Игор Пащенко
Действително ли „Дванайсетте стола“ и „Златният телец“ не са написани от Илф и Петров? И защо след десетилетия възникват въпросите за тяхното авторство?
Романът „12-те стола“ според официалната версия е написан съвместно от Иля Илф и Евгений Петров през есента на 1927 г. буквално за няколко месеца. От януари 1928 г. той започва да се публикува в литературното списание „Трийсет дни“; същата година излиза и като отделна книга. Идеята на книгата била подсказана на Евгений Петров от по-големия му брат Валентин Катаев. Тази история е тиражирана до такава степен от Илф, Петров и Катаев, че е трудно да се отдели реалността от легендата.
Когато се анализира сюжетът на романа, възникват много въпроси.
Историята на романите „12-те стола“ и „Златният телец“ са сложни за двамата писатели, които без литературен и фактологически багаж, без да оставят чернови, изведнъж издават произведения, които завинаги влизат в златния фонд на съветската класика.
В ролята за истински автори на романите се сочат различни писатели. На първо място в списъка е Валентин Катаев, писател със забележителен талант, който се смятал за ученик на Иван Бунин. Ето какво пише Бунин за Катаев: „Има един млад писател – Валентин Катаев; цинизмът на днешните млади хора е направо невероятен. Той казваше: „За сто хиляди мога да убия когото трябва. Аз искам да ям хубава храна, да имам хубава шапка и отлични обувки…“
Друг претендент за авторство на романите е Сергей Сергеевич Заяицкий – 1893-1930 г., поет, писател, белетрист и преводач, автор на редица сатирични произведения. Той бил близък познат на Булгаков, Волошин, Леонов и др.
Третият главен претендент за авторство на дилогията е Михаил А. Булгаков. Неговата фигура днес предизвиква най-много спорове, особено след като излиза книгата на Ирина Амлински „12-те стола от Булгаков“. Основните доводи за авторството на Булгаков:
- Илф и Петров освен тези две книги нищо друго силно не са написали;
- Да се пише в тандем е трудно, тъй като това забавя всеки процес;
- Липсват ръкописи, чернови, планове, бележки, варианти на романа. Има само някакви намеци с шеги в бележници на Илф;
- След като излиза романът „12-те стола“, Булгаков внезапно се сдобива с тристайна квартира;
- В романа крайно неприятно са описани образите на някои съвременници, например на Маяковски – Никифор Ляпис-Трубецкой и неговата „Гаврилиада“, с които има неприятни отношения Булгаков, а не Илф и Петров;
- В „12-те стола“ и „Златния телец“ има много заимствания от Булгаков;
- Мелодиката във фразите на Булгаков съвпада с тази от книгите на Илф и Петров.
Аргументи против авторството на Булгаков и други, освен Илф и Петров:
- Относно аргумента, че Илф и Петров след романите не написали нищо силно: Грибоедов след „Ума си тегли“ нищо силно не е написал; същото се отнася и до Маргарет Митчъл, Джеръм Селинджър, Чернишевски. Много са авторите в световната литература, написали само една знаменита книга, но това не омаловажава таланта им.
- Нелепо е твърдението, че да се пише в тандем е трудно. Световната история има много образци в това отношение – братя Гонкур, Стругацки, Уайнър и др., както и съавтори като Хенри Лайън Олди – Ладиженский и Громов, Макс Фрай – Мартинчек и Стьопин, Марина и Сергей Даченко и др. Съавторите се стимулират помежду си.
Интересен факт е, че когато братя Стругацки работили поотделно, не създали книги, които по-късно да ги прочуят в целия свят.
Загубата на ръкописи, чернови, планове и бележки е често явление в литературата. Били необходими няколко века, за да се открият например ръкописи на Шекспир.
На твърдението за тристайната квартира на Булгаков, опонентите противопоставят факта, че през 1927 г. той вече е натрупал внушителен хонорар от 28 хиляди рубли за постановките на пиесите си, който му позволява да си купи жилището.
Програмната текстологична обработка, извършена от четирима специалисти, с помощта на метода Делта Бьороуз за определяне авторството на анонимни и псевоанонимни литературни произведения, стига до извода, че от гледна точка на употребата на думи диалогията е близка до произведенията на Илф и Петров, а също че има връзка между диалогията и произведенията на Булгаков, което означава, че е възможно писателят да е работил над романите.
И един абсурд!
Автори на „Майстора и Маргарита“ са Илф и Петров.
„Майстора и Маргарита“ е гениално произведение, а Булгаков освен тази книга нищо друго силно не е написал. Прочутото „Кучешко сърце“ се прославило след екранизацията му.
Заглавието „Майстора и Маргарита“ било окончателно дадено след смъртта на Илф и Петров през 1937 г., а преди това съавторите не могли да се договорят за него.
В „Майстора и Маргарита“ има много заимствания от книгите на Илф и Петров. Те в своите фейлетони често критикували събратята си по перо, но никога Булгаков!
