В най-новата българска политическа история двама видни представители на академичните среди – проф. Николай Габровски и проф. Анастас Герджиков – остават символ на опитите за създаване на експертни, обединяващи управления. Техните кандидатури, макар и неуспешни, очертаха стремеж към различен политически модел, основан на професионализъм и консенсус. Припомнянето на техните визии и съдби е важно за разбирането на динамиката на българския политически процес.
Проф. Николай Габровски: Експертен мандат в търсене на стабилност (2022 г.)
Проф. Николай Габровски – изтъкнат неврохирург и заместник-директор на УМБАЛСМ «Н. И. Пирогов», беше предложен за министър-председател от най-голямата парламентарна група – ГЕРБ-СДС, на 12 декември 2022 г. Този ход дойде в момент на дълбока политическа криза и невъзможност за съставяне на редовно правителство след предходни предсрочни избори. Целта на ГЕРБ-СДС беше да се излезе от партийните окопи и да се предложи експертен кабинет, който да получи широка парламентарна подкрепа.
Програмата на проф. Габровски: Прагматизъм и национални приоритети
Програмата на проф. Габровски беше фокусирана върху прагматични решения и национални приоритети, далеч от острата партийна реторика. Основните акценти включваха:
- Икономическа стабилност и еврозона: Справяне с инфлацията, постигане на фискална стабилност и ускоряване на присъединяването към еврозоната.
- Социална политика: Подобряване на здравеопазването и образованието, модернизация на социалните системи.
- Правосъдна реформа: Мерки за борба с корупцията и укрепване на върховенството на закона.
- Национална сигурност и енергийна независимост: Защита на границите, модернизация на армията и осигуряване на енергийна диверсификация.
- Европейска интеграция: Последователна проевропейска и проатлантическа ориентация.
Предложените министри: Експертиза и баланс
Кабинетът, предложен от проф. Габровски, беше съставен предимно от известни експерти, чиито имена трябваше да гарантират професионализъм и неутралитет, далеч от партийната принадлежност. Ето пълния списък с ключовите предложения:
- Маринела Пиринова Петрова (министър на финансите) – експерт с опит в сферата на финансите.
- Благородна Христева Макева-Найденова (министър на вътрешните работи) – съдия с дългогодишен опит в съдебната система.
- Атанас Димитров Запрянов (министър на отбраната) – генерал-лейтенант от резерва с богат опит в отбраната.
- Драгомир Валериев Заков (министър на външните работи) – кариерен дипломат, бивш посланик и министър на отбраната.
- Мартин Иванов Дановски (министър на икономиката и индустрията) – експерт с опит в индустрията и управлението.
- Добромир Проданов Симидчиев (министър на регионалното развитие и благоустройството) – архитект с опит в градоустройството.
- Прошко Начев Прошков (министър на транспорта и съобщенията) – транспортен експерт, бивш общински съветник.
- Събина Тодорова Събева (министър на труда и социалната политика) – експерт по социална политика и трудово право.
- Благомир Николаев Здравков (министър на здравеопазването) – лекар, известен с дейността си в сферата на спешната помощ.
- Славчо Томов Томов (министър на образованието и науката) – учен и преподавател, бивш ректор.
- Ириней Борисов Константинов (министър на културата) – актьор и директор на театър.
- Васил Георгиев Грудев (министър на земеделието, храните и горите) – експерт по земеделие, бивш заместник-министър.
- Милена Иванова Стойчева (министър на иновациите и растежа) – експерт по иновации и предприемачество.
- Красимир Йорданов Симонски (министър на електронното управление) – експерт по киберсигурност и електронно управление.
- Николай Ангелов Павлов (министър на енергетиката) – енергиен експерт, бивш изпълнителен директор на БЕХ.
- Мартин Георгиев Захариев (министър на туризма) – предприемач и медиен деятел.
- Борил Пламенов Кръстев (министър на младежта и спорта) – спортен деятел и експерт.
Предложените министри бяха подбрани с цел да покажат баланс и професионализъм, като повечето от тях бяха фигури, които не са пряко свързани с политическите партии, а с конкретни експертни области.
Проф. Анастас Герджиков: Обединяваща президентска алтернатива (2021 г.)
