Апостолски правила

---

„Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем”! (Псалом 1).

---

Св. Йоан Рилски Чудотворец: „Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път”.

---

Ето как отговорил св. Теодор Студит на зададения му от монах Методий въпрос: в църквите, осквернени от свещеници, встъпили в общение с ереста, и заемани от тях – може ли да се влиза в тях за молитви и псалмопения?
Отговор: Съвсем не е нужно да се влиза в такива църкви за посочените цели; защото е написано: ето, оставя се вам домът ви пуст (Мат. 23:38). Наистина, щом е въведена ерес, тогава Ангелът хранител е отлетял от това място, по словата на св. Василий Велики; и такъв храм става обикновен дом. Намразих сборището на злонамерените, – говори псалмопевеца, – и с нечестивци няма да седна (Пс. 25:5). И апостолът казва: каква прилика между Божия храм и идолите? (2 Кор. 6:16).

---

Св. Йоан Златоуст: „Ако епископ или по-нисш клирик е порочен по отношение на вярата – избягай и се отвърни от него, не само ако е човек, но дори и да бъде ангел, слязъл от небето“.

---

Св. Йоан Златоуст: „Ако вашият епископ е еретик — бягайте, бягайте, бягайте от него като от огън и от змия”.

---

Св. Марк Ефески: „Никога, о човече, това, което се отнася до Църквата, не се поправя чрез компромиси”.

---

Св. Марк Ефески: „И тъй, братя, бягайте от латинските нововъведения и от онези, които ги внасят и вкореняват“.

---

Св. Марк Ефески: „Всеки, който говори против онова което е заповядано, дори и достоен за доверие, дори да бъде и постник, девственик, дори и чудеса да върши, дори и да пророкува – нека той да бъде за тебе като вълк в овча кожа, който носи само вреди на стадото”.

---

Св. Марк Ефески: „Еретик е не само този, който отстъпва от Православната вяра в големите въпроси, но и онзи, който се отклонява от нея и в малките. Такъв човек не само се окачествява като еретик, но и подлежи на законите против еретиците, дори ако той само много малко се е отклонил от правата вяра”.

---

Св. Фотий: „Във въпросите на вярата, дори най-малкото отклонение вече е смъртен грях. Знай, че даже едно малко нарушение на преданието води до пренебрегване на всички догмати”.

---

Св. Филарет Нови Изповедник: „Извън Църквата, без послушание към Нея – няма спасение”.

---

Св. Максим Изповедник: „Искам и ви моля, да бъдете твърди и непримирими с еретиците, когато става въпрос за сътрудничеството с тях или каквото и да било поддържане на тяхното безумно вярване. Аз мисля, че поддържането на заблудата представлява омраза към човека и отчуждаване от Божията любов, като в бъдеще ония, които отпреди са били заслепени от заблудата, могат още повече да се покварят”.

---

Св. Йоан Касиан: “Трябва да е вън от Църквата този, който не държи вярата на Църквата”.

---

Св. Игнатий Богоносец: „Ако твоят епископ започне да проповядва каквото и да е чуждо на установения ред учение, дори и да живее целомъдрено, да прави чудеса, да пророчества, — нека ти бъде като вълк в овча кожа, защото той е поборник на душевната погибел”.

---

Св. Игнатий Богоносец: „Някои коварно носят името Христово, а междувременно вършат дела, недостойни за Бога. От тях трябва да бягате като от диви зверове, защото това са бесни кучета, които хапят крадешком. Трябва да се пазите от тях, защото имат неизцелим недъг. За тях има само един целител… Господ наш Иисус Христос“.

---

Св. Игнатий Богоносец: „Дори епископът ти да има ангелски живот, дори да бъде девственик, дори да има дар на чудотворство и планини да премества, мъртви да възкресява, ако ти говори нещо по-различно от това, което сме ви възвестили, анатема да бъде”.

---

Св. Теодор Студит: „Дело на монаха е да не търпи и най-малко нововъведение в Христовото Евангелие”.

