История на хигиената: от римската баня до войната с микробите

Историята на хигиената е пълна с парадокси. Преди две хиляди години жител на Рим или Константинопол е можел да посещава обществена баня, снабдявана от сложна водопроводна система. Хиляда и петстотин години по-късно европейски аристократ може да живее в разкошен дворец, да носи коприна и дантели, да се облива с парфюм — и да смята честото къпане за нездравословно.

Още по-изненадващо е, че „чистота“ не винаги е означавала това, което означава днес. За римлянина тя е част от градския начин на живот. За византиеца — наследен античен навик, вече вписан в християнската култура. За мюсюлманина измиването придобива и задължителен религиозен характер. За европейския благородник от XVII век чист може да бъде човек, който рядко потапя тялото си във вода, но носи безупречно бяла риза. А за лекаря от края на XIX век чистотата вече означава преди всичко отсъствие на невидими микроорганизми.

Затова историята на хигиената не е история на постепенното откриване на сапуна. Тя е част от историята на самата цивилизация — и на променящата се представа какво означава да бъдеш цивилизован.

Първите градове откриват големия проблем

Докато хората живеят на малки групи, природата сравнително лесно се справя с техните отпадъци. Градът променя всичко. Няколко хиляди души, събрани на ограничена площ, се нуждаят не само от вода, но и от начин използваната вода и нечистотиите да бъдат отведени.

Едни от най-впечатляващите ранни санитарни системи се появяват в цивилизацията на Инд през III хилядолетие пр. Хр. В Мохенджо-Даро и Харапа много жилища разполагат с места за измиване, кладенците са многобройни, а отпадните води се отвеждат чрез забележително организирана мрежа от канали.

В Египет чистотата придобива и религиозно значение. Жреците извършват ритуални измивания, бръснат телата си, използват натрон, масла и благовония. В Месопотамия също познават измиването и различни подобни на сапун вещества.

При древните евреи връзката между телесна и ритуална чистота става особено силна. Старозаветният Закон съдържа многобройни правила за измиване, телесни течности, хранене и съприкосновение с мъртви тела. Би било анахронизъм да ги наричаме санитарен кодекс в съвременния смисъл — целта им е преди всичко религиозна. Но религиозният ритуал често води до практически хигиенни действия.

Още тук се ражда една дълготрайна идея: чистотата на тялото може да бъде знак за някакъв по-висш ред.

Рим превръща чистотата в обществена институция

Гърците ценят измитото и тренирано тяло. В гимнасионите се използват масла и стригили — метални инструменти, с които от кожата се отстраняват потта, прахът и маслото.

Но римляните превръщат банята в една от институциите на цивилизацията.

Големите терми са огромни обществени комплекси с топли и студени помещения, басейни, гимнастически площадки, места за почивка и разговор. Акведуктите доставят вода в количества, немислими за много по-късни европейски градове. Има обществени тоалетни и канализационни съоръжения, най-прочутото от които е Cloaca Maxima.

Римската баня не бива да се бърка със съвременната санитарна среда. Общите басейни могат да разпространяват инфекции и паразити, медицината не познава микроорганизмите, а отпадъчните води остават огромен проблем.

Но принципът е установен: цивилизацията означава град, а истинският град трябва да има вода.

Западът губи Рим, Изтокът продължава да бъде Рим

Разпадането на Западната Римска империя през V век създава една от големите повратни точки в историята на европейската хигиена.

Не става дума за внезапен ден, в който последният римлянин се изкъпал, а следващото поколение престанало. Бани продължават да съществуват и в Западна Европа. Къпането никога не изчезва напълно.

Изчезва нещо по-важно: мащабът на римската градска инфраструктура.

Градовете се свиват, сложните водоснабдителни системи западат, а поддържането на огромни обществени съоръжения става все по-трудно.

На Изток обаче Римската империя не пада.

Това, което днес наричаме Византия, е Източната Римска империя и нейните жители продължават да се наричат ромеи. Заедно с държавността, градската култура и правото тя наследява и значителна част от римската култура на водата.

