
След стихийна атака на тълпите от парижките предградия на 14 юли 1789 пада крепостта Сен Антуан, известна като Бастилията. Няколко хиляди души се изправят срещу крепостта, защитавана от 98 инвалида и 32 швейцарци. При щурма загиват десетки от атакуващите и е ранен един от защитниците. Комендантът на Бастилията се предава на бунтовниците и независимо, че безопасността на защитниците е гарантирана от водачите на бунта, на Гревския площад тълпата изтръгва няколко души от конвоя, отсича им главите и ги разнася набодени на пики из Париж (виж приложения офорт). Бастилията е възприемана като символ на кралския политически терор. След превземането й затворниците са освободени и разнасяни на ръце от революционната тълпа. В този ден в Бастилията е имало седем затворници – четирима фалшификатори, двама психично болни и един обвинен в блудство със сестра си. Единственият известен затворник Маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, осъден за отровителство и содомия, е преместен десет дни преди това в клиника за луди, защото на 2 юли от прозореца на килията си обявява, че в Бастилията избиват затворниците и призовава народа да дойде и да ги освободи. Пиер Франсуа Палуа, нает да събори Бастилията, поставя върху развалините й табела с надпис: “Тук се танцува и всичко ще бъде добре”. Станислав Маяр, участник в щурма на Бастилията, съставя списък на 662 души, щурмували крепостта, и посочва професиите на участниците – гвардейци, войници, търговци, служещи, учители, работници, занаятчии и бакали. Първият затворник на Бастилията четири века по-рано е нейният строител Хуго Обрио, прево на Париж, обвинен по време на антисемитски погроми във връзка с еврейка и освободен след четири години от разбунтувалите се парижани. Маркиз дьо Сад след революцията е съдебен заседател в революционния трибунал, осъдил краля на смърт.
Иван Делчев
Илюстрация: След щурма на Бастилията, офорт от 1789