Монахът, който изгори портрета на Ленин посред бял ден

Решаващият момент в живота му настъпва на 1 май 1965 г. — Велика събота преди Възкресение Христово, съвпаднала с най-големия комунистически празник, Деня на труда. На централния площад в Тбилиси, зад трибуната на партийното ръководство, виси осемметров портрет на Ленин с надпис «Слава на великия Ленин!». Отец Гавриил, млад йеромонах, се връща от литургия, забелязва портрета, незабелязано се качва до него, полива го с газ от малка лампа и го запалва пред очите на цялата тълпа. После застава на балкона над горящото платно и започва да проповядва на смразената от ужас маса хора, викайки, че грузинците винаги са били християни и че комунистическите идоли никога не могат да възкръснат така, както е възкръснал Христос.

Арестът, комата и диагнозата, която го спасява

Разярената тълпа го замеря с камъни, влачи го и го бие почти до смърт — с осемнадесет счупени кости той изпада в едномесечна кома. Когато се свестява, властите му предлагат живот срещу признание, че палежът е бил заповядан от висшето църковно ръководство — опит да злепоставят цялата Грузинска патриаршия чрез показен процес. Отец Гавриил отказва и продължава да нарича Ленин «звяр», за което е бит отново. По време на разпитите обяснява постъпката си без страх:

«Не бива да боготворим човека. Слава не е нужна на човека. Там, където е висял портретът на Ленин, трябва да стои разпятието на Христос.»

Не успявайки да го пречупи, режимът избира друг път — през август 1965 г. го обявява за психично болен и го затваря в психиатрична болница до октомври същата година. Изписват го с диагноза «психопатична личност, склонна към шизоидни състояния, вярваща в Бог и в ангели» — именно тази присъда на практика му спасява живота.

Юродив заради Христа

След освобождаването си отец Гавриил напълно приема официалната си психиатрична диагноза — но като маска. Той поема древното и трудно призвание на «юродив заради Христа»: живее сред бездомните, проповядва високо по улиците, танцува пред стъписани свещеници, за да им напомни негласно за собствените им грехове, а на един каещ се мъж веднъж дава като покаяние да купи порнографско списание — само за да го накара сам да осъзнае собственото си лицемерие. В двора на бащиния си дом построява седемкуполна църква от подръчни материали, а иконите за нея намира по градските сметища, където през онези безбожни години са изхвърляни заедно с боклука безброй светини. Той прекарва цели дни, обикаляйки сметищата, почиства намерените икони и им прави рамки от каквото свари.

Игумен на Самтавро

От 1971 г. отец Гавриил става духовник на девическия манастир «Самтавро» в древната грузинска столица Мцхета, като сам се настанява в изоставен кокошарник в двора на обителта. Последните десетилетия от живота си той прекарва именно там, като става духовен отец на хиляди хора и се прочува с пророчествата, изцеленията и смирението си. Разказва се, че по време на грузинската гражданска война през есента на 1991 г. отец Гавриил биел камбаната на манастира и плачел, викайки «Кръв, кръв!» — предвиждайки братоубийственото насилие на площад «Руставели» още преди то да се случи.

Смърт и прославяне

Отец Гавриил се преставя на 2 ноември 1995 г. в Мцхета. На 20 декември 2012 г. Светият синод на Грузинската православна църква, под председателството на патриарх Илия II, го канонизира за светец, а през февруари 2014 г. мощите му са обретени нетленни. Маслото от кандилото над гроба му се смята от вярващите за чудотворно. Днес неговата икона е сред най-известните и най-почитани в съвременна Грузия — включително стенописи, изобразяващи самия момент на изгарянето на портрета, макар в някои по-нови икони лицето на Ленин да е нарочно скрито в пламъците, за да не се показва образът му директно в храма.

U-DIGEST