---

Св. Теодор Студит: „Свети Иоан Златоуст ясно е обявил на всички, че неприятели Божии са не само еретиците, но и всички ония, които общуват с тях”.

---

Св. Теодор Студит: „На мен ми се струва, че да вървим заедно с тях и да сме безразлични в отношението си към еретиците, е едно и също”.

---

Св. Теодор Студит: „Не всяко събрание на епископи е събор, но само събрание на епископи, стоящи в Истината“.

---

Св. Василий Велики: „С тези, които придават вид, че изповядват Православие, но са в съюз с хора с друг мироглед и не приемат предупрежденията, продължавайки да упорстват, вие не само сте длъжни да прекратите съюза, но и сте длъжни да престанете да ги наричате братя”.

---

Св. Серафим Саровски: „Изпълнявай всичко, което Църквата е установила на седемте вселенски събори! Горко на тогова, който прибави или отнеме от това една дума! За сърцето на християнина трябва да бъде скъпо всичко, което е приела и целунала св. Църква!”

---

Св. Серафим Саровски:„Онзи, който притежава благодатта на Св. Дух заради правата си вяра в Христа, дори по човешка немощ да умре душевно от някакъв грях, не ще умре завинаги, но ще бъде възкресен чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, Който взима върху Си греховете на света и дава даром благодат въз благодат. За Бога има значение правата вяра в Него и Единородния Му Син. Заради нея се дава обилно свише благодатта на Светия Дух”.

---

Св. Серафим Саровски: „Не дружи и не се съюзявай първо с враговете на Христовата Църква, т. е. с еретиците и разколниците; на второ място – с ония, които не спазват св. пости; и на трето място – с жените, защото те носят голяма вреда за нас, иноците”.

---

Св. Антоний Велики: „Избягвайте всяко общение с разколниците, еретиците и арианите; известно ви е, че аз нито веднъж не съм беседвал дружески с тях, по причина на техните лоши замисли и христоборна ерес”.

---

Св. Антоний Велики: „Не греши във вярата, за да не се прогневи против тебе нашият Създател! Онзи, който не държи правата вяра, приготвя храна за незаспиващите червеи и жертва за княза на адските тъмници”.

---

Св. Епифаний Кипърски: „Бягайте от всички ереси като от зверове, изпълнени със смъртоносна отрова!”

---

Блажени Йероним: „Аз никога не съм щадил еретиците и всякак съм се стараел, щото враговете на Църквата да бъдат и мои врагове”.

---

Св. Николай Японски: „Църквата проявява своята любов и към тези, които я напускат с ожесточение във външната тъмнина. Подире им тя провъзгласява анатема, надявайки се на това, че те ще се опомнят, страхувайки се от отлъчването — не от човешкото общество, а от идващото Царство на Славата”.

---

Св. Йоан Кронщадски: „Верните синове на св. Църква – св. мъченици са се бояли даже с мисъл, с една само недобра мисъл да оскърбят светинята на св. Църква. Нека да им подражаваме и ние, които сме членове на същата тази църква, на същото тайнствено Тяло”.

---

Св. Йоан Кронщадски: „Никакви компромиси с ереста не може да има и никакво общение с нея.“

Св. Игнатий Брянчанинов: „Отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка. Отдръпни се, опази се от него самият ти – повече не се иска от тебе. Опознай духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото, влияние!“

---

Св. Игнатий Брянчанинов: „Многочислен сонм светии са приели мъченическия венец, предпочели са най-жестоки и продължителни мъки, тъмница, изгнание, отколкото да се съгласят да станат съучастници на еретиците в богохулното им учение”.

---

Св. Теофан Затворник: „Учението ни трябва да пребъдва такова, каквото е било не само през последните петдесет години, но и през десетките други петдесетилетия – чак до самите Апостоли и нашия Господ Иисус Христос. С допълнения, изменения и развитие могат да се похвалят други християнски общества, които са отпаднали от единение с истинската Божия Църква”.

