За онези, които все още не знаят, а аз дълбоко се съмнявам, че са останали такива, император Александър II не е наречен „Цар Освободител“ защото ни е освободил от турско робство, заради което и до днес споменаваме с благодарност името му при великия вход на светата литургия, а защото през 1861 (ако не ме лъже паметта) е премахнал крепостното право от руското селячество и е оставил последното на произвола на съдбата.
Преди време написах статия за нашумелия тогава пилон с българското знаме на Роженските поляни. Използвах повода да припомня за двата основни вида възгледи по отношение на политиката – хоризонталния и вертикалния или иначе казано – либералния и консервативния. Отбелязах също, че абсолютно всички философски и идеологически проблеми на нашето съвремие са били вече в наличност още през първата половина на 19 век. Дори медиите, далеч не толкова развити и всеобхващащи като днес, в общи линии са били окончателно оформени по отношение на манипулативната си роля в обществото.
В подкрепа на последното приведох един цитат от Константин Победоносцев: „В наше време бе открито ново средство, с което се обработват масите за политически цели – това е изкуството на бързо и сръчно обобщаване на идеи, съчиняване на фрази и формули… Така се оформя едно единодушие на мисълта, единодушие лъжливо и призрачно, но с достатъчно реални последици… Полека-лека читателите губят желание да си оформят свои собствени възгледи… и радушно приемат вестника, който мисли вместо тях“. И го коментирах така: „Това, дами и господа, е едва средата на XIX век, далеч преди Априлското въстание, по време на пагубните либерални реформи на царя-освободител Александър II. А за повече от век и половина положението с медийното въздействие се е усъвършенствало по ужасяващ начин“.
Слагам „пагубните либерални реформи“ в курсив, защото не друго, не болезнено точната констатация за медиите, а именно „пагубните реформи“ предизвикаха известно възмущение у някои читатели.
Първият скандализиран – господин, когото принципно харесвам и уважавам, – Написа:
„…пагубните либерални реформи на царя-освободител Александър II“…
Това сериозно, или просто заради красното словце?
Освобождаването на крепостните, учредяването на независим съд със съдебни заседатели, създаването на местно самоуправление, премахването на смъртното наказание и отмяната на доживотна военна служба по жребий са… пагубни ?!
Да, точно така. С всички тези реформи започва обуржоазяването на монархията. Нахлува либерализмът. Стремежът към материално благополучие се превръща в ценност и идеал. Не ругайте мен, вижте как се изказва по въпроса Достоевски. Припомнете си Книга Девета от „Братя Карамазови“, където се занимаваме единствено с процеса срещу Дмитрий и реформираната съдебна и следствена система, която го провежда. Изобщо, Достоевски прави доста прогнози за последиците от буржоазния либерализъм, нахлул в Европа след Френската революция. Тези прогнози са червената нишка в цялото му творчество и ако днес ни изглеждат съвсем нормални, защото вече са се сбъднали, за времето си са имали стойност на пророчества. Не се сбъдва само прогнозата му, че един ден католицизмът и социализмът ще се слеят в едно поради големите прилики помежду си.
Имало било и друг господин, който вибрирал от негодувание към мен и към „пагубността“ на Александровите реформи, но така и не намерих време да ида и да прочета какво е казал. Знам обаче, че е изразил същото мнение като първия господин. Всъщност в това мнение няма абсолютно нищо сензационно, това е мейнстриймът, който се имплантира в детското съзнание от най-ранна възраст, изключвайки възможността за всякакви различни гледни точки. Интересното е, че първият господин, който скочи да защитава прелестите на либерално-буржоазния материален свят и се обяви против вертикалния принцип (властта идва от Бог) и в подкрепа на хоризонталния (властта идва от хората), всъщност е монах, побягнал от суетата на света, за да се скрие в смирено манастирско безмълвие. Другият господин си е обикновен либерал, но кой знае защо се обижда като го наречеш така. Но той се обижда от почти всичко.
И така, защо нарекох (съвсем между другото и съвсем встрани от темата на статията) реформите на Александър II „пагубни“?
В безброй исторически трудове и едва ли има такива, които да са на различно мнение по този въпрос, се изтъква, че реформите на Александър II са началото на поредица исторически събития, които след Първата световна война довеждат до Октомврийската революция. Може да се каже, че реформите на Александър II са една от преките предпоставки за Октомврийската революция и за всичко, случило се след нея. Поне за мен произтеклото след Октомврийската революция не само за Русия, но и за България, пък и за целия свят, е достатъчно ужасяващо, за да могат да бъдат наречени предпоставките за него „пагубни“. Ако обуржоазяването на Русия е една от главните причини за болшевизма, а пък реформите на Александър са една от главните причини за обуржоазяването на Русия, то какви да ги наречем, ако не пагубни?
Това е логичната линия на либералните промени след Френската революция. Те, както и всяко друго нещо, си имат своята светла и своята тъмна страна. И може би колкото по-светла е светлата, толкова по-тъмна е тъмната. Като казваме „пагубни“, говорим за тъмната.
А пък ако за нашите двама господа Октомврийската революция е нещо толкова хубаво, че не дават прашинка да падне отгоре му, това си е тяхна работа. Аз с нищо не съм виновен.
Иван Стамболов
