За някои бананови републики

Ако не сте чели „Сурови времена“ от Марио Варгас Льоса…

Udigest септември 6, 2023

2 031 Чете се за около 6 минути

Заглавието на романа – „Сурови времена“ (Tiempos recios) – е израз от книга на основателката на Ордена на кармелитките – св. Тереза (1515-1582) – във връзка с Инквизицията и по-специално с арестуването на архиепископа на Толедо. Иде да ни внуши тягостното чувство за терор, насилие и обреченост. В частност книгата е посветена на преврата срещу гватемалския президент Хакобо Арбенс през 1954, но всъщност е роман за нелепата и трагична съдба на цяла Латинска Америка при сблъсъка ѝ с протестантската цивилизация на Съединените щати – цивилизация, за която интересът е цел и оправдание на всичко. Грандиозен заговор в името на частните интереси на една компания, започнал през 1911 с преврат в Хондурас и отекващ със зловещото си ехо и до ден днешен.

Мислех да започна с представяне на автора – Маро Варгас Льоса, – но реших, че няма смисъл, защото който би проявил интерес към творчеството му, вече е запознат с личността на нобеловия лауреат за литература през 2010. Ако пък някой реши да го открие сега, то интернет е пълен с порезна и старателно подредена информация.

„Сурови времена“ е последният роман на Льоса – 2019 г. Действието се развива в Гватемала, малко в Салвадор, малко в Доминикана и малко в Хаити, където вилнеят тонтон-макутите на Папа Док (Франсоа Дювалие – магьосник и кървав диктатор). Всичко започва през 1948, когато се запознават Сам Земурай и Едуард Бернайс.

Самуел Земурай (Шмуел Змурри) е бесарабски евреин, роден в Кишинев през 1877 година. Започва бизнеса с банани едва 18-годишен, но бързо постига фантастични резултати и си спечелва прозвището „Банановия човек Сам“. За три години натрупва внушителните за времето си 100 000 долара, купува си параход и отплава за Хондурас. Купува земи и започва да отглежда банани за Съединените щати. През 1910 се изостря дълговата криза на Хондурас и Никарагуа. Американците изпращат агенти на банките-кредиторки да следят за събирането на данъците и митата, което не се харесва на Земурай. Опитва да се разбере с държавния секретар Филандер Нокс, но той го отхвърля. Земурай не пада духом, а организира въоръжен метеж с международни главорези, сваля правителството и връща на власт бившият президент Мануел Бонила, който от благодарност го прави монополист и го освобождава от данъци. На този статут „Юнайтед фрут“ (фирмата на Земурай) ще се радва през следващите десетилетия не само в Хондурас, но и в още няколко държави и карибски острови. По онова време и във връзка с точно тези събития О’Хенри написва фейлетон, в който по адрес на Хондурас използва израза „Бананова република“. Този израз ще остане нарицателен и до ден днешен.

Едуард Бернайс също е евреин, но със съвсем различен произход – роден е във Вина, Австро-Унгария, и е доста по-изтънчен от кишиневския си партньор. Смятат го за баща на връзките с обществеността, човекът, прозрял пропагандната стойност на пиара и възможностите, които разкрива целенасоченото и професионално култивиране на нагласи у потребителите, включително и на идеологически и политически нагласи.

Земурай се обръща към Бернайс за помощ при изработването на позитивен имидж на хищническата компания „Юнайтед фрут“, която вече наричат „Октопода“, защото проявява апетити и към много други икономически отрасли в Централна Америка, встрани от отглеждането и износа на банани. И Бернайс успява. Убеждава Земурай да строи училища в „банановите републики“, а в Съединените щати превръща бананите в мода, която обхваща дори дамските шапки на шоу звездите.

През октомври 1944 се извършва т. нар. Гватемалска (Октомврийска) революция, която сваля режима на президента Убико и на негово място идва Хуан Хосе Аревало – баща на настоящия президент на Гватемала – Бернардо Аревало, който изненадващо спечели изборите миналия месец, август 2023. Хуан Хосе Аревало управлява от 1945 до 1951 като първият избран на свободни избори президент на страната. При неговото управление се приема конституция, гарантираща гражданските права, водят се социални политики. Идеология му се определя като „духовен социализъм“.

През 1951 Аревало отстъпва управлението на Хакобо Арбенс, който продължава реформите и най-вече аграрната, според която пустеещи земи се изкупуват принудително от едрите земевладелци (но на цени, посочени от самите земевладелци в данъчните декларации) и се раздават на индианците с цел да се сложат основите на по-независима в икономическо отношение средна класа. Изобщо цялата политика на Арбенс е насочена към демократизиране и модернизиране на Гватемала. За него Съединените щати са идеал. Той мечтае един ден Гватемала да бъде развита капиталистическа страна като тях и като напредналите западни държави.

