Как човек да не го е яд на комунистическия режим пробил задълго съдебната ни система! Ако не бяха слугите на Георги Димитров и Вълко Червенков вкарали репресивния манталитет в правораздаването, както и супер мега овластените главни прокурори, можехме да си живеем като европейци. Нямаше да късаме нерви дали вдругиден ще бъде избран Борислав Сарафов за обвинител номер едно, или не.
Фамозният бивш главен прокурор Иван Гешев се прави на невинна девица в национален ефир с питането си „дами и господа, защо се занимавате само с прокуратурата, нали има съд, нали…“ И прочее. Гешев винаги прилича на лисана в курника. Издушва кокошките и пилетата, после дава пресконференция в защита на невинността си. Разчита на късата памет, както и на природната слепота на определен обществен сегмент.
Между другото, хората от този сегмент така и не са преодолели сантименталния си хленч по режима на Тодор Живков, манталитетен и политически наследник на споменатите Димитров и Червенков. Когато им се каже „Вишински“, очите им светват. И знаете ли защо? Защото силната ръка и мощният държавен ресурс да се държи в страх населението, им пасват като удобна ръкавица!
Наскоро публикуваха думите на големия председател на ВКС Димитър Протич. Той говори за „особените морални дарования“, които трябва да притежава съдията, както и това как той в частния си живот трябва да бъде милостив и състрадателен, но не и в професията. Образът на Димитър Протич буквално възкресява спомените колко велика професионална роля е тази на съдията в онова отминало време(онова, преди Димитров, Червенков и Живков). Неслучайно, все по-често мнозина си припомнят с тъга за плеядата образовани юристи от Царство България, как те са излъчвали етична професионална атмосфера. Дяволите да ги вземат и диктатурата на пролетариата, Карл Маркс, Сталин и българските им нескопосани последователи!
Разбира се, в Румъния кървавият режим на Николае Чаушеску не произведе същата сеч на личности в съдебната им система. Като си помисля само за Моника Маковей и Лаура Кьовеши изпитвам чиста завист. За утеха имаме готини съдии като Калин Калпакчиев, Мирослава Тодорова, Нели Куцкова, Лозан Панов. (Измежду греховете на Демократична България е как заради партийни интереси затриха Панов, председателя на ВКС!) Истината е, че те всички искаха реформи и прозрачност, а най-вече – независимост на съдебната система. Кой каквото можа им навреди, някои пък се умориха и пенсионираха. Животът на магистрата в България по-често върви като по крива планинска пътека. Не качваш върха, защото си гроги.
Дали Борислав Сарафов ще бъде избран, не е ясно. По-сигурно е, че промяната на системата на правораздаването задълго ще виси кърпена – недокърпена.
👉 Присъедини се тук