Проф. Анастас Герджиков – дългогодишен ректор на Софийския университет «Св. Климент Охридски», филолог и специалист по антична литература – беше кандидат за президент на изборите през ноември 2021 г. Неговата кандидатура също беше възприемана като опит за национално обединение и издигане на фигура, стояща над тяснопартийните интереси. Проф. Герджиков беше подкрепен от ГЕРБ-СДС, но се стремеше да привлече и по-широка подкрепа.
Вицепрезидент: Полковник Невяна Митева
За вицепрезидентска двойка на проф. Герджиков беше полковник Невяна Митева – спортен деятел, бивш състезател по плуване и инструктор във Военната академия «Г. С. Раковски». Нейната кандидатура беше призвана да внесе баланс и да привлече гласове извън традиционния електорат, особено сред хората, свързани със спорта и армията.
Платформата на президентската двойка: Диалог и конституционализъм
Платформата на проф. Герджиков и полк. Митева акцентираше върху:
- Президент като обединител на нацията: Роля на държавен глава, който стои над политическите пристрастия и насърчава диалога.
- Защита на Конституцията и върховенството на закона: Гарантиране на спазването на основния закон и стабилността на държавните институции.
- Активна външна политика: Защита на националните интереси и засилване на ролята на България в Европейския съюз и НАТО.
- Подкрепа за образованието, науката и културата: Признавайки своите академични корени, проф. Герджиков поставяше силен акцент върху тези сфери като ключови за развитието на нацията.
Защо Габровски и Герджиков не успяха?
Въпреки високия експертен профил и стремежа към обединение, и проф. Габровски, и проф. Герджиков не успяха да спечелят достатъчно широка политическа подкрепа.
- Неуспехът на проф. Габровски:
- Подкрепа: Предложението на проф. Габровски беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, ДПС и Български възход. Тези партии виждаха в него шанс за излизане от кризата и формиране на редовно правителство.
- Против: Кабинетът на Габровски не получи подкрепа от Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ), БСП-Обединена левица, Възраждане и Има такъв народ (ИТН). Основните аргументи «против» бяха, че това е «скрит кабинет» на ГЕРБ и че не предлага реална промяна. В крайна сметка, предложението не събра необходимия брой гласове в Народното събрание.
- Неуспехът на проф. Герджиков:
- Подкрепа: Кандидатурата на проф. Герджиков беше подкрепена от ГЕРБ-СДС. Той се стремеше да привлече по-широк кръг от избиратели, но реално беше възприеман като кандидат на статуквото.
- Против: Проф. Герджиков се изправи срещу Румен Радев, който търсеше втори мандат и беше подкрепен от БСП, Продължаваме промяната и други партии, които виждаха в него символ на промяната. Герджиков не успя да убеди достатъчно голям брой избиратели, че е алтернатива на дотогавашния президент, и загуби на балотажа.
Основната причина за неуспеха и на двете кандидатури е дълбокото политическо разделение в България. Дори експертни и обединяващи фигури трудно пробиват бариерите на партийните интереси и идеологическите конфликти, особено когато са асоциирани с една от основните политически сили. Липсата на достатъчно широка коалиционна подкрепа и силното противопоставяне от страна на опонентите се оказаха непреодолими.
Кой зае техните места?
Вместо проф. Габровски за министър-председател, България продължи в период на политическа нестабилност и предсрочни избори. В крайна сметка, след поредица от избори, се стигна до правителство на Николай Денков (ПП-ДБ) с ротация, където той беше сменен от Мария Габриел (ГЕРБ-СДС), което обаче също не изкара пълен мандат. Към момента, България отново е в цикъл на служебни правителства и търсене на политическо мнозинство.
На президентските избори, вместо проф. Анастас Герджиков, за президент на Република България беше преизбран Румен Радев, с вицепрезидент Илияна Йотова. Тяхната платформа беше фокусирана върху независимостта на президентската институция, справедливостта и защитата на националния интерес, често в опозиция на управляващите по това време.
В заключение, опитите на Габровски и Герджиков да предложат алтернатива на партийното противопоставяне остават важни уроци. Те подчертават предизвикателствата пред експертното управление и националното обединение в една силно фрагментирана политическа среда, напомняйки за необходимостта от консенсус и отговорност в името на държавността.
👉 Присъедини се тук
