Защо торите на Риши Сунак не могат да спрат да се бият с епископи

ЛОНДОН – Докато се опитва да ограничи миграцията, Риши Сунак се бори не само с левицата и десницата, но и с тези, които действат по заповед отгоре.

Британският премиер е на път да се сблъска с епископите на Англиканската църква – 26 от които са част от законодателния орган на Обединеното кралство в Камарата на лордовете – заради спорен план за депортиране на кандидати за убежище в Руанда.

Последната точка на възпламеняване идва в понеделник, когато законопроектът за Руанда се връща при лордовете за нов контрол.

Това накара някои консервативни депутати да поставят под въпрос древната роля на духовенството в парламента като цяло – а неотдавнашният десен наклон на партията на торите ги поставя на път „към по-нататъшен конфликт.

„Църквата остава един вид класически консервативна институция и има смисъл, в който съвременната Консервативна партия е по-скоро за разбиване на нещата“, казва Фъргъс Бътлър-Гали, автор и викарий в селска енория.

Великобритания е единствената страна освен Иран, в която духовници заемат място в парламента. Петима от най-старшите епископи автоматично имат право да влязат в Камарата на лордовете, докато останалите 21 места се попълват от епископи от отговарящи на условията епархии в Англия.

Тези епископи имат право да седят, да говорят и да гласуват като членове на Лордовете.

Епископите ще бъдат сред тези, които се редят на опашка, за да регистрират недоволството си, тъй като законопроектът за Руанда се връща в Лордовете в понеделник. Най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби, вече ясно заяви опозицията си, казвайки пред Камарата: „В християнската традиция ни се казва да приветстваме чужденеца“.

Уелби е един от водещите страни, подписали поправка на лордовете, която ще принуди правителството да получи решение от Комисията на ООН по правата на човека дали Руанда е безопасна страна, преди търсещите убежище да могат да бъдат изпратени там.

Висши духовници са се сблъсквали с правителства от различни цветове много пъти в миналото – било то заради орязването на социалните помощи, намаляването на международната помощ или нахлуването в Ирак.

Мадлин Дейвис, старши писател в Church Times, посочва, че духовниците „са склонни да клонят наляво от мястото, където широката общественост е по отношение на имиграцията и благосъстоянието“, подчертавайки обществените разногласия по тези въпроси, простиращи се поне до 80-те години на миналия век.

Тогава архиепископът на Кентърбъри Роуън Уилямс провокира голяма буря през 2011 г., когато се изказа срещу програмата за съкращения на воденото от консерваторите коалиционно правителство. А в ерата на Маргарет Тачър изобличаващ доклад на епископи за състоянието на вътрешните градове при торите предизвика война на думи между партия и църква.

Но не всеки ден консервативните депутати, много от които виждат себе си като традиционалисти, се чувстват подтикнати да се прицелят публично в епископите.

Андрю Селус, депутат от Консервативната партия, който отговаря на въпроси в Камарата на общините, свързани с Църквата, казва пред Politico, че епископите „винаги ще имат роля да говорят истината на властта“ – но предупреждава, че „трябва да внимават да не създават впечатлението, че има само едно мнение по даден въпрос“.

Депутатът от торите Крис Лодър отиде по-далеч, порицавайки „активистките“ епископи за законопроекта за Руанда. Друг консерватор Том Хънт заяви пред Daily Mail, че архиепископът на Кентърбъри „нанася голяма вреда на църквата чрез многократните си и тромави политически интервенции“.

Владиците едва ли поемат всичко това легнало. „Гласуваме, защото ценим дълбоко традициите на тази страна и този Дом, както и истината, която извличаме от Библията и нашата служба на Исус Христос“, подчерта самият Уелби.

Ричард Чапман, ръководител на парламентарните въпроси на Англиканската църква, казва, че епископите „приемат ролята си в осигуряването на контрол и преразглеждане наистина сериозно“.

„Ако те гласуват поправка в законопроект, това е защото искат да го подобрят или защото има някакъв по-широк принцип, а не заради партийна политическа линия“, добавя той.

Атаките срещу ролята на Църквата в обществения живот също се отвориха на нов фронт, след като стана ясно, че бежанец, обвинен в извършване на нападение с киселина в Лондон, е помогнал да си осигури убежище чрез приемане на християнството.

Последното влошаване на отношенията между две от най-старите страни в страната идва на фона на изместването надясно от страна на Консервативната партия, която е изправена пред трудна борба да остане на власт на изборите тази година.

През последните години партията навлезе в по-радикална фаза, илюстрирана от Brexit, който се превърна от малцинствена кауза на торите в основна политика.

Спорът за излизането на Великобритания накара много тори да се отдалечат от традицията на Консервативната партия за запазване на институциите и поддържане на стария ред и да се насочат към по-конфронтационна позиция с възприеманите като блокиращи плановете им.

Бътлър-Гали, селският викарий, казва, че в по-заможните, традиционни консервативни места, атаките на радикални депутати от торите срещу части от върхушката като църквата, съдебната система и армията „не играят много добре – защото в основата си хората все още изпитват известна привързаност към тези институции“.

Нещата станаха особено лоши между Църквата и британското вътрешно министерство, Министерството на вътрешните работи, под ръководството на дясната любимка Суела Брейвърман. PoliticsHome съобщи, че Брейвърман дори е отказала да се срещне с архиепископа, за да обсъди имиграционните си планове.

След като Брейвърман е заменен от по-успокояващия Джеймс Клевърли, някои се надяват на сближаване.

Служител на Църквата, получил анонимност, за да говори по вътрешни въпроси, каза, че Уелби се е радвал на добри отношения с Клевърли, когато е бил в Министерството на външните работи и че това „може да се очаква да се пренесе“ в Министерството на вътрешните работи.

Правителствен служител повтори тази точка – като същевременно подчерта, че двойката „фундаментално не е съгласна“ за Руанда.

В същото време някои твърдят, че политическата промяна не е еднопосочна.

Епископите, казват те, са станали по-политически хомогенни и сега изглеждат струпани в либералната левица.

Маркъс Уокър, ректор на лондонска църква, написа по време на предишно избухване между правителството и духовенството, че „скамейката от епископи на Камарата на лордовете [е] развивала тревожно единство на политическото и богословското мнение – всичко по мек ляв, мек евангелски маниер“.

Той, заедно с други, сочи с пръст реформите при лейбъристкия премиер Гордън Браун. Браун отхвърли дългогодишната официална роля на премиера в съветването на монарха за назначаването на епископи, а следващите консервативни премиери последваха Браун в подхода на ръцете си.

Бътлър-Гали твърди, че „има все по-много, много малко политическо разнообразие“ в редиците на епископите. Той казва, че Уелби „мисли за себе си като за ръководител на голям държавен департамент и се стреми да назначи хора, които вероятно са леви по различни неща и особено около имиграцията“.

Други не са съгласни с тази характеристика. Дейвис от Church Times настоява, че назначенията на епископите се извършват от „голяма и разнообразна“ комисия в многоетапен процес, включващ представители на Църквата и миряни.

Англиканската църква някога е била известна като „Консервативната партия в молитва“. Но тъй като последната конфронтация се очертава в понеделник, изглежда, че е по-далеч от братята си тори от всякога.

Източник: Политико