Илия Маринов
Идеологическото насаждане на конфликта
Комунистическият атеизъм води борба с религията от името на науката. Това е характерно и за другите съвременни форми на атеизъм, но в комунистическата идеология науката е въздигната до специален квази-религиозен статут. Конфликтът религия – наука е насаждан у нас преднамерено, методично, тоталитарно, в резултат дори в съвремието ни той представлява добре вкоренена и масово разпространена презумпция.
Не такова е разбирането на Алберт Айнщайн (1879–1955), например, който е един от най-бележитите учени, нобелов лауреат, създател на специалната теория на относителността и общата теория на относителността. В статията си „Наука и религия“ Айнщайн адресира темата и пише, че
„науката може да бъде създадена само от онези, които са изцяло пропити със стремеж към истина и разбиране. Това чувство обаче произлиза от сферата на религията. Към това принадлежи и вярата във възможността, че правилата, валидни за света на съществуването, са рационални, т.е. разбираеми за разума. Не мога да си представя истински учен без тази дълбока вяра. Ситуацията може да бъде изразена по следния начин: Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.“
Раждането на науката в християнска Европа
Популярният атеистичен мит за конфликта между науката и религията се разобличава лесно чрез дори най-повърхностно изследване на историята на науката. Съвременната наука се е родила именно в християнска Европа и е резултат от християнското разбиране за света. Не се е родила в Индия, която е имала цивилизация хиляди години преди Европа, не е било в Китай с целия му ранен технологичен и литературен разцвет. Това е реалното положение и независимо колко дълбоко е насаждан в съзнанието на хората конфликтът религия – наука, така са се случили събитията исторически. „Хората станаха учени, защото очакваха Закон в природата, а очакваха Закон в природата, защото вярваха в Законодател.“
Вярващите основоположници на науките
Още повече основоположниците на всички науки са били християни и при това не номинални членове на Църквата, а дълбоко вярващи хора със задълбочено разбиране на вярата си:
- Сър Исак Нютон (1643–1727) е оставил повече трудове по богословие, отколкото по физика и отделя голяма част от живота си на изследване на библейските книги;
- Блез Паскал (1623–1662) написва блестяща апология на християнството и прекарва последните си години в манастир като монах;
- Николай Коперник (1473–1543) и Грегор Мендел (1822–1884) са били духовници;
- Йохан Кеплер (1571–1630) завършва своето съчинение „Хармония на световете“ с молитва, в която прославя Бога като Създател, от Когото и чрез Когото и в Когото е всичко, видимо и невидимо, това, което знаем и онова, което не знаем.
Не само тези учени, но също Леонардо да Винчи (1452–1519), Карл Линей (1707–1778), Дмитрий Менделеев (1834–1907), Томас Едисон (1847–1931), Луи Пастьор (1822–1895), Макс Планк (1858–1947) и дори възлюбеният от марксистите Чарлз Дарвин (1809–1882) са били известни с твърдата си християнска позиция. Всъщност далеч по-трудно е да идентифицираме учен-атеист, който да е допринесъл с нещо съществено за развитието на науката.
Неудобният факт за атеистичната пропаганда
Християнството е дало на света науката и до ден днешен християните имат огромен принос за нейното развитие. Ако от произволен учебник по химия, физика или биология премахнем съдържанието, писано от християни, ще останат само кориците. Това е неудобен факт за атеистичната пропаганда, насаждаща конфликт между религията и науката, който тя умишлено игнорира, а в редките случаи, когато ѝ се налага да се сблъска с него, омаловажава като някаква емоция или културологична особеност на времето. Според атеистичната пропаганда изброените учени са могли да бъдат едновременно интелектуално велики и глупави, истинни и фалшиви, благородни мъже и завеяни фантазьори, в една област гении, а в друга слабоумни! Безспорно е, че и един велик учен може да сбърка, но е недопустимо в една област той да мисли логично, дълбоко, гениално, а в друга — не логично, повърхностно, глупаво.
👉 Присъедини се тук
