някога е казала: „Задължението на един творец, според мен, е да отразява духа на времето“, а понякога това означава преосмисляне, проучване и предизвикателство.»
От 2023 г. Камок работеше по своята видеоинсталация, озаглавена «Persistence», съвместно с Националната портретна галерия. Тя беше изложена временно в продължение на 10 месеца като част от изложбата «Artists First: Contemporary Perspectives on Portraiture», като изложбата трябваше да приключи през август.
👉 Присъедини се тук
