Младите мъже винаги са били изключително склонни към радикализация, поради биологическите си специфики. Те са много по-склонни към насилие, включително организирано такова и в Източна Европа има голямо припокриване между футболното хулиганство и националистическите среди. В Русия ситуацията през последните десетилетия е особена, като всъщност огромна част от футболните ултраси активно избягваха да се занимават с партийна политика. Ключовото събитие за руските националисти, т.нар. Руски марш, пък бе активно спирано, а участници в него като любимецът на Запада Навални, бяха преследвани от властта на Владимир Путин. Затова потърсих човек, който може да разкаже повече от първо лице за тази ситуация в Русия и да ни сподели какви са отношенията на властта към националистите преди и по време на войната срещу Украйна.
Интервюираният е руски футболен ултрас с над десетилетие опит в т.нар. „околофутболна“ сцена, дългогодишен участник в организирани сблъсъци между агитки и бивш представител на ултрас колектив на московски клуб. От 2015 г. е емигрирал в България, след като руските власти започват системни репресии срещу футболни фенове и националистически среди. Поради риск за себе си и близките си, той говори анонимно.
ДРАГАНОВ: Господине, доколкото разбирам, вие сте човек, който има десетилетен опит в руската ултрас сцена. За хората, които не знаят, става дума за футболни хулигани. Желаете ли да споделите името си и ако не, защо не?
ГОСТ: Искам да споделя моята история, нашата история. Обаче искам да остана неназован, да бъде анонимно, защото в Русия малко има проблеми със свободата и с всички такива неща. Така че, да, искам да бъда анонимен. Да кажем, че съм фен на „Динамо Москва“, представител от едни от околофутболни организации, колективи, екипи.
ДРАГАНОВ: Вие казвате, че в Русия има някакви политически проблеми. Мисля, че повечето хора могат да се досетят, предвид това, че една партия е на власт от десетилетия. Защо сте в България? Нима България има повече политически свободи, отколкото днешна Русия?
ГОСТ: 100 процента повече. Когато си тръгнах от Русия, беше 2015 г. И тогава започнаха да стават проблеми, властта започна да прави проблеми на футболните хулигани. За съжаление, не сме били толкова активни като опозиция. Не сме правили някакви такива политически акции. Ние сме само били заети с околофутбола, с околофутболни движения, ултрас движения. Ние сме правили битки между другите такива екипи като нас. И за съжаление, ние не сме се занимавали с политически битки. Не сме просто не бяхме разбрали каква е ситуацията, какъв голям проблем ще стане. Никой не знаеше от нас, за съжаление.
ДРАГАНОВ: Вие на няколко пъти споменахте думата околофутбол. Това не е понятие, което е известно на повечето българи. Можете ли да разкажете какво точно е околофутбола? Има един много хубав филм с това име.
ГОСТ: Сега ще ви кажа. Значи околофутбола – това е понятие. Когато футболни ултраси правят обединения, екипи, те спортуват, готвят се за битки помежду си. Тези битки са такива – тези екипи като нас спортуват постоянно. Доста голяма част от нашия екип бяха професионални спортисти или военни хора. Ние сме готвили себе за битки с други такива екипи като представител на ултрасите на Динамо Москва. Нашите най-главни опоненти бяха от Спартак, Торпедо, Зенит Петербург и Царско, такива и още много други. Ние сме правили битки с такива хора. Ние сме спортували, готвили сме се за такива битки.
Какво включва такава битка? Два екипа обсъждат за битка в планина, примерно forest нали ще бъда планина, нали така?
ДРАГАНОВ: На гора, в гора.
ГОСТ: Ние значи сме се договорили, отговаряме на всички условия и подробности предварително с другия екип, с нашите опоненти. Боевете са примерно 10 на 10 души, или 15 на 15. Хората започват да се бият, докато една страна не доминира. Боят продължава до такова състояние, при което трябва да се спират битката, за да не се стигне до доста травмирани или болни хора.
ДРАГАНОВ: Вие споменавате за тези организирани боеве между различни агитки на различни клубове, което доколкото разбирам, е масова практика и реалност в Русия, с много насилие. Виждате ли нещо подобно, нещо сравнимо в България за годините, в които вие сте в България?
ГОСТ: За съжаление не съм толкова запознат с българска ултрас култура. Обаче искам да се запозная. Искам да ходя на футболен мач, просто никой не ме кани, за съжаление все още. В България аз мисля, че такава тенденция е много добра за младото поколения, за момчета, да имат и реален опит в битки. Аз смятам, че това е много важно за младото поколение, защото младо поколение сега губи себе си, страшно е, за съжаление. Това е моето мнение.
