„Рестартирането“ на Мерц обещава още от същото

Дитер Щайн

Изборите в неделя в Германия доведоха до убедително заместване надясно. Алтернатива за Германия (АзГ) удвои резултатите си и получи почти 21% от гласовете, което само по себе си е забележително постижение. Никога политическата десница не е печелила по-голям дял на гласоподавателите от основаването на Федералната република през 1949 г.

Германските медии и партии се опитаха да изградят табу около „десните“ идеи. Те се преструват, че се борят с „твърда десница“, но в действителност не искат никаква дясна сила, дори много умерена. Това е видно от лозунга „Kampf gegen rechts“, постоянно мото на масовите демонстрации, които се провеждат и тази година.

АзГ наруши това табу и сега за трети път е представена в Бундестага. Партията нарасна на фона на недоволството на гласоподавателите от масовата имиграция, отвратителните смъртоносни нападения на търсещите убежище и икономическия упадък и мрачните перспективи. АзГ сега държи почти 25% от местата в Бундестага. Във всичките пет източногермански провинции АзГ е най-силната партия и осигурява между 32,5 и 38,7% – най-високата в Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия.

По пепелявите погледи на представителите на статуквото и журналистите в изборната нощ може да се разбере, че това ще има огромно значение за обществения климат и ще затрудни основните партии да продължат да държат АзГ и техните избиратели встрани от политиката.

За социалдемократите на канцлера Олаф Шолц резултатът от изборите е просто катастрофален. Със само 16,4% от гласовете партията има най-лошите резултати на национални избори от 1887 г. насам. Фридрих Мерц е готов да бъде следващият канцлер, но неговите християндемократи (ХДС) и баварската им сестринска партия ХСС са осигурили само общо 28,6%. Това е вторият най-лош резултат за християндемократите от 1949 г. насам – едва ли е причина за празнуване.

Сред многото губещи на тези избори е и опозорената Зелена партия, която отстъпи до 11,6% – минус три пункта. Много избиратели се събудиха за факта, че политиките на Зелените носят основната отговорност за упадъка на Германия и дори обичайната подкрепа от техните последователи в медийната империя на общественото радиоразпръскване не може да компенсира катастрофалното им представяне при предишното правителство на „светофара“.

Така ситуацията след изборите поставя Германия на кръстопът. Мерц далеч не е блестящ победител. Коалицията с ГСДП, която той сега иска да сформира, би била идеологически непоследователна и едва ли би могла да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена Германия.

Милиони дясноцентристки гласоподаватели ще се почувстват предадени от „голямата коалиция“, която им отказва реална промяна в посоката на политиката.

Съпредседателят на АзГ Алис Вайдел предложи сътрудничеството си на ХДС, но Мерц фундаментално отхвърли всякакви подобни постижения. Той дори обеща да се оттегли, ако партията му си сътрудничи с АзГ.

Проучване, направено от социологическата фирма Insa от името на моя вестник Junge Freiheit преди изборите, показа, че въпреки че 33% от гласоподавателите биха подкрепили коалиция ХДС/ХСС с АзГ, голямо мнозинство е против (48% наричат такова съзвездие „много лошо“, 11% го намират за „доста лошо“).

По този начин има ясна обосновка ХДС да избягва какъвто и да е ход към коалиция с АзГ засега. Целият медиен истаблишмънт ще се надигне на оръжие и ще плаче вълк без край. Мерц, „умереният консерватор“, по душа не е консерватор, който би се осмелил да се изправи срещу стена от лява съпротива.

Разклатената коалиция ХДС/ХСС-ГСДП ще се изправи пред огромни предизвикателства и не е гарантирано, че ще продължи цели четири години.

Публичните финанси са затруднени след две години рецесия. Докато ГСДП иска повече пари за пенсионерите, ХДС/ХСС обеща данъчни облекчения и в същото време настоява за значително увеличение на разходите за отбрана. Най-вероятно ще има огромен спор сред бъдещите коалиционни партньори относно фискалната спирачка – конституционното правило срещу поемането на повече публичен дълг.

Мерц обещава рестарт за Германия, но изглежда много като неуспешен.

В навечерието на изборите Мерц възкликна: „Лявото свърши“. Истината обаче е, че левицата от ГСДП ще продължи да има значителна власт, не на последно място защото партията е част от дванадесет щатски правителства и следователно има право на вето в Бундесрата (Федералния съвет). За съжаление, въпреки всички неистови приказки за „закланяне надясно“, Германия вероятно ще продължи да се обърква по средата на пътя.

Вярно е, че изборните резултати нанасят тежък удар на партиите на статуквото и служат като масивно предупреждение. Голяма част от страната е дълбоко разочарована и недоволна. Когато Мерц стана лидер на опозицията преди три години, той се зарече да спечели „половината от АзГ“. В действителност делът на гласоподавателите на АзГ се удвои. Много е вероятно правителството на Мерц да разочарова много очаквания и още повече гласоподаватели да се обърнат надясно. В интервю за Junge Freiheit преди изборите съпредседателят на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел заяви, че „правителството на Мерц по-скоро ще се разпадне, отколкото коалицията на светофара“. Може би е права.

Догодина в Германия има пет провинциални избори: в Баден-Вюртемберг, Рейнланд-Палатин, Саксония-Анхалт, Берлин и Мекленбург-Предна Померания. Особено в двете източногермански провинции Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания, АзГ има реален шанс да стане достатъчно силна, за да подкопае „защитната стена“ и да си проправи път към правителството. Този вид пробив може да се случи само на щатско, а не на федерално ниво. За да постигне това, АзГ трябва да приеме реалистични политики и да се откаже от фундаменталистките идеи, да овладее лудите си маргинални и да спечели доверие като конструктивна партия, която желае и е готова да управлява. Известен напредък обаче е постигнат, но е необходимо много повече.

Международните реакции на изборите в неделя показват, че изолацията, от която АзГ страда от известно време, изглежда е приключила. Часове след първите резултати имаше поток от поздравителни съобщения за X от видни десни и консервативни политици. С очевидното освобождаване на Марин льо Пен във Франция, която запази пълно мълчание, АзГ сега се разглежда от най-важните европейски десни партии като легитимен партньор, който те активно ухажват. Може би скоро ще се планира сливане на малката фракция на АзГ в Европейския парламент с големия алианс „Патриоти“? Това само ще засили твърдението на АзГ у дома: че те представляват движение, което печели в цяла Европа.