Започна измерването на електоралните нагласи, което означава, че PR отделите на партиите са се раздвижили и се готвят за избори. Защо PR отделите? За никого не е тайна, че социологическите агенции, извършвайки своите проучвания, влияят на решението на хората за кого да гласуват. Основните лостове са два:
1. Изкарвайки някого на първо място, те задвижват един народопсихологически механизъм, според който един не особено уверен и интелигентен избирател гласува за онзи, който се очаква да стане първи, за да може после да каже: „Ето, аз победих! Ето, аз съм на власт!“;
2. Обратно – изтиквайки под чертата някоя новопоявила се партия, която иначе би набрала доста последователи, агенциите карат същият този избирател да си каже: „Те и бездруго няма да влязат в Парламента, я по-добре да не си пилея гласа!“.
Последните разисквания бяха около резултатите на „Мяра“ и „Тренд“ по-специално върху мястото на ППДБ в тях. Разликата между двете агенции е след десетичната запетая, но в единия случай ППДБ са на второ, а в другия – на четвърто място – два начина на де каже едно и също нещо, но с драматично различен медиен ефект. Нещо като вица за Брежнев и Никсън, които се надбягвали. Победил Никсън, а съветските медии отразили събитието така: „Брежнев втори, а Никсън – предпоследен“.
Ето това не бива да се забравя, когато говорим за дейността на социологическите агенции и когато преценяваме мотивите им и резултата от тяхната дейност.
Анализ на социологическите проучвания: „Мяра“ и „Тренд“
Кои са „Мяра“ и „Тренд“
МЯРА е нова социологическа агенция, регистрирана в края на 2024 г. от политолога Първан Симеонов (дългогодишен управител и изследовател в „Галъп интернешънъл Балкан“). Тя има заявена амбиция да се развие като отделна агенция. Днес сайтът ѝ представя екип от познати имена от изследователската общност – Светлин Тачев, Яница Петкова, Юлиана Гальова и самия Симеонов.
ТРЕНД (Research Center Trend) е независима агенция, основана през 2016 г.; член е на ESOMAR и работи в полетата на маркетингови, социални и електорални изследвания. Създатели и публични лица са политологът Димитър Ганев, покойният политолог Анастас Стефанов (1987–2022) и социологът Евелина Славкова. Агенцията поддържа национална мрежа от интервюиращи (250+), а текущите им политически сондажи често се правят «лице в лице» с таблети.
Какво показват последните проучвания
- „Мяра“ (септември 2025): ГЕРБ–СДС ~26.9%, а ПП–ДБ, „Възраждане“ и ДПС–Ново начало са в „пакет“ около 13.6–13.9%; следват БСП (~6.7%), МЕЧ (~6.6%), ИТН (~5.3%), „Величие“ (~4.5%). Публикацията е на сайта на агенцията и препечатана от множество медии.
- „Тренд“ (полеви период 13–20 септември 2025, 1004 интервюта «лице в лице»): ГЕРБ–СДС ~26.4%, следван от близки стойности за „Възраждане“, ДПС–Ново и ПП–ДБ (около 13–14% всяка); осем формации над/около бариерата. Данните са по поръчка на „24 часа“, с описана методика (интервюта face-to-face с таблет).
Извод: Двете снимки са близки за ГЕРБ–СДС и за «пакета» втори-трети-четвърти. Разликата при ПП–ДБ е под 1 п.п. (≈13.9% при „Мяра“ срещу ≈13.3% при „Тренд“), но тя измества нюанса на медийните заглавия («ерозия» vs «почти изравняване»). Това не е „огромно“ числово разминаване, а различна рамка – кой точно е «втори» днес и с каква преднина.
Защо се получават разминаванията?
(Хипотези + източници)
- Различни «скрининги» за гласуващи: Част от българските агенции публикуват резултати сред всички имащи право / декларирали участие / твърдо решили — това дава различни бази и тежести. При „Тренд“ конкретното изследване е «лице в лице» сред пълнолетни, а графиките показват дял «ако изборите са днес», докато „Мяра“ в характерните си визуализации често показва база «твърдо решили» (видимо и на публикуваната графика). Различният «филтър» променя процента на ПП–ДБ, където има по-висок дял колебаещи се симпатизанти.
- Метод и момент на полевата работа: „Тренд“ изрично посочва face-to-face с таблети; „Мяра“ комбинира различни инструменти според проекта. Разлика от дори няколко дни при силно политизирани теми може да размести 0.5–1.0 п.п. в „пакетните“ партии.
