Музеят за нова история на Варна и Варненското филателно дружество отбелязват 160-годишнината от откриването на железопътната линия между Русе и Варна. Изложбата «Отъ Русчукъ до Варна съ тренъ. 160 години по-късно» ще бъде открита на 6 ноември от 11:30 часа и ще може да бъде разгледана до края на месеца.
Екипът е подготвил информационни табла с извадки от книгата със спомени на един от акционерите на компанията, построила линията – Хенри Бъркли, издадена през 1885 г., разказа уредникът Теодор Роков.
Посетителите ще могат да чуят и аудиоразказ, генериран с изкуствен интелект, който съдържа описание на пътуването от Русе до Варна, направено от анонимен руски пътешественик през 1878 г.
След края на Руско-турската война той обикаля всички новоосвободени държави и записва своите впечатления, обясни уредникът.
При пътуването си пътешественикът забелязва, че на всички гари липсват тоалетни, навсякъде има надпис «Бюфет», но такъв всъщност няма и пътниците остават гладни. Не се спазва и никакво разписание – влакът може да тръгне от гарата веднага или след половин час. Това го кара да отбележи, че на Изток никой не цени времето.
За строителството на железопътната линия Русчук – Варна са използвани два локомотива от трасето Черна вода – Констанца, а работната ръка е набирана от османската власт сред местното население чрез ангария.
Когато виждат парните машини, хората се изплашват от тях и им дават прозвищата «Караконджула» и «Самовара», разказа още Роков. Той обърна внимание, че страхът от влаковете е причина дълго време всички спирки и гари да се изграждат в покрайнините или далеч от населените места.
Любопитен факт е, че само година след откриването на линията е регистрирана първата влакова катастрофа. Малко преди Хитрино се счупва ос на един от вагоните и цялата товарна композиция дерайлира, без жертви или значителни щети, посочи уредникът.
Железопътната линия Русе – Варна е първата в България и е открита на 7 ноември 1866 г. Тя има изключително важно значение, особено за развитието на пощенските съобщения, подчерта председателят на Варненското филателно дружество Николай Пенев.
С откриването ѝ значително се улеснява преносът на писма от Ориента до Европа.
Сред експонатите, които филателистите показват в музея, е копие от най-ранния плик, пътувал по линията Варна – Русчук, с първите служебни печати на двете гари от 1867 г., когато все още няма български пощи и пощенски марки, отбеляза Пенев.
Австрийските пощи тогава са приемани за най-добри и обслужват Османската империя и почти цяла Европа. След Освобождението на България, от 1 май 1879 г., вече има и български пощенски марки.
Особено интересен според филателиста е пликът от писмо на д-р Рашко Петров – личния лекар на Васил Левски. В него той съобщава на брат си, че много скоро ще започне Руско-турската война, всички бягат от Русчук, австрийските пощи затварят и може би това ще бъде последното му послание до него.
Може да се види и плик от 25 май 1867 г., тръгнал от Константинопол с австрийска марка, преминал през Варна и продължил с влака за Русчук, откъдето поел с кораб към Виена.
Филателията е своеобразен архив, носител на история. Ако имаш късмет, можеш да срещнеш изключително интересни факти, допълни Пенев.
Той обърна внимание, че настоящата изложба се допълва от гостуващата в Музея за нова история на Варна колекция на Британското посолство у нас, посветена на Уилям Гладстон.
Гладстон е бил акционер в първата железница по линията Русчук – Варна, известна още като «железницата на барон Хирш».
В експозицията «Отъ Русчукъ до Варна съ тренъ. 160 години по-късно» може да се видят още текстилна карта на железопътната мрежа на територията на Княжество България от 1886 г. и «Упътник по железниците и параходите» от 1910 г. – първообраз на съвременните разписания.
БТА
👉 Присъедини се тук
