Често се цитира, че кафето е втората най-търгувана стока в света. Ами не е, и базирано на честота или монетарна стойност, дори не е в топ 5. Въпреки това, как се търгува кафето е станало фокус на етически търговски организации. Връзката между купувача и производителя е често гледана като експлоатация над страните от Третият Свят. Докато неоспоримо има такива, които искат да експлоатират системата, то те са малцинство.
Цената, нa която се търгува кафетo, най-често е цитирана в Щатски долари за паунд тежест ($/lb). Има нещо, като световна цена на кафето, която се нарича ‘C-price’. Тази цена се отнася за стоковото кафе, което се търгува на Нюйоркската стокова борса. Кафето се продава на чували. Един чувал обикновено тежи 60 кг (132lb) ако идва от Африка, Индонезия или Бразилия, или 69 кг (152lb) ако идва от Централна Америка. Чувалите са единица на продажбата на кафе, но на макро ниво, то обикновено се търгува на цели транспортни контейнери, които събират около 300 чувала кафе.
Противно на общото вярване, сравнително малък процент от кафето всъщност е търгувано на Нюйоркската стокова борса, но т.н. ‘C-price’ осигурява глобална минимална цена на кафето, минимумът, който един производител би приел за продукта си. Цени за определени реколти кафе, имат добавена стойност към ‘C-price’, един вид премиум. Исторически погледнато, страни като Коста Рика и Колумбия са успявали да получат по-висок премиум от други. Този вид търгуване основно е съсредоточен върху стоковото кафе. Проблемът при базирането на всичко на ‘C-price’ е че така не се отразяват адекватно ключови фактори. Обикновено цените се определят от търсенето и предлагането и до някаква степен това важи и за ‘C-price’. Тя не отразява стойността на производството, а това може да постави някои производители в ситуация, в която те губят пари. Една от успешните реакции на този проблем е Fair Trade движението, както и редица други сертифициращи схеми.
FAIR TRADE
Остава някакво объркване, в това как точно работи тази организация, въпреки, че се е превърнала в успешен инструмент за онези, които искат да закупят кафе с чиста съвест. Много хора предполагат, че обещанията на Fair Trade се разпростират по-широко отколкото в действителност, и че на теория всяко кафе може да бъде сертифицирано като Fair Trade.
Fair Trade гарантира да плати базова цена, която се смята за устойчива, или $0.05/lb премиум над ‘C-price’ ако пазарната цена се покачи над базовата на Fair Trade. Този модел е разработен да работи само с кооперативи от кафе производители, следователно не може една ферма да бъде сертифицирана. Критиците виждат липсата на проследимост или истинска гаранция, че парите отиват при производителите, а не са разпределени чрез корупция. Други критикуват моделът, който не кара фермерите да подобряват качеството на кафето си. Това е окуражило голяма част от участниците в specialty кафе индустрията да сменят начина, по който намират кафе, измествайки се от стоковият модел, при който цената се определя от глобалното търсене и предлагане и малко внимание се обръща на произход и качество.
Specialty кафе индустрията
Термини
Relationship Coffee се използва да опише продължаваща връзка между производителя и пекаря. Обикновено има воден диалог и сътрудничество за работа към по-добро качество на кафето и по-устойчиви цени. При такива уговорки , за да имат положително въздействие, пекарят трябва да купува значително количество от реколтите.
Direct Trade е термин, появил се наскоро, когато пекарите искат да изтъкнат факта, че са закупили кафето директно от производителят, а не от посредник (износител, вносител).
Fairly Traded може да се отнася за покупка, при която е имало високо ниво на прозрачност, и е била платена висока цена. Няма сертификати, които удостоверят етиките на покупката, но тези които участват обикновено се стараят да вършат добро чрез търгуването си. Трети лица могат да участват, но се счита, че имат добавена стойност. Този термин не е често използван, освен в ситуации в които клиент пита дали определено кафе е Fair Trade.
Идеята зад всички тези модели за търгуване на кафе е пекарите да опитат да купуват стоките по-проследимо, да се отстранят ненужните посредници от снабдителната верига и да плащат цени, които да мотивират производството на по-качествено кафе. Въпреки това, и този модел си има недостатъците. Без сертифициращо трето лице, може да бъде трудно на пекарите да докажат добрите си практики. Няма гаранции и за дълготрайни връзки за производителите, заради някои купувачи, които търсят само най-добрите лотове, до които могат да се доберат през годината и продължават напред, като поне плащат добри пари за това. Този тип подход прави дългосрочните инвестиции в качеството много трудни. Трябва да се отбележи, че някои посредници предлагат ценна услуга, особено на работещите в по-малка скала. Логистиката по предвижването на кафе около света изисква ниво на специализация и умения, които много малки пекарни просто нямат.
Купувайки кафе, на клиентите им е трудно да определят колко етично набавено е то. Относително сигурно е да предположите, че ако кафето е проследимо, има името на производителят, или поне фермата, кооператива или фабриката, то по-добра цена е била платена за него.
Аукционни кафета
Има бавен, но стабилен ръст на кафета, продадени чрез провеждане на интернет търг. Обичайният формат на този подход включва състезание, в произвеждаща кафе страна, в което фермерите са поканени да представят малък лот от тяхното най-добро кафе. Те биват класирани и оценени от жури от кафе дегустатори, които в първият рунд са местни, а след това за финалният рунд пристигат международни кафе купувачи. Най-добрите кафета се продават на търг и обикновено се достигат много високи цени, особено на печелившият лот. Повечето търгове показват платената цена онлайн, позволяващи пълна прозрачност зад целия процес.
Идеята също е възприета и от малък брой кафе имения, които са успели да изградят бранд, базиран на качеството на тяхното кафе. При достатъчен интерес от международни купувачи те правят онлай търг. Пионер на тази идея е ферма в Панама наричана Hacienda La Esmeralda, ферма, която е поставяла рекорди за огромни цени, платени за най-добрите им кафета.
Източник: Chucky’s Coffe & Culture
