Националните празници на страните от Европейския съюз — дати и история
27 държави, 27 идентичности: от Деня на Бастилията до Деня на свободата на Естония — кратък пътеводител по националните чествания на ЕС
Европейският съюз обединява 27 държави с различна история, различни пътища към независимостта и различни форми на национална идентичност. Националният празник е може би най-концентрираният израз на тази идентичност — денят, в който нацията си припомня откъде е тръгнала и какво представлява. Един преглед на тези дати е и кратък урок по европейска история.
Австрия — 26 октомври
Ден на националния празник (Nationalfeiertag)
На 26 октомври 1955 г. австрийският парламент приема Конституционния закон за постоянен неутралитет — едва месец след края на десетгодишната окупация на страната от четирите победителки от Втората световна война (САЩ, СССР, Великобритания и Франция). Денят отбелязва не само изтеглянето на последния чужд войник от австралийска земя, но и категоричния избор на страната да остане извън военните блокове на Студената война.
Белгия — 21 юли
Национален ден (Fête nationale / Nationale feestdag)
На 21 юли 1831 г. Леополд I полага клетва като първи крал на белгийците. Белгия е създадена едва година по-рано — след революцията от 1830 г., с която католическото и франкофонско население на Южните нидерландски провинции се откъсва от Нидерландия. Денят символизира раждането на конституционната монархия и белгийската независимост.
България — 3 март
Ден на освобождението на България от османско иго
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който след близо петвековно владичество България получава своята държавност. Договорът е резултат от Руско-турската освободителна война (1877–1878), в която десетки хиляди руски и румънски войници и български опълченци дават живота си. Макар по-късно договорът да е ревизиран от Берлинския конгрес, 3 март остава символът на националното освобождение.
Гърция — 25 март
Ден на независимостта (Εθνική Εορτή)
На 25 март 1821 г. — по стария стил — избухва гръцкото въстание срещу Османската империя в Пелопонес. Датата е избрана съзнателно: тя съвпада с православния празник Благовещение, придавайки на борбата за свобода религиозно и символично измерение. Гръцката война за независимост продължава до 1829 г. и завършва с международно признаване на новата държава.
Дания — 5 юни
Ден на конституцията (Grundlovsdag)
На 5 юни 1849 г. крал Фредерик VII подписва първата либерална конституция на Дания, с която страната преминава от абсолютна към конституционна монархия. Датата се чества по-скоро като граждански праздник, отколкото като военен — с политически събирания и народни тържества. На същия ден, но през 1953 г., е приета и настоящата конституция на страната.
Естония — 24 февруари
Ден на независимостта (Iseseisvuspäev)
На 24 февруари 1918 г., докато германските войски се приближават, Естонският съвет провъзгласява независимостта на страната след разпадането на Руската империя. Следва кратка, но жестока война за независимост, приключила с победа през 1920 г. Съветската окупация (1940–1991) прекъсва тази независимост за половин век, но естонците никога не признават окупацията за законна. Когато страната се освобождава отново на 20 август 1991 г., 24 февруари се утвърждава като неизменния символ на националната идентичност.
Ирландия — 17 март
Ден на Свети Патрик (Lá Fhéile Pádraig)
17 март е денят на смъртта на Свети Патрик — покровителя на Ирландия, мисионерът от V век, приписал си обръщането на острова към християнството. Макар и първоначално религиозен, денят постепенно се превръща в символ на ирландската идентичност и диаспора по целия свят. Традицията за боядисване в зелено — цвета на Ирландия — превръща 17 март в един от най-разпознаваемите национални празници в света.
Испания — 12 октомври
Ден на Националната фиеста (Fiesta Nacional de España)
12 октомври 1492 г. е датата, на която Христофор Колумб достига Новия свят — събитие, белязало началото на испанската колониална епоха и на контакта между Европа и Америка. Денят се чества като символ на испанската идентичност и единство, съчетан с военен парад в Мадрид. В редица латиноамерикански страни същата дата се чества като «Ден на расата» или «Ден на разнообразието».
