Спадът в отрасъл „Енергетика“ е 35%. България трябва сериозно да преосмисли как ще продължи да развива сектора, защото инерционното продължаване на сегашната структура на енергетиката показва, че ще има все по-голям спад в енергийното производство. Това каза доц. Щерьо Ножаров – икономически съветник на Българската стопанска камара и преподавател в УНСС, в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.
Защо производството на електроенергия в България намалява?
Една от причините за по-ниското вътрешно потребление е трайното затопляне и промяната на климата. Зимите са по-меки от обичайното, а в последните 15 години домакинствата прилагат мерки за енергийна ефективност. От друга страна се наблюдава намален износ на електроенергия, който е траен.
«Съседните на България държави изградиха сериозни мощности. Турция работи по ядрени проекти, Румъния и Гърция – по възобновяеми енергийни източници. В енергийния си микс те гонят 30% и повече ВЕИ. Нуждата им от внос на енергия намалява все повече», обясни икономистът.
Основни причини за спада в производството
Като друга причина за спада в производството на електроенергия е по-високата цена на емисионните квоти. След 2021 г. цената им се увеличава три пъти, отбеляза доц. Ножаров.
- «Ако преди това бяха от порядъка на 20-25 евро, сега са от порядъка на 70-75 евро.»
- Българската енергетика е силно емисионно– и въглеродноинтензивна.
Свиването на промишленото производство в енергоемките отрасли като металургия, химия, циментопроизводство също води до преструктуриране на индустриалното търсене на енергия в България, добави той.
Адаптация на бизнеса и дългосрочни проблеми
Бизнесът от своя страна също е взел поуките си от либерализацията на енергийния пазар.
- «Има сключени дългосрочни договори, които намаляват цената.»
- «Част от фирмите изградиха собствени ВЕИ мощности, имат собствено енергийно захранване или промениха енергийния си източник», допълни икономистът.
Щерьо Ножаров отбеляза, че сериозен спад се наблюдава при:
- производството на хартия – с 26%
- производството на облекло – 21%
- производството на метали – 20%
«Причините за този спад са дългосрочни и трайни. Те не са конюнктурни, сезонни или временни. Това е въпрос на икономическа политика и ако не им обърнем внимание, ще продължи проблемът с промишлеността», предупреди Ножаров.
Застаряващата работна сила и промяната в структурата на образованието са съществен проблем, отбеляза икономистът.
«В последните няколко години 70% от завършващите средно образование искат да стават висшисти. Няма кой да работи като шивач или металург, след като толкова лесно се завършва висше образование. Това променя структурата на икономиката и състоянието на работната сила», обясни той.
👉 Присъедини се тук