---

Св. Теофан Затворник: „Нахлуват към нас чужди обичаи, които пречат на порядъка на живота ни, какъвто от началото е приела светата наша Вяра, по указание свише. Пазете се да не би поради лъжлив срам да измените на правилата на Вярата в угода на несигурните и изменчиви правила на този свят”.

---

За последните времена говори и великият руски светител Теофан Затворник, в познатото тълкувание на второто послание на св. Апостол Павел до солуняни: „Тогава, името християнин ще се чува навсякъде, навсякъде ще има храмове и църковни богослужения, но всичко това ще бъде – само привидно, а от вътре ще бъде истинско отстъпление”.

---

Св. Киприан Картагенски: „Дяволът лъже, за да прелъсти, той обещава мир, за да не може да дойде мир, предлага спасение, за да прегради на съгрешилия пътя към спасението, обещава църква, а действува така, че повярвалият на думите му съвсем погива за Църквата”.

---

Св. Киприан Картагенски: „Еретиците никога няма да се върнат в Църквата, ако бъдат подкрепяни в убеждението, че те също имат църква и тайнства“.

---

Св. Амфилохий Иконийски: “Бог Отец не търпи неуважение към Сина Му, и не обича хулещите Го и се гневи на тези, които влизат в общение с хулителите”.

---

Св. Инокентий Пекински: „Напразно ние ще се стараем да убедим упорствуващите новокалендарци. Ако бихме привели дори и още по-солидни възражения против тяхната реформа, те така или иначе не биха обърнали внимание на словата на правдата. Така и трябва да бъде, защото те само външно са надянали на себе си маската на любов и ревност за благото на Църквата, а в действителност те се ръководят от съвсем други, далеч не религиозни цели, като изпълняват заповедите на тези, които вече много векове подриват устоите на Христовата Църква. Не е важно за тях въвеждането на григорианския, а отменянето на нашия православен календар и да се въведе чрез това разложение и смут в средата на вярващите, да се създаде разкол и да се угаси братската любов. Те отлично знаят, че са свети и премъдри Божествените канони и че те с необорима стена ограждат св. Църква от тленния дух на този свят, от тези, които са приели печата на антихриста; затова и полагат те всички усилия, за да отменят каноните, понеже след това св. Църква ще остане без кормило и ще бъде направена играчка на ветровете на този свят. Неуморно и упорито враговете Христови са подривали устоите на Неговата св. Църква, за да поставят на нейно място друга църква, светилище на самообожествилото се човечество, храм масонски, капище на сатаната“.

---

Св. Генадий Схоларий, Константинополски патриарх, ученик на св. Марк Ефески: „Проверявайте вашите епископи само в едно: узнавайте дали те са православни, дали не учат на догмати, противни на истинската вяра и не служат ли заедно с еретици или с разколници“.

---

Св. Никодим Светогорец: „Ако той (игуменът или епископът) изповядва зловерие, т.е. вярва в еретически или богохулни учения, бягайте от него, даже ако е ангел от небето”.

---

Св. Максим Грек: „Знаем, със сигурност знаем и от Божествените Писания сме научили, че да разместиш или да промениш дори и най-малкото нещо в учението на вярата е велико престъпление и отпадане от вечния живот”.

---

Св. Йоан Дамаскин: „Всичко, което ни е предадено и чрез закона, и чрез пророците, и чрез Евангелието, нека изучаваме и съблюдаваме честно и нищо повече да не търсим! Защото който отхвърля нещо Божествено – малко или голямо – той отхвърля целия закон (срав. Иак. 2:10) и бива причислен към престъпващите го”.

---

Св. Паисий Величковски: „Светостта на истински светите мъже се познава не просто от чудесата (защото и езичници и еретици могат да вършат чудеса с помоща на дявола), но от истинската Православна вяра, от старателното пазене на Божествените догми и от съблюдаването на всички Апостолски и съборни правила и предания на Православната Църква и от непорочното житие според всички Евангелски и отечески заповеди”.