Италия — 2 юни
Ден на Републиката (Festa della Repubblica)
На 2 юни 1946 г. италианците гласуват на референдум и с малко мнозинство избират република пред монархия — слагайки край на Савойската династия, управлявала Италия от обединението й. Денят отбелязва раждането на демократична Италия след краха на фашизма и Втората световна война. Военният парад по Via dei Fori Imperiali в Рим е едно от най-внушителните военни тържества в Европа.
Кипър — 1 октомври
Ден на независимостта (Ημέρα Ανεξαρτησίας)
На 1 октомври 1960 г. Кипър официално провъзгласява независимостта си от Великобритания след подписването на Цюрихските и Лондонските споразумения. Острова населяват две общности — гръцкоезична и турскоезична — и напрежението между тях в крайна сметка води до турската военна инвазия от 1974 г. и де факто разделянето на острова, което продължава и до днес.
Латвия — 18 ноември
Ден на провъзгласяването на Република Латвия (Latvijas Republikas proklamēšanas diena)
На 18 ноември 1918 г., в навечерието на края на Първата световна война и след разпадането на Руската империя, Народният съвет на Латвия провъзгласява независима Латвийска република. Подобно на Естония, Латвия е окупирана от СССР (1940–1991) и за петдесет години е лишена от независимостта си. Съветите никога официално не признават окупацията за законна — позиция, споделяна от западните демокрации.
Литва — 16 февруари
Ден за възстановяване на държавността (Valstybės atkūrimo diena)
На 16 февруари 1918 г. Съветът на Литва подписва Акта за независимостта на Литва, провъзгласявайки независима демократична република. Актът е изготвен в Литванска и немски език, в условията на германска окупация. Литва е единствената от трите балтийски държави, която не успява да влезе в Обществото на народите — но независимостта й е международно призната. Денят се чества с особена тържественост след края на съветската окупация.
Люксембург — 23 юни
Национален ден (Nationalfeierdag)
23 юни е официалният рожден ден на великия херцог — традиция, установена от XIX век, когато националният празник е свързан с рождения ден на монарха. От 1961 г. е избрана датата 23 юни вместо реалния рожден ден на великата херцогиня Шарлот (23 януари), тъй като летните условия позволяват по-пищни тържества на открито. Денят се чества с Te Deum в Катедралата Нотр-Дам и военен парад.
Малта — 21 септември
Ден на независимостта (Jum l-Indipendenza)
На 21 септември 1964 г. Малта провъзгласява независимостта си от Великобритания, която управлява острова от 1800 г. Малта играе ключова роля по време на Втората световна война като стратегическа военноморска база в Средиземно море — за издръжливостта си под германо-италианските бомбардировки цялото население на острова е удостоено с британския Кръст «Георги» (1942) — единственият случай, в който орденът е даден на цяло население.
Нидерландия — 27 април
Ден на краля (Koningsdag)
27 април е рожденият ден на крал Вилем-Александър, заел трона на 30 април 2013 г. след абдикацията на майка си кралица Беатрикс. Традицията на «Ден на кралицата» (с различни дати) съществува от края на XIX век. Денят е известен с хаотичния си и радостен характер — улиците на цяла Страна се изпълват с хора в оранжево, работят импровизирани блошини пазари и се провеждат водни карнавали.
Германия — 3 октомври
Ден на германското единство (Tag der Deutschen Einheit)
На 3 октомври 1990 г. Германската демократична република (ГДР) официално се присъединява към Федерална република Германия — събитие, сложило край на 45-годишното разделение на страната след Втората световна война. Обединението следва падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. и е може би най-значимото мирно обединение на нация в съвременната история.
Полша — 11 ноември
Ден на независимостта (Narodowe Święto Niepodległości)
На 11 ноември 1918 г. — в деня на примирието на Западния фронт — Полша възстановява независимостта си след 123 години под управлението на Русия, Прусия и Австрия. Йозеф Пилсудски поема командването на армията и поставя основата на Втората полска република. Датата се отбелязва с голям военен парад в Варшава.
