Квадратната шапка на знанието: историята на най-разпознаваемия академичен символ

Всяка година милиони студенти по света хвърлят във въздуха една и съща шапка. Тя е черна, квадратна, с пискюл, който се люлее от едната страна. За мнозина това е просто реквизит за снимки след дипломирането. В действителност обаче квадратната бакалавърска шапка е един от най-старите и устойчиви символи на европейската образователна традиция – символ, чиято история започва не в модерните университети, а в средновековните църковни училища.

Малко предмети съчетават толкова ясно връзката между вярата, науката и културата на Европа. Зад на пръв поглед простия аксесоар стоят векове на академична история, църковни традиции и интелектуално наследство.

Университетите като рожба на Средновековието

Първите европейски университети възникват през XII и XIII век. Сред тях са Болоня, Париж и Оксфорд – институции, които поставят основите на висшето образование в Европа.

Тогава границата между духовник и учен често е размита. Много преподаватели са свещеници или монаси, а студентите също принадлежат към духовното съсловие. Те носят дълги одежди и различни видове шапки, които не само показват социалния им статус, но и ги предпазват от студа в слабо отопляваните аудитории и манастирски помещения.

Именно от тези църковни шапки постепенно се ражда бъдещата академична шапка.

От кръглата шапка към квадрата

Ранният предшественик на съвременната бакалавърска шапка е т.нар. pileus – малка кръгла шапчица, разпространена сред духовници и учени.

С течение на времето тази форма започва да се променя. През късното Средновековие се появява pileus quadratus – четириъгълна шапка, която постепенно придобива популярност сред образованите среди.

Паралелно с това в Католическата църква се развива и биретата – характерната четириъгълна духовническа шапка с три или четири рога. Макар днешната академична шапка да не произлиза пряко от нея, и двете имат общ произход в средновековната култура на учените и духовниците.

Така квадратът постепенно се превръща в отличителен белег на академичното съсловие.

Защо шапката е квадратна?

Съществуват различни обяснения за появата на квадратната форма.

Някои историци смятат, че тя има предимно практически произход. Изработването на четириъгълна конструкция от твърд плат е сравнително лесно и позволява шапката да стои стабилно върху главата.

Други виждат символика в геометричната форма. Квадратът още от античността се свързва с реда, разума, устойчивостта и човешкото познание. Неслучайно през Ренесанса геометрията се възприема като една от основите на образованието.

Макар да няма окончателно доказателство коя теория е вярна, и двете обяснения вероятно съдържат част от истината.

Как се появява пискюлът

Днес пискюлът е неразделна част от бакалавърската шапка. Интересното е, че той се появява сравнително късно.

В ранните варианти върху шапката има декоративна туфа или копче. Постепенно те се превръщат в дълъг пискюл, който придобива собствена символика.

В много американски университети съществува традиция преди дипломирането пискюлът да бъде от дясната страна на шапката. След официалното връчване на дипломите студентите го преместват наляво. Този прост жест символизира прехода от учащ се към завършил.

Защо англичаните я наричат «mortarboard»

Любопитно е, че английското название на шапката – mortarboard – няма нищо общо с образованието.

Думата означава дъската, върху която зидарите държат хоросан по време на работа. Причината е очевидна – квадратната горна част на академичната шапка напомня именно на такъв строителен инструмент.

Иронично или не, това сравнение е доста подходящо. Ако зидарят строи стени и сгради, университетът изгражда знания и култура.

Символ, разпознаваем по целия свят

Днес квадратната академична шапка е сред най-разпознаваемите символи на образованието в света. Тя присъства в университетите на Великобритания, Съединените щати, Канада, Австралия и десетки други държави.

Макар академичните традиции да се различават, образът на дипломанта с черна квадратна шапка е практически универсален.

Този символ е преживял Реформацията, Просвещението, индустриалната революция, световните войни и дигиталната епоха. Малко академични традиции могат да се похвалят с подобна устойчивост.

Наследството на една цивилизация

Когато днес виждаме студент с бакалавърска шапка, рядко се замисляме колко дълъг път е извървял този предмет през вековете.

От средновековните манастирски школи и университетите на Болоня и Париж до модерните кампуси на XXI век квадратната шапка остава знак за принадлежност към света на знанието.

Тя напомня, че европейският университет не е възникнал случайно, а е плод на многовековна традиция, в която духовното и интелектуалното развитие вървят ръка за ръка. Именно затова един на пръв поглед обикновен квадрат от плат и картон продължава да бъде най-разпознаваемият знак за академично постижение в съвременния свят.

Българската мода на квадратната шапка

У нас квадратната бакалавърска шапка има една особеност – тя е навлязла не като органична част от местната образователна традиция, а като сравнително нова заемка от западната академична култура.

В държавите, където тази шапка се използва от векове, тя е свързана с конкретна университетска история и с определени академични ритуали. В България обаче подобна традиция практически не съществува до най-ново време. Средновековните български книжовни школи, манастирските центрове и духовните училища никога не са използвали подобни символи. Още по-малко пък византийската и православната образователна традиция, от която исторически произлиза българската култура.

Въпреки това през последните десетилетия квадратната шапка започва да се появява навсякъде – първо в университетите, после в средните училища, а накрая и в детските градини. Днес не е рядкост деца от предучилищните групи да позират с миниатюрни бакалавърски шапки, сякаш завършват Харвард или Оксфорд, а не първата стъпка от своето образование.

Това поражда и известен комичен ефект. Символ, създаден да отбележи края на дълъг академичен път, често се използва за деца, които все още не са прекрачили прага на училището. Така знакът губи част от първоначалния си смисъл и се превръща предимно в декоративен реквизит за снимки и тържества.

По-същественият въпрос обаче е друг. България принадлежи към културния свят на Източната Римска империя и православното християнство – цивилизация с хилядолетни образователни традиции, дала на Европа книжовни школи, богословски центрове и забележителни интелектуални постижения. Още в Плиска, Преслав и Охрид се развиват духовни и книжовни средища във време, когато голяма част от Европа тепърва изгражда своите образователни институции.

Затова безкритичното възприемане на чужди символи понякога изглежда странно. Не защото западната академична традиция не заслужава уважение, а защото подражанието често измества интереса към собственото наследство. Парадоксално е народ, който има зад гърба си повече от единадесет века книжовна история, да търси непременно външни знаци на образоваността, вместо да познава и цени своите собствени.

Квадратната шапка сама по себе си е интересен и достоен за уважение символ. Но тя принадлежи към една конкретна културна традиция. А истинското самочувствие не идва от това да копираш чуждите символи, а да познаваш собствените си корени и да ги развиваш със същото достойнство, с което другите пазят своите.

U-DIGEST