Елиза Дечева,
Цоня Събчева
В бюджета има няколко положителни момента, които е редно да бъдат отбелязани, но съществуват и сериозни основания за критика. Те са свързани с прекомерния дефицит, нарастващия държавен дълг и недостатъчно амбициозните реформи. Според нас трябваше да се подходи по-смело. Много от необходимите реформи бяха отложени за следващия бюджет, който не е толкова далеч във времето, но част от тях можеха да бъдат реализирани още сега. Това каза председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в предаването «България, Европа и светът на фокус» по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
Положителните страни на бюджета
«Безспорен положителен аспект е, че не се променя данъчно-осигурителният модел и не се увеличават данъчните и осигурителните ставки. Освен това бяха „извадени скелетите от гардероба“ — няма скрити разходи, прехвърлени задължения или изтеглени приходи от бъдещи периоди, с които да се създава изкуствено по-добра картина на бюджета. Задълженията към бизнеса няма да бъдат отлагани, извършените дейности ще бъдат разплатени и няма да се изтегля ликвидност от икономиката», обясни той.
Според него е положително отпадането на редица автоматизми, както и предвижданото намаление на разходите с 10% в част от бюджетните структури и министерства, макар и с множество изключения. Правилно е също така по-високото облагане на хазартната дейност.
- Очакват се допълнителни приходи от около 200 млн. лева от данъци.
- Очакват се 100 млн. лева от осигуровки.
- Предвиждат се още приблизително 200 млн. лева спестявания от ограничаване на злоупотребите със социалните фондове.
- Очакват се над 100 млн. лева допълнителни приходи от облагането на хазарта.
«Предвидени са мерки за изсветляване на икономиката», допълни гостът.
Критики: недостатъчна решителност
По думите му обаче това не е достатъчно. Според него има мерки, които изглеждат по-скоро символични и етични, отколкото икономически ефективни, като пример той посочи замразяването на възнагражденията на депутати и министри.
«Прави се опит да бъде променена посоката, но според нас това не се случва достатъчно решително. Разбира се, прекалено рязката промяна крие рискове, затова трябва да се действа внимателно и балансирано. Въпреки това считаме, че можеше да се направи значително повече, така че бюджетният дефицит да не достига 7,2 млрд. лева», коментира той.
Дефицитът в европейски контекст
Велев каза, че последните данни показват, че към края на първото тримесечие България е на първо място в Европейския съюз по бюджетен дефицит.
«Това означава, че още преди настоящото правителство да встъпи в длъжност, вече беше отчетен дефицит от 7,3%. Ако не бяха предприети никакви мерки, до края на годината той вероятно щеше да бъде още по-висок, тъй като през втората половина на годината традиционно се реализират повече разходи и по-малко приходи в сравнение с първата», обясни той.
«Следователно усилията за ограничаване на дефицита до около 7–7,2 млрд. лева заслужават признание, но според нас можеше да се постигне значително по-добър резултат», категоричен е Велев.
👉 Присъедини се тук
