Григорий Распутин остава една от най-загадъчните фигури в руската история – селянин без образование и църковен сан, който успява да спечели доверието на последния руски император и особено на съпругата му. Около него още приживе се раждат истории за чудеса, разврат, хипноза и политически интриги. След убийството му през 1916 г. границата между действителния човек и демоничния герой на легендата почти изчезва.
Има исторически личности, които постепенно се превръщат в мит. При Григорий Ефимович Распутин процесът започва още докато е жив.
За едни той е Божи човек и необикновен молитвеник. За други – шарлатанин, развратник и манипулатор. За противниците на последния руски император Николай II той се превръща в доказателство за разложението на монархията. А масовата култура впоследствие го превръща почти в свръхестествен персонаж – «лудия монах», когото не могат да убият нито отрова, нито куршуми, нито ледената вода.
Историческият Распутин е по-сложен и вероятно по-интересен.
От сибирско село до Петербург
Григорий Ефимович Распутин е роден през 1869 г. в село Покровское, Тоболска губерния, в Западен Сибир, в селско семейство. Израства в среда, която е далеч не само географски от блестящия императорски Петербург.
Като млад се жени за Прасковя Дубровина и има деца. Това е важно уточнение, защото популярното название «монахът Распутин» е подвеждащо. Распутин никога не е бил православен монах, нито свещеник. Той остава мирянин през целия си живот.
Около тридесетата си година преживява силен религиозен обрат. Започва поклоннически пътувания, посещава манастири и свети места и постепенно придобива репутация на странник и човек с необичайна духовна сила.
В руската религиозна традиция подобни странстващи поклонници не са нещо необичайно. Необичайното при Распутин е способността му да прави изключително силно впечатление върху хора от съвсем различни обществени среди.
Той няма систематично богословско образование, говори просто, понякога грубо, но очевидно притежава забележителна харизма. Съвременници описват особено настойчивия му поглед, увереността, с която разговаря, и способността му бързо да установява психологическа близост със събеседника.
В началото на ХХ век Распутин достига Петербург, където попада в средите на духовници и представители на висшето общество. Епохата благоприятства появата му. Сред част от руския аристократичен елит съществува силен интерес към мистицизма, окултизма, спиритизма и необикновените религиозни личности.
През 1905 г. Распутин е представен на император Николай II и императрица Александра Фьодоровна.
Тази среща променя живота му.
Тайната на престолонаследника Алексей
Без болестта на царевич Алексей вероятно никога нямаше да съществува историческият феномен «Распутин».
Единственият син на Николай II и Александра Фьодоровна страда от хемофилия – наследствено заболяване, при което кръвта не се съсирва нормално. Дори сравнително малка травма може да причини продължително или вътрешно кръвотечение и да се превърне в смъртна опасност.
Болестта идва по майчина линия от потомците на британската кралица Виктория.
Императорското семейство пази състоянието на престолонаследника в тайна. Това означава, че обществеността не разбира една от главните причини за необикновеното доверие на Александра към Распутин.
На няколко пъти, когато Алексей получава тежки кръвоизливи, Распутин се моли за него, успокоява майката и уверява семейството, че момчето няма да умре. След такива намеси състоянието на детето действително се подобрява.
Най-прочутият случай е през 1912 г., когато царевичът получава опасен вътрешен кръвоизлив в Полша и лекарите практически губят надежда. Александра изпраща телеграма до Распутин. Той отговаря с уверение, че детето ще живее и лекарите не трябва да го безпокоят.
Алексей оцелява.
За императрицата това вече не е съвпадение. Тя се убеждава, че Распутин притежава дадена от Бога способност да помага на сина ѝ.
Какво всъщност е ставало, остава спорно.
Предлагани са различни обяснения – хипнотично или психологическо въздействие, естествено отшумяване на кръвоизливите, успокояването на детето и майката. Особено интересна е медицинската хипотеза, че Распутин несъзнателно е помагал, като е настоявал лекарите да оставят Алексей на спокойствие. По това време аспиринът се употребява широко, без още да е напълно известно неговото действие върху тромбоцитите и кръвосъсирването. При хемофилия той може да влоши кръвотечението.
Каквото и да е обяснението, резултатът за Александра Фьодоровна е един: Распутин може да спаси живота на нейния син.
От този момент влиянието му трудно може да бъде разбрано без отчаянието на една майка.
«Нашият приятел»
В личната кореспонденция на императорското семейство Распутин често е наричан просто «Нашият приятел».
Той става доверен човек на Александра и постепенно започва да дава съвети не само по духовни и семейни въпроси.
Тъкмо тук започва политическият проблем.
Распутин няма официална държавна длъжност. Той не управлява Русия и популярната представа за някакъв таен «сив кардинал», който лично командва империята, е силно преувеличена.
Но достъпът му до императорското семейство е реален.
Хора търсят неговото застъпничество. Политици и чиновници се опитват да използват влиянието му. Самият той препоръчва или критикува министри, губернатори и църковни лица.
Особено опасно става положението през Първата световна война.
През 1915 г. Николай II поема лично върховното командване на армията и прекарва продължително време в Ставката в Могильов. В столицата остава императрицата, а нейната зависимост от съветите на Распутин става все по-видима.
Той започва да изказва мнения за назначения на министри и други държавни въпроси. Това създава впечатлението, че решенията на върха на огромната воюваща империя могат да зависят от сибирски селянин без образование и официални пълномощия.
Развратник или оклеветен мистик?
Тук историческите свидетелства се смесват с огромно количество пропаганда.
Распутин несъмнено води живот, който трудно се вписва в традиционната представа за православен духовен наставник. Има множество свидетелства за пиянство, посещения на заведения и сексуални отношения с различни жени.