Константинопол е най-впечатляващият пример. Акведуктът на Валент, огромните открити водохранилища и стотиците подземни цистерни образуват водоснабдителна система с мащаби, които нямат аналог в тогавашния християнски Запад. Самата Цистерна на базиликата, известна днес като Йеребатан сарнъджъ, може да съхранява десетки хиляди кубически метра вода.

Най-доброто опровержение е самата християнска Източна Римска империя.

Когато християнският Изток е по-чистоплътен от християнския Запад

Именно през ранното и развитото Средновековие сравнението Изток–Запад става особено интересно.

Около X век Константинопол вероятно има население от стотици хиляди души, огромни водохранилища, бани и останки от функциониращата римска инфраструктура. Париж и Лондон са несравнимо по-малки градове и разполагат с много по-примитивни системи за водоснабдяване и отстраняване на отпадъците.

Следователно първото голямо средновековно хигиенно разделение не минава между християнството и исляма.

То минава вътре в християнския свят — между бившия римски Запад и все още римския Изток.

Това е важно и за понятието „цивилизация“. Византиецът гледа на себе си не като на представител на някакъв екзотичен „Изток“, а като на римлянин. Варварите са другите. Градът, императорската власт, православната вяра, писмеността, законът и уреденият обществен живот са част от един и същ цивилизационен ред.

И банята е малък, но показателен елемент от него.

Ислямът наследява един вече чистоплътен Изток

Когато през VII век възниква ислямската цивилизация, тя не се появява в санитарна пустиня.

Арабските завоевания обхващат Сирия, Палестина, Египет и Северна Африка — земи, които векове наред са били част от Римската и Византийската империя. Завоевателите наследяват градове, водопроводи, бани и архитектурни традиции.

Към това наследство ислямът прибавя мощен собствен стимул: религиозното изискване за ритуална чистота. Малкото измиване — вуду, и пълното измиване — гусл, превръщат употребата на вода в редовна част от живота на вярващия.

Така през Средновековието се оформя огромна зона от Константинопол през Дамаск и Кайро до Багдад и Кордоба, в която културата на къпането остава значително по-жизнена, отколкото в много части на Западна Европа.

Арабската баня и по-късният османски хамам са в голяма степен наследници на римско-византийския модел — топли и студени пространства, подово отопление, куполни помещения, водни съоръжения.

След превземането на Константинопол през 1453 г. османците не въвеждат банята в някакъв град, който никога не я е познавал. Те наследяват и преобразуват една повече от хилядолетна източноримска традиция.

Западното Средновековие не е чак толкова мръсно

Тук трябва да разрушим и противоположния мит.

Средновековният европеец не е непременно човек, който никога не се къпе.

Обществени бани има в Париж, Лондон, германските градове и другаде. Средновековните изображения показват хора в общи бани, понякога дори около маси с храна и вино. Богатите могат да използват дървени вани у дома.

Манастирите също разполагат с правила и помещения за измиване.

Разликата спрямо Византия е по-скоро в нарушената инфраструктурна приемственост с Античността, отколкото в някаква религиозна ненавист към водата.

И тук историята поднася следващия си парадокс.

Европа започва да се страхува от водата

Най-мрачният период за европейското къпане не съвпада непременно с „мрачното Средновековие“.

От края на Средновековието и особено през XVI–XVII век много обществени бани в Западна Европа затварят.

Причините са няколко. Епидемиите пораждат страх от общите бани. Разпространението на сифилиса засилва подозрението към тях. Някои действително имат репутация на места за проституция.

А тогавашната медицина предлага и научното според собствените си критерии обяснение: топлата вода отваря порите, през които в организма могат да проникнат болестотворни изпарения.

Така се ражда една странна за нас концепция — човек може да бъде чист, без да се къпе често.

Чистата риза измива тялото

През XVI–XVII век сред европейските висши слоеве се разпространява т.нар. „суха хигиена“.

Лененото бельо трябва да поема потта и нечистотиите. То се сменя често. Лицето и ръцете се измиват. Косата се реши и обработва. Видимата белота на ризата, яката и маншетите показва чистота.

Получава се забележителен цивилизационен парадокс.

Европейски благородник може да се къпе по-рядко от византийския си предшественик или османския си съвременник — и въпреки това да смята себе си за много по-цивилизован.

Защото междувременно значението на цивилизоваността се е променило.

Тя вече означава овладяване на тялото.

