Носителят на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса почина на 89 години

Светът на литературата загуби един от своите най-светли умове – Нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса почина на 89-годишна възраст в родната си Перу. Тъжната вест бе съобщена от неговото семейство в социалната мрежа X (бившия Twitter), като най-големият му син Алваро написа: „С дълбока скръб съобщаваме, че нашият баща, Марио Варгас Льоса, почина днес в Лима, заобиколен от семейството си и в мир.“

Макар че в последните месеци се носеха слухове за влошеното му здравословно състояние, смъртта му бележи края на една епоха. През октомври 2024 г. Алваро призна, че баща му е „на прага на 90-годишна възраст“ и че се е наложило да намали активността си.

Роден през 1936 г. в Арекипа, Перу, в семейство от средната класа, Варгас Льоса израства между Перу и Боливия. Неговата литературна кариера започва с романа „Градът и кучетата“ (1963), който предизвиква сензация и му носи международна слава. Книгата е силна критика към военните училища и авторитаризма – тема, която ще продължи да присъства в цялото му творчество.

През 2010 г. той получава Нобеловата награда за литература за „картирането на властовите структури и острите образи на индивидуалното съпротивление, бунт и поражение“. Считан за една от най-значимите фигури на латиноамериканския „бум“ от 60-те и 70-те години, той се нарежда редом до титани като Габриел Гарсия Маркес, Хулио Кортасар и Карлос Фуентес.

Варгас Льоса не бе просто писател – той бе и политически мислител, журналист, есеист и кандидат за президент на Перу през 1990 г. Литературното му наследство включва над 30 книги, преведени на десетки езици, сред които „Разговор в катедралата“, „Леля Хулия и писачът“ и „Празникът на козела“.

Днес светът се сбогува с писател, чиято проза остави траен отпечатък не само в Латинска Америка, но и в цялата световна култура.

Прочетете ревюто на Иван Стамболов за романа на Варгас Льоса „Сурови времена“.

U-DIGEST