Преди месец Мелания Тръмп използва първото си официално изказване през новия президентски мандат на съпруга си, за да застане зад една изключително важна кауза – а именно борбата срещу deepfake порнографията, пише Fast Company.
До нея застава и тийнейджърка от Тексас, която е жертва на подобна дигитална злоупотреба, а посланието беше ясно: интернет отдавна вече не е безопасно място.
„Всеки млад човек заслужава сигурна онлайн среда, в която да се изразява свободно, без да се страхува от експлоатация“, заявява Мелания.
Изглежда, че и законодателите пригласят на първата дама на САЩ. Законопроектът Take it Down Act – насочен към ограничаването на т.нар. „порно за отмъщение“, генерирано с AI – вече минава през Сената с пълно единодушие и се движи към Камарата на представителите.
Обществото също подкрепя тази кауза. След като фалшиви интимни изображения на Тейлър Суифт плъзнаха в социалните мрежи, платформите бързо ги свалиха, за да укротят бурята от възмущения. Зад всичко това обаче има още един, по-тих, но изключително дълбок пласт: това е много повече от морален казус. Това е и трудов въпрос.
Независимо дали ни харесва, порно индустрията е с мащабите на цяла една икономика. Студиа, които наемат изпълнители срещу твърдо заплащане за снимки. OnlyFans, където над 4 милиона създатели на съдържание – половината от тях американци – монетизират директно вниманието на потребителите.
Само през 2023 г. платформата генерира над 6 милиарда долара в плащания и над милиард долара в приходи.
Месечните посещения на PornHub са над 5 милиарда – което превръща индустрията в нещо много повече от ниша – в дигитален гигант.
И точно тук AI идва подобно на природно бедствие.
Още сега в договорите на студиата има т.нар. „деривативни права“, които включват възможността за използване на образа на изпълнителите и след снимките.
В ерата на генеративния изкуствен интелект обаче това може да означава нещо съвсем различно: създаване на deepfake съдържание без повторно заплащане и без контрол от страна на човека, чието лице е използвано.
Но това дори не е най-големият проблем.
Съвсем скоро ще бъдем свидетели на напълно генерирани от AI порно сцени, които не се различават визуално от реалните. Те обаче ще бъдат по-евтини, по-бързи, без нужда от хора. А потребителят може би дори няма да го е грижа дали това е реален човек или перфектно изглеждащ синтетичен аватар.
Заплахата не е само да ти откраднат лицето. Заплахата е, че цялата ти професия вече изглежда ненужна.
Лос Анджелис вече е на колене пред природните бедствия и икономическите трусове, а тази нова вълна идва като гръм от ясно небе.
Сан Фернандо Вали остава глобалният епицентър на еротичната продукция. Но зад кадър стоят не само десетки хиляди актьори и създатели на съдържание, а цяла екосистема от професионалисти – гримьори, осветители, оператори, монтажисти.
Лос Анджелис е град, изграден около шоубизнеса. И да, порнографията е част от него.
„Грешната“ индустрия също плаща данъци.
Някои може и да си кажат: „Ами нека този бизнес изчезне.“ Така често се третират т.нар. “грешни индустрии” – чрез ограничения в банкирането и системно маргинализиране.
Да, порно индустрията има да извърви още път по теми като защита на правата и доходите на изпълнителите. Но още по-лошото решение е да режем още от и без това ниските им възнаграждения – особено в момент, когато AI може напълно да ги измести.
Тези хора не са аватари на екрана. Те са работещи хора, които също имат сметки за плащане.
Порното може и да изглежда като „доведената сестра бунтар“ на Холивуд, но сега и двете индустрии си имат общ враг – в лицето на изкуствения интелект.
SAG-AFTRA – най-големият синдикат за медийни професионалисти с над 160 000 членове по света – вече води битки срещу злоупотребата с AI.
След историческата стачка от 2023 г. актьорите извоюваха някои важни защити:
- право на съгласие за използване на deepfake образи
- минимални тарифи при дигитално копиране
- забрана на generative AI в писането на сценарии
Но тези победи не обхващат актьорите от порно индустрията. Те не са част от SAG-AFTRA и никога не са били допускани.
Индустрията се организира трудно и отвътре поради липсата на структури. Също така, текучеството е високо, а единствената по-сериозна форма на представителство е Free Speech Coalition – търговска асоциация, но не и синдикат.
Развлекателната екосистема би имала повече сила, ако хората в медиите осъзнаят, че когато говорим за защита на труда от изкуствен интелект – всички играем в един и същи филм.
Актьори, музиканти, сценаристи, създатели на еротично съдържание – всеки от тях разчита на едно и също нещо: че усилията му ще бъдат признати и справедливо възнаградени.
Защото накрая, каквото и да пише във финалните надписи, ако липсва защита за човешкия труд – тя липсва за всички.