Човек не плюе където му попадне, не се облекчава пред останалите, контролира жестовете си, използва прибори, прикрива телесните функции, носи чисто бельо и не трябва да мирише неприятно.

И когато водата не помага достатъчно — идва парфюмът.

Версай: върхът на цивилизацията и дъното на канализацията

Лесно е да се изпадне в карикатурата, че французите измислили парфюма, защото не се къпели. Парфюмите са много по-древни от Франция.

Но през XVII–XVIII век ароматите действително придобиват огромно значение в аристократичния живот.

Миризмата вече носи социална информация. Селянинът мирише на труд, животни и дим. Аристократът трябва да мирише на нещо, което природата сама не произвежда.

В същото време европейските градове растат. Помийни ями, нощни гърнета, канавки и нерегулирано изхвърляне на отпадъци създават условия, които днес трудно бихме понесли.

Известният образ на човек, който просто излива гърнето си през прозореца върху минувачите, е преувеличен до карикатура. Градските власти многократно регулират изхвърлянето на отпадъци.

Самото наличие на толкова забрани обаче показва, че проблемът съществува.

Изтокът и Западът отново си разменят местата

През XVIII и особено XIX век картината започва да се обръща.

Европейската индустриализация създава ужасни санитарни проблеми, но същевременно предоставя техническите и финансовите средства те да бъдат решени.

Появяват се масово произвеждани метални тръби, помпи, модерни водопроводи, канализация, водни тоалетни и големи инженерни системи.

Градът вече не трябва просто да има вода. Водата трябва да бъде чиста, а използваната вода трябва да бъде отведена.

Лондон се превръща в символ на тази революция.

През горещото лято на 1858 г. Темза, в която се изливат огромни количества човешки и промишлени отпадъци, започва да вони толкова непоносимо, че събитието остава в историята като Great Stink — „Голямата воня“.

Миризмата достига парламента.

Това, което хилядолетия е било частно неудобство, окончателно се превръща в политически проблем.

Инженерът Джоузеф Базалджет изгражда огромната лондонска канализационна система. Подобни преобразувания започват и в други европейски градове.

Най-опасната мръсотия се оказва невидима

Но истинската революция не идва от сапуна, а от микроскопа.

През 1840-те години унгарският лекар Игнац Земелвайс забелязва, че родилките във Виенската обща болница умират много по-често в клиниката, обслужвана от лекари и студенти, отколкото в тази на акушерките.

Една от причините е ужасяваща от съвременна гледна точка: лекарите могат да извършват аутопсии и след това да преглеждат родилки, без адекватно дезинфекциране на ръцете.

Земелвайс въвежда измиване с хлориран разтвор и смъртността рязко спада.

Но той още не може да обясни защо.

Това ще стане с развитието на микробната теория през втората половина на XIX век — работата на Луи Пастьор, Роберт Кох и други учени. Тогава понятието „мръсно“ се променя завинаги.

Мръсотията вече може да бъде невидима, безцветна и без миризма.

Ръката може да изглежда чиста и да убива.

Водата може да изглежда кристална и да съдържа причинители на холера.

Хирургическият инструмент може да блести и да предизвика смъртоносна инфекция.

Джоузеф Листър въвежда антисептични принципи в хирургията. Стерилизацията, дезинфекцията и миенето на ръцете постепенно стават медицинска норма.

От този момент започва съвременната хигиена.

Сапунът става оръжие на цивилизацията

Сапунът е познат от древността. Новото през XIX и XX век е неговото масово и евтино производство.

Чистотата престава да бъде привилегия, изискваща слуги, носене на вода и отопляването ѝ на ръка. Водопроводът довежда водата в жилището. Канализацията я отвежда. Бойлерът я затопля.

Банята постепенно се премества от общественото пространство в дома.

Това е огромна промяна. Римлянинът отива на терми. Византиецът и османецът — на баня или хамам. Модерният европеец затваря вратата на собствената си баня.

Хигиената се приватизира.

През XX век тоалетната, душът, мивката, четката за зъби, сапунът и всекидневно сменяното бельо постепенно се превръщат от белези на богатство в минимален стандарт за нормален живот в развитите общества.

Кога Изтокът е по-чист и кога Западът?