За зла участ тези амбиции включват свободен пазар, диверсификация на монополите, конкуренция, защита на наемния труд, синдикати и строга данъчна политика. Това твърде смущава Банановия човек Сам Земурай и неговата компания „Юнайтед фрут“ – Октопода, свикнала още от преврата в Хондурас да не плаща данъци в Централна Америка. Пиар геният Бернайс отива на място, за да види какво става.

Когато се връща, докладва тревожни новини. Да, Гватемала изглежда наистина се е амбицирала да стане свободна, демократична и модерна капиталистическа страна като Съединените щати. Не би ли трябвало Щатите да се радват от това? Не, не би трябвало. Бернайс е на мнение, че мечтата на Хакобо Арбенс никога няма да се осъществи, но пътят на нейното преследване ще мине през много нежелани за „Юнайтед фрут“ етапи и ще нанесе непоправими поражения. И не само това, ами ще пръсне заразата и в другите централноамерикански страни и карибски острови, където Октоподът е протегнал пипалата си.

Земурай е смутен, чуди се какво да предприеме, готов е да вложи фантастични суми пари за отстояването на позициите си. И ето какво измисля Бернайс накрая: ще реши проблема със средствата на пиара и медийната пропаганда. Сценарият е да напомпа общественото мнение с истерията, че Гватемала и таен проект на Съветския съюз, целящ разпространяването на комунизма в Централна Америка и създаването на съветски преден пост, който да се вклини между Съединените щати и Панамския канал. В годините на студената война и маккартизма това не е толкова трудно, нищо че в Гватемала няма нито един съветски гражданин, нищо че едва ли има и един истински комунист, а самият президент Арбенс е по-скоро антикомунист. Затова той остава втрещен от истерията в Щатите, в началото и през ум не му минава, че е свидетел на активно пиар мероприятие, защитаващо единствено корпоративни интереси.

Така или иначе обработеното от Бернайс обществено мнение в Америка успява да се наложи на правителството и то поема курс към сваляне на Арбенс от власт и брутална разправа с неговите поддръжници, обявени в тайни черни списъци за комунисти. За негов наследник е избран суетният генерал Карлос Кастильо Армас, който бързо и жестоко зачерква реформаторските достижения.

Изглежда Армас се оказва некадърен държавник, защото три години по-късно е убит в операция на ЦРУ със съдействието на доминиканския диктатор генералисимус Трухильо.

Пиар акцията на Едуард Бернайс в защита корпоративните интереси на „Юнайтед фрут“ предизвиква сътресения, които и до днес не могат да отшумят в Централна Америка и Карибието. Марио Варгас Льоса е убеден, че ако не беше тя, днес не само Америка, но и светът щеше да е различен. Той стига до сензационния извод, че не нещо друго е отворило вратата на комунизма в Латинска Америка, а бруталната намеса на Съединените щати в политическите процеси на Гватемала. Дори и Куба нямаше да е това, което я знаем, защото там превратът е започнал по съвсем друг начин. Между другото по време на преврата през 1954 Че Гевара се подвизава в Гватемала и става пряк свидетел на събитията. Оттам си тръгва с убеждението, че ако една комунистическа революция в Латинска Америка иска да успее, то тя първо трябва да се справи с армията в съответната държава. И наистина, поради индианската си специфика, латиноамериканските държави разчитат на армиите за установяване на някакъв ред и устойчивост и поради това толкова често се управляват от хунти и генерали. И така Че Гевара унищожава кубинската армия и превръща Куба в това, което е и днес.

Талантът на писателя е да обобщава, да извежда закономерности от конкретни инциденти. Така и Льоса оставя читателите с горчивото чувство, че съвременната либерална демокрация в своя зрял вид не е нищо повече от класически тоталитаризъм. Тя не се бори да унищожи комунизма, а да го предефинира с по-приемливи формули. Развитите и богатите страни не искат всички да са развити и богати, защото развитието и богатството имат смисъл единствено в сравнението. Пък и неразвитите и бедните страни са естествен източник на благополучие за развитите и никой не е луд да ги остави да се превърнат в конкурент.

Романът „Сурови времена“ е историческо четиво. Възможно е при него читателят за се сблъска със същото, което го отдалечава и от Маркес – недостатъчното познаване на историята на обществата, в които се развива действието. Чудил съм се що за световен бестселър е „Сто години самота“, при положение, че не могат да се възприемат и оценят повече от 10-15% от този текст, без сериозно познаване на колумбийската политическа история. Така и със „Сурови времена“ – читател, останал встрани от събитията в Гватемала през 40-те и 50-те години на ХХ век, е обречен на дълги справки в интернет и личната си библиотека, ако иска да осмисли всичко. Но пък и без тях книгата е вълнуваща и поучителна, защото, както вече казахме, добрият писател е преди всичко майстор на обобщението.

И. Стамболов

За тези, които ползват испански, ето удобен списък на действащите лица – исторически личности: