Необичайна археологическа находка беше открита в река Дунав край Русе. Долна дясна челюст на кон, определена като субфосил с приблизителна възраст около 3000 години, е предоставена на Регионалния исторически музей – Русе, съобщиха от културната институция.
Находката е открита от Камен Иванов, служител в Изпълнителна агенция «Морска администрация», в района пред сградата на институцията в Русе. След като той и негови колеги първоначално се опитали да установят произхода ѝ с помощта на изкуствен интелект, получили предположение, че костта може да принадлежи на бизон или зубър. Това, както и засиленият обществен интерес след последните открития на праисторически кости в Дунав, ги мотивирало да се обърнат към специалистите от музея.
След извършения оглед експертите установили, че находката представлява долна дясна челюст на кон. Според тях тя е субфосил, което означава, че процесът на фосилизация все още не е завършил. За разлика от истинските фосили, при субфосилите органичният материал все още не е напълно заменен с минерали.
По предварителна оценка челюстта е на около 3000 години и датира от началото на Желязната епоха – период, през който земите на днешна Северна България са били обитавани от племената, известни в античните извори като гети и траки.
От музея посочват, че мястото на откриването не е случайно. Непосредствено над района на днешната «Морска администрация» се издига хълмът, върху който по-късно възниква римската крепост Сексагинта Приста. Преди изграждането ѝ там е съществувало тракийско светилище, където археологическите проучвания са разкрили множество следи от ритуали и жертвоприношения.
Според специалистите е възможно конската челюст да е попаднала в Дунав вследствие на естествени свлачищни процеси и ерозия на хълма през вековете. Подобни геоложки процеси периодично разкриват и преместват археологически материали към речното корито.
Конят е заемал важно място в живота и вярванията на траките. Освен че е бил използван във войната и транспорта, той е присъствал и в религиозните обреди, като конски жертвоприношения са засвидетелствани в редица тракийски светилища и некрополи на територията на България.
Находката предстои да бъде подробно проучена и документирана от специалистите на Регионалния исторически музей – Русе, които ще преценят дали са необходими допълнителни анализи за по-точно определяне на възрастта и произхода ѝ.
В края на юли тази година от плитчините на река Дунав край село Сандрово бяха извадени и кости от мамут. Сред находките са части от череп, ребра, тазови кости и елементи от крайниците на праисторическото животно. Според специалистите това е едно от най-значимите палеонтологични открития в региона през последните години и показва, че Дунав продължава да съхранява ценни свидетелства както за праисторическия живот, така и за древната история на българските земи.
Дир
👉 Присъедини се тук
