Стефан МИНЧЕВ
Абсурдът «Летище Бургас»: Затворено за поредна зима
В разгара на лятото, когато България по традиция изпада в апатично политическо и гражданско безвремие, а революции правят само сърбите – и то студентите им, на бургазлии бе поднесена с ледена безучастност една новина, която звучи не просто като абсурд, а като откровена подигравка. Летище Бургас ще бъде затворено от ноември до април. За пореден път. Причината? Отново и отново – рехабилитация на пистата.
Дежавю, което боли. Защото е знак не само за лошо управление, но и за арогантна незаинтересованост към стратегическата роля на това летище. Какво точно се «ремонтира» толкова години наред и защо съоръжението не само не блести с модерност, но реално деградира в сезонна спирка, подобна на онези прашни жп гари по забравените трасета на времето?
Да, Летище Варна работи. През есента. През зимата. През цялата година. И то със същия оператор, получил чрез концесия изключителното право да управлява и двата морски аеропорта на България. Един договор, два различни стандарта. Случайност? Едва ли.
Протести, скъпи такси и липса на визия
Докато от «Фрапорт Туин Стар» удобно говорят за ремонти, на терен текат протести. Служители на бургаското летище настояват за по-достойно заплащане. Става дума за хора, които работят в тежки условия, често под напрежение и без ясно бъдеще. А същевременно, «Райънеър» – един от ключовите играчи в световния въздушен трафик – директно обвини концесионера в прекомерно високи такси, които не само спират разширяването на маршрути, но на практика отказват авиокомпаниите да се развиват в региона.
Всичко това е резултат от една системна липса – липсата на визия. «Фрапорт» не просто не инвестира в бъдещето на Летище Бургас, компанията го редуцира до бездушна лятна касичка. И ако досега този модел можеше да мине за временно неудобство, днес е ясно: той се е превърнал в стратегия. Опасна, грешна и напълно неприемлива за един от водещите туристически и индустриални центрове в България.
Краят на търпението
И тук идва логичният въпрос: докога ще търпим това? Дали Бургас трябва да чака още много години, докато изтече концесията? Или най-после ще се намери политическа воля, експертна компетентност и обществено единство, които да поставят под съмнение легитимността на това споразумение?
България е правова държава – или поне така твърдят основните ѝ институции. Нека тогава дадем шанс на закона да покаже сила. Да се потърси екип от юристи – не бюрократични чиновници, а истински акули в морето на корпоративното право – и да се разрови в концесионния договор. Клауза по клауза. Ред по ред. Изпълнено ли е всичко? И ако не – да се търси прекратяване по съдебен път. Концесиите не са вечни. А когато вредят на обществения интерес, е задължение на държавата да ги преразгледа.
Местната власт в Бургас прави усилия. Организира събития, работи за удължаване на сезона, инвестира в реклама и туристическа инфраструктура. Но какво от това, ако пътят към града е блокиран от собствените му затворени въздушни порти? Туризмът не започва с хотел, започва с полет.
Бургас заслужава повече. Заслужава летище, което работи целогодишно. Летище, което обслужва не само чадъри и сезонни евтини чартъри, а и бизнеса, културния обмен, технологичните инвестиции. Заслужава инфраструктура, която отразява потенциала му – като втори най-голям черноморски град и безспорен икономически стълб на югоизтока.
Търпението има граници. А на концесиите се слага край. Въпросът е сега, не утре. Докато Бургас още има сили да изиска онова, което му се полага.
Целогодишно летище. Нищо по-малко.
👉 Присъедини се тук
