
На 16 май 1204 Балдуин I Фландърски е коронясан в Света София в Константинопол като император на Латинската империя, образувана след Четвъртия кръстоносен поход след унищожаването на Византия. 24 години по-късно неговият племенник Балдуин II де Куртене е последният латински император. Съдбата на двамата Балдуин е трагична. Първият умира в български плен, след като е разгромен при Адрианопол от Калоян, който междувременно след преговорите с папа Инокентий III придобива титлата рекс – цар, а българският архиепископ е провъзгласен за примас, което е равнозначно на патриарх. Вторият успява да избяга след като Михаил VIII Палеолог възстановява Византийската империя. Балдуин II не загубва само трона си. За да закрепи разклатената икономически Латинска империя той залага при венецианците най-ценната християнска реликва – трънения венец на Христос, който три века по-рано е донесен в Константинопол от Палестина от Йоан Цимисхий. Тръненият венец е откупен от френският крал Луи IX Свети и това го прави най-значимият католически владетел в Европа, а за съхранението му кралят построява Сент Шапел – катедрала реликварий. Тръненият венец понастоящем се намира в Париж в Нотр Дам и се изнася ежегодно на празника на трънения венец.