ДРАГАНОВ: Вие споменахте, че заради политическата ситуация в днешна Русия вие в момента не живеете в тази страна. Има ли някакво развитие на политическата ситуация в страната, която би ви накарала да се замислите и евентуално да се върнете обратно в Русия? Да изоставите България?
ГОСТ: Сега ще ви кажа. Аз много обичам Русия. Това е моята родина. Много обичам руснаците, те са моите хора, това е моят народ. Аз много ги обичам тях. Обаче как да ви кажа. Не виждам никакво развитие с тази война. Аз виждам само, че властта укрепва себе си. Заради тази война и доста хора, които са били моите съратници съратник, как ще бъде?
ДРАГАНОВ: Съратник е на български, да.
ГОСТ: Мои съратници воюват сега на страната на властта. Властта, която е преследвала нас. Не знам дали вие ще знаете този факт или не, но властта в Русия е преследвала футболни фенове след Майдана в Украйна, властта на Путин. Те са започнали да преследват футболни фенове и са правили страшни неща. Но за съжаление сега доста от бившите съратници воюват на страната на Путин. И аз нямам думи. Затова аз няма как да ги разбера тях, обаче те са моите близки приятели и много ми е обидно и болно за това нещо.
ДРАГАНОВ: Когато говорим за футболното хулиганство в Източна Европа, неминуемо поглеждаме към футболните фракции в бивша Югославия, които участваха организирано както на страната на Хърватия, така и на страната на Югославия и Сърбия, включително на Босна. Виждаме в момента организирани групи на украински ултраси, които формират ядрото на цели даже доброволчески батальони. Виждаме подобно нещо и в Русия. Защо е такава връзката между младите мъже и участието им в паравоенни организации в Източна Европа?
ГОСТ: Сега ще ви кажа първата причина. Първо да ви кажа, че аз вярвам в това, в тази идеология. И каквото аз виждал футболни ултраси, те са повечето националисти и десни хора, които аз уважавам и подкрепям. Подкрепям тази идеология повече от 16 години и никога не мисля, че трябва да стъпвам нито наляво, нито надясно, нито назад, нито напред от тази идеология. И за това ние сме винаги националисти и сме в борба, вътрешна борба в себе си. Апогей, как ще бъде?
ДРАГАНОВ: Апогей е така на български.
ГОСТ: Апогей на всякаква борба е войната. И за това виждам, че доста бивши футболни ултраса – и руснаци, и украинци, създават отделни футболни батальони. Най-голямата част от участниците в тази война воюват идеологически националисти и от двете страни. Затова ми е обидно, защото белите хора унищожават себе си.
ДРАГАНОВ: На няколко пъти споменахте думата идеология, национализъм. А мнозина от целия политически спектър в западния свят говорят за управлението на Владимир Путин и неговата партия Единна Русия като за крайно дясно, дори фашистко управление.
ГОСТ: Няма нищо такова.
ДРАГАНОВ: Можете ли да ни разкажете за отношението на неговата партия и неговата власт спрямо десните и крайно десните движения в Русия последните десетилетия? Какво се случи?
ГОСТ: Значи това е пълно лицемерие, пълно лицемерие. Единна Русия никога не е била крайно дясна партия. Никога. Те, напротив, са преследвали десни хора. И аз помня това, и аз знам. Те са преследвали и вкарали в затвора доста националисти, такива като Максим Сергеевич Марцинкевич (Тесак), известен националист и може да кажем мученик, как ще бъда мученик?
ДРАГАНОВ: Мъченик.
ГОСТ: Той е мъченик на нашето движение. Истинският националист са го вкарали в затвора и го унищожиха. Другите десни хора, които са участници в дейстнията на властта – тя ги използва, те просто правят това за пари. Това е моето мнение.
Но аз не видял Единна Русия, никога не съм видял те да са подкрепяли някаква дясна организация, никога не съм видял в рамките на моя живот. Може би сега правят нещо подобто, аз не живея там, не знам.
ДРАГАНОВ: Благодаря ви за това интервю!
Георги Драганов е българин, софиянец, син, съпруг, баща. С класическо образование, няколко висши, говори английски, немски, индонезийски, ползва руски, испански, латински, старогръцки и старобългарски. Редактор е на сайта „Война и мир“, от 2025 г. води литературния подкаст „СловоРед“. Работи и на пълен работен ден като проектен мениджър в ИТ сектора.
👉 Присъедини се тук