---

Архиеп. Аверкий (Таушев): „Христос не е създавал цялото това изобилие и разнообразие от „църкви”, които сега съществуват на земята. Христос е създал само една Църква – Православната, но далеч не всичко, което се именува „православна църква” е действително Православна Църква, а не само една лукава имитация, афиширане, което въвежда в заблуда наивните и доверчивите, които не умеят да се ориентират във всички съвременни човешки лукавства. Не виждаме ли ние и сега ширещото се отстъпление от Христа? И не само в така нареченото „инославие”, но и в самото Православие, което остава само един параван”. Архиеп. Аверкий пише по-нататък: „Нека ни обвиняват в каквото искат, чак до там че сме сектанти или разколници, ние ни най-малко не трябва да се смущаваме от това. Измислените от човешкото лукавство, отстъпилите от Христа лъжецъркви или икуменическото обединение на всички тези лъжецъркви, за нас не са нищо повече от безблагодатни сборища”.

---

Архиеп. Аверкий (Таушев): „Трябва да запомним и никога да не забравяме, че: не всичко, което носи най-святото и най-мило име – Православие, наистина е Православие – сега съществува и псевдо-Православие, от което трябва да се боим и от което трябва да бягаме, като от огън; Истинското Православие е само онова, което не прихваща нито позволява в нещо, нито в преданието, нито в църковната практика, никакви нововъведения, които са в противоречие със Словото Божие и постановленията на Единствената Църква”.

---

Йером. Серафим (Роуз): „В края на краищата всички официални институции ще се преклонят пред антихриста“.

---

Архим. Серафим (Алексиев): „Истинската Христова Църква ще оцелее до свършека на света, съгласно неотменното обещание на Спасителя / Мат. 16:18 /, и ще стои на поста си макар и само в лицето на малцина останали верни до смърт / Откр. 2:10 / православни християни. Църквата е плавала и ще продължава да плава върху потопа от заблуди и лъжеучения като истински Ноев ковчег, устремен към небесния Арарат” / Бит. 8:4 / !

---

> Класически израз на разбирането за единството на Едната Света Съборна и Апостолска Църква срещаме в житието на св. Максим Изповедник († 622 г.). На неустрашимия борец срещу тържествуващата в тогавашните поместни църкви монотелитска ерес бил поставен въпросът: „Ти от коя църква си? — Византийската, Римската, Антиохийската, Александрийската, йерусалимската? Ето, те всички, заедно с подчинените им епархии, се обединиха. И така, ако ти, както говориш, принадлежиш към Съборната Църква, то присъедини се, та да не би, като въвеждаш нов и странен път, да се натъкнеш на това, което не очакваш.“ На това св. Максим отговорил: „Бог на всичко е обявил, че Съборната Църква е правилното и спасително изповядване на вярата в Него, като е назовал Петър блажен затова, че той Го е изповядал (Мат. 16:18). Впрочем, искам да узная условието, въз основа на което е станало съединението на всички църкви и ако това е направено добре, не ще се отчуждавам“.

---

> Не само всяка община, ако тя пази правата вяра, но и всеки православен е цялата Църква! Да си спомним изповеданието на преп. Максим Изповедник, когато му казвали, че той е останал сам в цялата вселена: „И ако е така, то аз съм и Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква”. Защото, по учението на този св. Отец, „Бог всячески е обявил Съборната Църква за правилното и спасително изповедание на вярата в Него”.

---

> Свети Максим, когото църковната традиция нарича Изповедник, отговорил на тези, които искали да го принудят да се причасти с монотелитите, така: „Дори ако цялата вселена се беше причастила с вас, аз единствен няма да се причастя”. На „Вселената”, която той смятал за пребиваваща в ерес, противопоставил своята съборност.

---

> В житието на св. Максим Изповедник четем: Когато се развихрил ураганът на монотелитската ерес, когато цар и патриарси, клир и народ, се увлекли по нея, св. Максим, въпреки заплахите, останал твърд в светото Православие. Нито клевети, нито изтезания могли да го поклатят. И вместо да изтъкне с възмущение несправедливостта на страданията, на които бил подложен, той изрекъл пред мъчителите си следните бележити думи: “Благодаря на моя Бог, че съм предаден във вашите ръце и съм измъчван с несправедливи обвинения, та чрез тях да се очистят моите волни прегрешения и пороците на моя живот.”

