Западните страни говорят за бъдеща палестинска държава, докато кошмарът в Газа се влошава

ДЖОУЗЕФ КРАУС

Плановете, обявени от Франция, Обединеното кралство и Канада за признаване на палестинска държава, няма да доведат до такава скоро, въпреки че могат допълнително да изолират Израел и да засилят преговорната позиция на палестинците в дългосрочен план.

Проблемът за палестинците е, че може да няма дългосрочен план.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху отхвърля палестинската държавност и обеща да запази безсрочен контрол над анексирания Източен Ерусалим, окупирания Западен бряг и опустошената от войната ивица Газа – територии, които Израел завзе във войната през 1967 г., които палестинците искат за своята държава.

Израелските лидери подкрепят пълното анексиране на голяма част от Западния бряг, където Израел вече е построил над 100 селища, в които живеят над 500 000 еврейски заселници. Израелската офанзива в Газа превърна по-голямата част от нея в тлееща пустош и я тласка към глад, а Израел казва, че продължава с плановете си да премести голяма част от населението си от около 2 милиона души в други страни.

Съединените щати, единствената страна с реални лостове за влияние върху Израел, застанаха на тяхна страна.

Критиците казват, че тези страни биха могли да направят много повече

Палестинците приветстваха международната подкрепа за десетилетния си стремеж към държавност, но казват, че има по-спешни мерки, които западните страни могат да предприемат, ако искат да окажат натиск върху Израел.

• «Малко е странно, че отговорът на ежедневните зверства в Газа, включително това, което по всичко личи, че е умишлен глад, е да се признае теоретична палестинска държава, която може никога да не се появи», каза Халед Елгинди, гостуващ учен в Центъра за съвременни арабски изследвания на Джорджтаунския университет.
• «Това изглежда по-скоро като начин тези страни да изглеждат, че правят нещо», каза той.

Фатхи Нимер, политически сътрудник в палестинския мозъчен тръст «Ал Шабака», казва, че те биха могли да прекратят търговските споразумения с Израел, да наложат оръжейно ембарго или други санкции.

«На разположение на тези страни има широк набор от инструменти, но няма политическа воля да се използва», каза той.

Това не е напълно празен жест

Повечето страни в света признаха палестинската държавност преди десетилетия, но Великобритания и Франция ще бъдат третият и четвъртият постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, които ще го направят, оставяйки САЩ като единствените противници.

• «Говорим за големи страни и основни израелски съюзници», каза Алон Пинкас, израелски политически анализатор и бивш генерален консул в Ню Йорк. «Те изолират САЩ и оставят Израел зависим – не от САЩ, а от капризите и хаотичното поведение на един човек, Тръмп».

Признаването може също така да засили действията за предотвратяване на анексията, каза Хю Ловат, експерт по конфликта в Европейския съвет за външни отношения. Предизвикателството, каза той, «е тези, които признават страните, да съчетаят признанието си с други стъпки, практически стъпки».

Това може да се окаже важно, ако Израел и палестинците някога възобновят отдавна спящия мирен процес, който спря, след като премиерът Бенямин Нетаняху се върна на поста през 2009 г.

• «Ако и когато някакъв вид преговори се възобновят, вероятно не в близко бъдеще, но в някакъв момент, това поставя Палестина на много по-равнопоставена основа», каза Джули Норман, професор по близкоизточна политика в Университетския колеж в Лондон.
• «Тя има държавност като отправна точка за тези преговори, а не със сигурност негарантирана крайна точка.»

Израел го нарича награда за насилието

Израелското правителство и по-голямата част от политическата му класа се противопоставиха на палестинската държавност много преди атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г. да предизвика войната.

Нетаняху казва, че създаването на палестинска държава ще възнагради Хамас и в крайна сметка ще доведе до още по-голяма държава, управлявана от Хамас по границите на Израел. Лидерите на Хамас понякога намекваха, че биха приели държава на границите от 1967 г., но групировката остава официално ангажирана с унищожаването на Израел.

Западните страни си представят бъдеща палестинска държава, която ще бъде демократична, но също така водена от политически съперници на Хамас, които приемат Израел и му помагат да потуши екстремистката групировка, която спечели парламентарните избори през 2006 г. и завзе властта в Газа през следващата година.

Палестинският президент Махмуд Абас, чиято власт управлява части от окупирания Западен бряг, подкрепя двудържавно решение и си сътрудничи с Израел по въпросите на сигурността. Той направи поредица от отстъпки през последните месеци, включително обяви края на практиката на Палестинската власт да предоставя стипендии на семействата на затворници, държани от Израел и убити бойци.

Подобни мерки, заедно с координацията на сигурността, го направиха дълбоко непопулярен сред палестинците и все още не са му спечелили никакви услуги от Израел или администрацията на Тръмп. Израел казва, че Абас не е искрено ангажиран с мира и го обвинява, че толерира подстрекателство и войнственост.

Ловат казва, че има много за критикуване в ПА, но че «често провалите на палестинското ръководство са преувеличени по начин, който да освободи Израел от собствените му задължения».

Приливът може да се обръща, но не достатъчно бързо

Ако бяхте казали на палестинците през септември 2023 г., че големи страни са на ръба да признаят държава, че най-висшият съд на ООН е наредил на Израел да прекрати окупацията, че Международният наказателен съд е наредил ареста на Нетаняху и че видни гласове от целия политически спектър на САЩ са бесни на Израел, те може би щяха да си помислят, че мечтата им за държавност е близо.

Но тези събития бледнеят в сравнение с продължаващата война в Газа и по-малките, но също толкова разрушителни военни офанзиви на Западния бряг. Военните победи на Израел над Иран и неговите съюзници го направиха доминираща и почти неоспорима военна сила в региона, а Тръмп е най-силният поддръжник, който някога е имал в Белия дом.

• «Това (израелско) правителство няма да промени политиката», каза Пинкас. «Въпросът за признанието, краят на войната, хуманитарната помощ – всичко това ще трябва да изчака друго правителство».

AP