Португалия — 10 юни
Ден на Португалия (Dia de Portugal)
10 юни е датата на смъртта на Луиш Камойнш (1580) — националния поет на Португалия, автор на епоса «Лузиади», разказващ за морските открития на страната. Датата се утвърждава като символ на португалската идентичност и на наследството на Епохата на Великите географски открития, когато Португалия е водещата морска сила в света. Преди 1974 г. денят носи название «Ден на расата».
Румъния — 1 декември
Национален ден (Ziua Națională a României)
На 1 декември 1918 г. Великото национално събрание в Алба Юлия гласува обединението на Трансилвания с Кралство Румъния — последният акт от обединението на всички румъноезични земи след края на Първата световна война. Денят се чества с грандиозен военен парад в Букурещ, а датата символизира завършването на националния проект за обединение.
Словакия — 1 септември / 29 август
Словакия чества два национални дни:
1 септември — Ден на конституцията (Deň Ústavy Slovenskej republiky) — на тази дата през 1992 г. е приета конституцията, подготвила отделянето от Чехословакия.
29 август — Национален ден (Výročie SNP) — чества годишнината от Словашкото национално въстание от 1944 г. срещу нацистката окупация, считано за символ на съпротивата и националната гордост.
Словения — 25 юни
Ден на държавността (Dan državnosti)
На 25 юни 1991 г. Словенският парламент приема Декларацията за независимост от Социалистическа федеративна република Югославия. Следва кратката «Десетдневна война» с югославската армия, след която международната общност признава независимостта на страната. Словения е първата бивша югославска република, приета в ЕС (2004 г.).
Унгария — 20 август
Ден на Свети Стефан (Állami ünnep)
20 август 1000 г. унгарската традиция поставя коронясването на Стефан I — първия крал на Унгария, обединил маджарските племена и покръстил страната. Денят съвпада с католическия ден на Свети Стефан и с деня на новата Конституция от 1949 г. (и от 2012 г.). Тържествата включват грандиозен фойерверк над Дунав в Будапеща.
Финландия — 6 декември
Ден на независимостта (Itsenäisyyspäivä)
На 6 декември 1917 г. финландският парламент приема Декларацията за независимост от Русия — само месец след болшевишката революция. Ленин и съветското правителство признават финландската независимост дни по-късно. Денят се чества с тържествена церемония в президентския дворец в Хелзинки и масово запалване на две свещи на прозорците — символ, станал синоним на националния празник.
Франция — 14 юли
Ден на Бастилията (Fête nationale)
На 14 юли 1789 г. парижкото население щурмува крепостта-затвор Бастилия — символ на абсолютизма и произвола на кралската власт. Събитието бележи началото на Френската революция и в по-широк смисъл — на демократичните революции в модерния свят. Националният празник на Франция е може би най-известният в Европа — с военния парад по Шанз-Елизе и фойерверки над Айфеловата кула.
Хърватия — 30 май / 25 юни
Хърватия чества два официални дни:
30 май — Ден на държавността (Dan državnosti) — бележи учредителното заседание на демократично избрания Хърватски парламент от 1990 г.
25 юни — Ден на антифашистката борба (Dan antifašističke borbe) — в памет на провъзгласяването на независимостта от Югославия на 25 юни 1991 г.
Чехия — 28 октомври
Ден на независимостта (Den vzniku samostatného československého státu)
На 28 октомври 1918 г. в Прага е провъзгласена независимата Чехословашка република след разпадането на Австро-Унгарската империя в края на Първата световна война. Томаш Гариг Масарик — философ и политик — е избран за първи президент. Чехия пази тази дата като фундамент на националната си идентичност, въпреки мирното разделяне от Словакия на 1 януари 1993 г.
Швеция — 6 юни
Национален ден на Швеция (Sveriges nationaldag)
6 юни е свързан с два исторически момента: изборът на Густав Васа за крал на Швеция на 6 юни 1523 г. — слагащ край на Датската уния и поставящ началото на шведската национална държава — и приемането на новата конституция на 6 юни 1809 г. Традиционният национален ден е установен едва от 1983 г., а официален публичен празник е от 2005 г. — доказателство, че шведската национална идентичност е исторически по-скоро незаявена.
U-DIGEST
👉 Присъедини се тук