---

> През 1439 г. във Флоренция станало събитие, което разтърсило света и показало отново, че — искат или не искат някои — св. Православна Църква, укрепявана от Господа, твърдо пребъдва в чистотата на догматическото учение. Православието, в угода на латинците, било предадено от архиереите и императора, сключена била позорна уния с католиците, но с изповедническия подвиг на един единствен защитник и поборник на Христовата истина то удържало победа. Този защитник бил св. Марк Ефески († 1444). Той и до днес ясно свидетелствува в защита на чистотата на св. Православна вяра.

---

Презвитер Козма: „Добичето ще вразумиш, еретика – никога!”

---

Св. Теофан Затворник – за Църквата Христова
„Господ, устройвайки чрез светите Апостоли Църквата, е заповядал всички членове на нея първо – да пазят догматите или – здравото учение за всичко. Че трябва да се пази здравото учение и да се изпълняват заповедите, това е саморазбираемо за всеки. Където има лъжа и грях, може ли там да има спасение. Така, че цялото дело на спасението може да се изрази така: пази здравото, апостолско и светоотеческо учение, и приемайки благодатта чрез светите Тайнства, живей чрез Господните заповеди, под ръководството на законните пастири на св. Църква – и ще се спасиш. Който върши всичко това, той ще се спаси, и в каквото общество всичко това се върши, там се устройва спасението, това общество е спасително и се спасява, то е истинската Христова Църква. А там, където няма макар едно от тези четири изисквания, там няма спасение, няма Църква. Извън църквата, както извън Ноевия ковчег, няма спасение”.

---

Преп. Никодим Свегогорец
И какво, ще каже някой, значи ние сме длъжни да се покоряваме на всякакъв игумен, архиерей или управник, дори той да не е добър? Отговарям ти: какво имаш предвид ти, християнино, казвайки, че твоят архимандрит или игумен не е добър? Ако е недобър във вярата, тоест, ако разпространява еретически и хулни учения, то иди си от него, дори той да е ангел слязъл от небето. Ако е недобър в собствения си живот или подвиг, то покорявай му се, защото Господ за такива като него е казал: „На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат.” (Мат. 23:3).

---

Преп. Никодим Светогорец – тълкувание на посланието на св. ап. Павел до евреите
„За епископите и игумените еретици и развратени във вярата апостол Павел е казал да не следваме тяхното учение: „Не се увличайте от разни и чужди учения” (Евр.13:9). Защо сме длъжни да се покоряваме на архиереи и въобще на всички пастири, които не са добри по житие, но не бива да се покоряваме на архиереи (и въобще всички пастири) недобри във вярата? Защото недобре живеещият архиерей никога няма да вземе да съветва другите също да водят лош живот, защото и самият той, макар и вършейки зли дела, се срамува от тях. И от едното ясно се вижда другото: тоест, след като той използва всякакви хитрини и способи за да скрие от хората извършваните от него зли дела, тогава как ще може да учи другите на тях? А виж, този архиерей, който е недобър във вярата няма да се сдържи и [рано или късно] и пред народа ще започне да проповядва това еретическо мъдруване, което той [до време] е носел в сърцето си“.

---

Част от житието на св. Григорий Богослов:
В 372 г. Василий Велики го ръкоположил за епископ на Сасима. В този град той наистина отишъл, но не се и приближил до дадената му църква поради арианска съпротива. „Нито веднъж не извърших там богослужение, не се молих с народа, не възложих ръце нито на едного от клириците“ – казва св. Григорий. Не по добра воля, а насилствено увлечен от други, св. Григорий се явил в Цариград като защитник на Словото. Той не намерил тук нито един православен храм: всички били заграбени от еретиците – ариани. Наложило се да извършва божествената служба в частен дом, в бедна къща. Така възникнал храмът „Анастасия“ – „Възкресение“, в който „Троическият Богослов“ произнесъл своите знаменити и благодатни слова на богословието, разкрил и изповядал неизречимите тайни на Божественото триединство и възкресил православието в Цариград. Тези слова му спечелили названието „Богослов“. Чрез тях той оживил, ободрил и събрал разпръснатите овци на истинското словесно Христово стадо.