Ако трябва да сведем хилядолетията до много приблизителна схема, тя изглежда така.

В Античността Средиземноморието представлява общо цивилизационно пространство, а Римската империя създава най-мащабната санитарна инфраструктура на епохата.

След V век настъпва разделението. Източната Римска империя запазва много повече от античната градска и банска култура, докато на Запад значителна част от инфраструктурата се разпада.

От VII век към византийския Изток се присъединява ислямският свят, който наследява голяма част от античната източносредиземноморска култура и я съчетава със собствените религиозни изисквания за чистота.

Така през голяма част от Средновековието и ранното Ново време византийският, а впоследствие и ислямският Изток имат по-устойчива култура на телесното измиване от Западна Европа.

След XV век Византия изчезва политически, но много от традициите ѝ продължават в Османската империя.

През XIX век Западна Европа започва решително да изпреварва не толкова по честота на къпането, колкото по нещо много по-важно: научна хигиена, модерно водоснабдяване, канализация, обществено здраве и медицинска асептика.

А през XX век този модел се превръща в международен стандарт.

Има, разбира се, общества, които не се вписват удобно в оста Изток–Запад. Япония например има вековна и изключително силна култура на къпането, която успешно съчетава с модерната санитарна технология.

Затова няма исторически „чисти“ и „мръсни“ народи. Има различни санитарни системи, технологии и представи за чистота.

От чиста душа до чисти ръце

Може би най-интересната част от тази история е как през вековете се променя самото понятие за цивилизован човек.

За античния римлянин цивилизацията означава градски ред — улица, закон, акведукт, форум и баня.

За византиеца тя е продължението на този римски ред в християнски свят — град, империя, вяра, закон и установен начин на живот.

За средновековния християнин и мюсюлманин физическата чистота съществува в свят, в който далеч по-висока стойност има духовната и ритуалната чистота.

За европейския аристократ от XVII век цивилизоваността означава преди всичко самоконтрол и дистанция от естественото — маниери, облекло, чисто бельо, контролирани жестове и прикрити телесни функции.

През XIX век се появява нов идеал: цивилизовано е обществото, което може да осигури чиста вода, канализация и обществено здраве.

А през XX век към това се прибавя убеждението, че всеки човек трябва да има собствен достъп до тези удобства.

Така банята се оказва неочаквано добър исторически измерител на цивилизацията.

Победата над мръсотията, която никога не е окончателна

Съвременният човек лесно може да се присмее на французина от XVII век, който сменя ризата си, напудря перуката и се парфюмира, вместо просто да влезе под душа.

Но това е малко несправедливо.

За да има душ, не е достатъчно човек да обича чистотата.

Трябва да има водоизточник, пречиствателна станция, помпи, резервоари, километри тръби, канализация, система за отпадните води, енергия за затопляне и общество, достатъчно богато и организирано, за да поддържа всичко това.

С други думи, съвременната чистота не е просто навик.

Тя е огромно технологично постижение.

Може би затова историята на хигиената е толкова добър разказ за историята на цивилизацията. Египтянинът се измива, защото чистотата е свещена. Римлянинът строи терми, защото банята принадлежи на града. Византиецът продължава да използва римската вода, защото неговият свят все още е Рим. Мюсюлманинът превръща измиването и в религиозно задължение. Европейският аристократ се облича в чист лен и парфюм, защото цивилизацията вече означава да скриеш естественото. Инженерът от XIX век прокарва канализация, защото разбира, че здравето на един човек зависи от отпадъците на всички останали.

А микробиологията накрая открива най-ироничната истина:

истинската чистота започва едва когато човек разбира, че най-опасната мръсотия е онази, която не може да види.

Източници

Encyclopaedia Britannica
UNESCO
World Health Organization
British Museum
The Metropolitan Museum of Art
Wellcome Collection
Science Museum, London
Museum of London
Dumbarton Oaks
Encyclopaedia of Islam
Norbert Elias — The Civilizing Process
Virginia Smith — Clean: A History of Personal Hygiene and Purity
Georges Vigarello — Concepts of Cleanliness: Changing Attitudes in France since the Middle Ages
Katherine Ashenburg — The Dirt on Clean: An Unsanitized History

U-DIGEST