- Възможни системни изкривявания при българските сондажи от 2022 насам: Академични оценки върху всички агенции за изборите 2024 показват устойчива тенденция: ПП–ДБ и „Възраждане“ са по-скоро надценявани, а ДПС–Ново начало и „Величие“ – подценявани; „Галъп“ и „Тренд“ са сред по-точните в последния вот, но общата грешка остава висока. Това обяснява и защо дори малка разлика около 13–14% е политически «чувствителна».
- Ефекти «bandwagon/underdog» (когато публикацията сама влияе): Има солидни емпирични доказателства, че публичността на сондажи може да покачва подкрепата за «водещите» (bandwagon) или да активира «състрадателен» вот за изоставащите (underdog). Това е обяснение защо агенциите и медиите рамкират второто място различно – рамката потенциално произвежда политически ефект.
Колко „познават“ при други избори?
Най-подробните независими рекапитации за точността в България (2009–2024) класират Алфа Рисърч, „Маркет Линкс“ и „Тренд“ сред най-достоверните в дълъг хоризонт, а за последните избори през 2024 г. лидер по точност на процентите е „Галъп“, следван от „Тренд“ и „Сова Харис“. Устойчиви са и споменатите изкривявания (надценяване на ПП–ДБ и „Възраждане“; подценяване на ДПС–НН и „Величие“). Данните са от двата систематични анализа на Mediapool / университетски авторки.
Коментари и предположения за разминаването при ПП–ДБ
- Различна база (твърдо решили vs всички/склонни) – ПП–ДБ традиционно има по-висок дял симпатизанти с «условно участие» (висока градска мобилизация, но колебания в избирателната активност). При база «твърдо решили» резултатът им може да се свие; при по-широка база – да се «закръгли» нагоре. (Съдим по описанията и графиките в самите публикации.)
- Метод (face-to-face срещу телефон/смесено) – при градски образовани избиратели телефон/онлайн често «ловят» по-лесно подкрепа за ПП–ДБ; интервю лице-в-лице извън метрополиите по правило вади по-балансирана картина между ПП–ДБ, ДПС–НН и „Възраждане“. (Методиката на „Тренд“ е явна в публикацията.)
- Текущ медиен наратив и „ефект на рамката“ – заглавия от типа «ПП–ДБ ерозират» vs «пакет около второто място» могат да произведат самоподсилващ ефект в следващите измервания (bandwagon/underdog).
Доверие към социологическите агенции
- Общо институционално недоверие: по данни на „Галъп“ за 2024 г. България е на дъното в света по доверие в честността на изборите (10%) – индикатор, който по правило «повлича» и доверието към предизборните сондажи.
- Професионална дисциплина и прозрачност: европейски инициативи като Europe Elects – Truth in Polling настояват организациите да описват ясно метода, извадката, тежестите, периода и поръчителя – нещо, което част от българските агенции вече правят, а други – не последователно. Прозрачността пряко корелира с доверие.
- Влияние като PR: академичните изследвания показват, че публикуваните сондажи могат да влияят – най-вече чрез bandwagon/underdog ефекти и мобилизация/демобилизация на периферии. Тоест, дори при ниско декларирано доверие, сондажите остават важен комуникационен инструмент и влияят индиректно върху поведението в рамките на кампанията.
Заключение
- „Мяра“ и „Тренд“ в момента дават сходна картина: ГЕРБ–СДС стабилно първи (~26–27%), а ПП–ДБ, ДПС–НН и „Възраждане“ – в тесен „пакет“ (~13–14%). Разликите са по-скоро в рамката и базата на изчисление, отколкото в коренно различни числа.
- Исторически: от 2022 г. насам системните грешки се увеличиха; „Тренд“ е сред по-точните в последния вот, но общата среда остава трудна (чести избори, нови формации, ниска активност).
- Доверие: общественото доверие в изборните процеси е рекордно ниско, което се пренася и към социологията; въпреки това сондажите продължават да имат комуникационно влияние (PR-ефект) върху нагласите, особено когато се рамкира «битката за второто място».
Оставаме в очакване да се намери приложение и на прогнозата за времето в предизборната борба.
Използвани ключови източници
Профили/екипи и публикации на агенциите: „Мяра“ (официален сайт) и „Тренд“ (официален сайт) – включително метод и екип; последни сондажи и публични републикации; мета-оценки за точност (Mediapool, 2009–2024); глобален контекст за доверието (Gallup); академични изследвания за ефектите от публикуваните сондажи (bandwagon/underdog).
U-DIGEST
👉 Присъедини се тук