---

Част от житието на св. Никифор Изповедник:

Много пъти в историята на Църквата се е случвало ереси да завладяват огромни маси народ, а православните да се броят на пръсти. И въпреки това истинските християни не се обезсърчавали, а оставали верни на Христа докрай. От житието на Цариградския патриарх св. Никифор Изповедник знаем колко вреди е нанесла иконоборческата ерес на Православната Църква в пределите на Византийската империя. Мнозина от православните епископи били изпращани на заточение и мъчени там с глад и жажда. А народът бил превъзпитаван в еретически дух. Виждал това св. патриарх Никифор, който все още се държал на своя престол поради големия си авторитет, и със сълзи непрестанно се молел на Бога да запази Църквата Си и да съхрани Своето словесно стадо от еретическата зараза. Той викал при себе си мнозина измежду православните, увещавал ги и ги наставлявал да не се съединяват с еретиците, а да се пазят от техния порочен квас и от змийската им отрова. Също ги насърчавал да не падат духом поради гоненията и да не се боят от онези, които могат да убият тялото, но не и душата. Ако ще подир ереста да тръгнат и царят, и всички други, ако ще да останат съвсем малцина с истината, и тогава верните в Православието не бива да се колебаят, а да знаят, че Господ одобрява не мнозинството, но гледа милостиво към онзи, който се бои и трепери от Неговото слово (срв. Ис. 66:2). Такъв Му е по-скъп от множеството хора, които пренебрегват Божия страх. На униващите свои привърженици патриархът повтарял Христовите думи: Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството (Лука 12:32). За своята вярност на Православието св. Никифор бил свален от патриаршеския престол и пратен на заточение, дето и умрял през 828 г.

---

Св. преподобномъченик Макарий Каневски
Тежко било през ХVII век положението на православните руси от западните и югозападните краища на Русия, когато силната римокатолическа пропаганда под покровителството на благоприятни за нея исторически обстоятелства въвлекла в уния множество православни християни. Тогава се подвизавал по тия места св. преподобномъченик Макарий Каневски. Той учел всички да не отстъпват от св. Православна Църква. Като игумен на Овручския монастир той се грижел да опази повереното му братство в Православната вяра и действително направил своята обител крепост на Православието. Подканван от римокатолическите мисионери да приеме заедно с целия монастир унията с Рим и да се подчини на папата, той смело отговорил: “Какво общение можем да имаме ние с вас? Вие изоставихте каноните на Вселенските събори, приехте проповедта на неправдата и вместо да бъдете под главенството на Господа Иисуса Христа, се подчинихте на един земен властелин!” (т. е. на папата). Така той останал докрай непреклонен и умрял мъченически. За неговата вярност на Истината Господ го удостоил с нетление и с църковно прославление, и то само 10 години след страдалческата му конична, последвала в 1678 г. на 7 септември.

---

*** Това са само част от мненията на някои Божии угодници през различните времена. Във всички цитати, изразяващи светоотеческото учение, се чувства пълно единомислие, като че ли те са написани от един човек. Независимо от разликата в епохите, това единомислено пазене каноните на св. Църква свидетелствува за неизменната вярност на Божиите угодници от различните времена към едната и неизменна Христова Църква. Тази вярност към църковното учение се явява като една своеобразна духовна щафета, която се предава от поколение на поколение. Тя е достигнала до нас чрез скъпоценната кръв на безбройните мъченици и изповедници.Макар да се привеждат цитати и от духовници и архиереи, които не са причислени към сонма на светците, чрез техните думи се излага всъщност светоотеческото учение, което те, съгласно приемствеността в св. Църква са приели и запазили.

---

Facebook

📲 Получавай най-важното от URBAN DIGEST в Telegram!
👉 Присъедини се тук