Случаят на Джендем тепе през погледа на «Капитал», Александър Андреев и атеистичната комунистическа идеология

Иван Стамболов

Ето че в събота, навръх Голяма Богородица, научихме кой всъщност е виновен за садистичните изстъпления на Джендем тепе в Пловдив. Научихме го от в. «Капитал» и по-специално от Александър Андреев, автор на статията. Не, не грешите, Андреев не е от «Капитал», а от другата светиня на ултралевия либерализъм – «Дойче веле». Известен е с това, че по Бай Тошово време е бил цензор в държавното радио, в ГЛАВНА ИДЕОЛОГИЧЕСКА РЕДАКЦИЯ, където е пропускал и спирал журналистически материали. Ето какво обяснява за пловдивския случай Андреев:

«Кой уби Георги Кузев на Джендем тепе в Пловдив? Отговорът ще ни избоде очите: уби го пропагандата на така наречените «традиционни ценности», уби го хомофобията и омразата към различните, уби го реториката на лицемерни политици и църковни сановници, убиха го примитивните възпроизводствени страхове, насаждани у многобройни слабо грамотни българи, уби го патриотичната дрога, която децата зобат всеки ден в училище. («И аз съм националистка», каза майката на един от арестуваните.) Уби го в крайна сметка беззаконието в България, за което правозащитникът, адвокат Михаил Екимиджиев по този повод казва: «Какво да очакваме в една държава, чиято прокуратура е управлявана години наред от бандити».

Тоест виновни за печалните събития не са конкретните действащи лица, а средата, която ги е формирала или както гласи баналното клише: виновни сме всички ние.

Това учение се нарича «социален детерминизъм» и е една от основите на комунистическата идеология. Маркс го формулира така:

• Шеста теза за Фойербах (1845 г.): «Човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съвкупността на обществените отношения.»
• Предговор към «Критика на политическата икономия» (1859 г.): «Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а обратно – тяхното обществено битие определя тяхното съзнание.»
• «Немска идеология» (1845 г.): идеите на господстващата класа винаги са господстващите идеи; съзнанието е «надстройка» над материалната база.

Това учение атакува директно един от фундаментите на нормалния човешки мироглед – че човек има свободна воля и че може (и трябва) да носи лична вина.

Това учение е нужно на атеистичния комунизъм, за да изкове образа на „новия човек“, който вече не е Божие творение и образ и подобие Божие, а закономерен венец на еволюцията. Ако човекът е продукт на средата, значи промяната на средата ще произведе нов човек. Оттук идват концепциите за:

«Новия съветски човек» (homo sovieticus) на Троцки и Луначарски;

«Новия арийски човек» на нацизма (родствена, макар идеологически противоположна версия);

«Новия китайски човек» на Мао;

«Новия човек» на Че Гевара («El Hombre Nuevo»).

Както виждаме, «Капитал», Александър Андреев, че и цитираният адвокат Екимджиев добре са си научили урока и имат отличен (6) по социален детерминизъм.

Добре е тези неща да се знаят, за да сме наясно кой кой е и за какво се бори.

U-DIGEST