Около него се събира кръг от предимно женски почитателки.
Същевременно много от най-скандалните истории са разпространявани от негови политически и лични врагове. Твърденията, че е бил член на сектата на хлистите или че организирал религиозно-сексуални оргии, никога не са получили убедително документално доказателство.
Още по-устойчива е легендата за сексуална връзка между Распутин и императрица Александра.
За такава връзка няма надеждни исторически доказателства.
Но в политиката слухът понякога е по-силен от факта.
Появяват се порнографски карикатури, в които Распутин е изобразяван като любовник на императрицата. А германският произход на Александра Фьодоровна допълнително подклажда подозренията по време на войната с Германия.
Получава се разрушителна комбинация: «германката» императрица и развратният сибирски мистик уж управляват Русия зад гърба на императора.
Няма значение, че голяма част от тази картина е измислена.
Милиони хора започват да вярват в нея.
Странният пацифист
Една от по-малко известните страни на Распутин е неговото отношение към войната.
През 1914 г. той се противопоставя на влизането на Русия в световния конфликт и предупреждава Николай II, че войната може да завърши катастрофално както за страната, така и за династията.
Точно тогава обаче Распутин сам се намира между живота и смъртта.
На 29 юни (12 юли по нов стил) 1914 г. в родното му Покровское го напада жена на име Хиония Гусева, свързана с религиозния противник на Распутин йеромонах Илиодор. Тя го пробожда тежко в корема.
Распутин оцелява след продължително лечение.
Докато той се възстановява, Европа влиза във войната.
По-късно привържениците му ще твърдят, че ако Распутин е бил край Николай II в решаващите дни, Русия можела да остане извън конфликта. Това е недоказуема хипотеза, но неговото отрицателно отношение към войната е действително.
Защо аристократите решават да го убият
Към края на 1916 г. положението в Русия е критично.
Войната носи огромни човешки загуби. Икономиката е разстроена. Цените растат. Транспортът изпитва сериозни затруднения. Политическата система губи доверие.
За част от руския елит Распутин вече не е просто неприятна фигура. Той се възприема като символ на унижението на монархията.
Сред заговорниците срещу него са княз Феликс Юсупов, великият княз Дмитрий Павлович и депутатът от Държавната дума Владимир Пуришкевич.
В нощта на 16 срещу 17 декември 1916 г. по стар стил – 29 срещу 30 декември по новия календар – Распутин е примамен в двореца на Юсупов на река Мойка в Петроград.
Там е убит.
И тук започва най-прочутата част от легендата.
Цианид, куршуми и ледена вода
Според разказа, популяризиран най-вече от самия Феликс Юсупов, на Распутин били поднесени сладкиши и вино с цианид.
Той ги изял и изпил – и нищо не станало.
Юсупов го прострелял. Заговорниците решили, че е мъртъв.
След известно време Распутин внезапно отворил очи, скочил и нападнал Юсупов. Успял да излезе навън, където бил прострелян още няколко пъти. След това бил пребит, завързан и хвърлен през дупка в леда на река Малая Невка.
Според най-драматичната версия аутопсията показала вода в дробовете – следователно Распутин бил още жив и накрая се удавил.
Това е великолепна история.
Почти сигурно обаче не е вярна.
Съвременните изследвания на запазените съдебномедицински материали не потвърждават легендата. Няма убедителни данни Распутин да е бил отровен с цианид, нито че е умрял от удавяне. Фотографиите и сведенията от аутопсията сочат огнестрелни рани, включително изстрел отблизо в главата. Най-вероятно той вече е бил мъртъв, когато тялото му е хвърлено във водата.
Така прочутата «неубиваемост» на Распутин се оказва до голяма степен продукт на разказа на неговите убийци.
Юсупов има очевиден интерес да превърне убийството в грандиозна драма – а жертвата си в почти демонично същество, което трябва да бъде унищожавано отново и отново.
Пророчеството за Романови
С Распутин е свързана и друга знаменита история.
Малко преди смъртта си той уж написал на Николай II писмо, в което предсказал собственото си убийство. Ако бъде убит от обикновени хора, царят можел да остане на трона. Но ако го убият представители на аристокрацията и роднини на императора, предупреждавал Распутин, царското семейство нямало да преживее следващите две години.
Убийците му действително са представители на руския елит, а Дмитрий Павлович е родственик на Николай II.
По-малко от три месеца след смъртта на Распутин избухва Февруарската революция.
На 2 (15) март 1917 г. Николай II абдикира.
През юли 1918 г. бившият император, Александра Фьодоровна и техните пет деца са разстреляни от болшевиките в Екатеринбург.
Така легендата за последното пророчество получава почти съвършен завършек.
Самата автентичност и точната редакция на текста обаче са предмет на спорове и към него трябва да се подхожда внимателно.
Распутин не унищожава Руската империя
Едно от най-големите преувеличения е твърдението, че Распутин е «човекът, унищожил Русия».
Причините за падането на монархията са несравнимо по-дълбоки – социални противоречия, нерешеният аграрен въпрос, кризата на самодържавната система, революцията от 1905 г., конфликтът между короната и Думата, огромното напрежение от индустриализацията и най-вече катастрофалното въздействие на Първата световна война.
Распутин не създава тези проблеми.
Но той ги олицетворява.
Присъствието му около трона дава на противниците на режима изключително силен символ: една огромна империя изглежда управлявана от слаб цар, неговата подозирана в прогермански симпатии съпруга и загадъчен сибирски мужик.
Историческият парадокс е, че убийците на Распутин искат да спасят монархията.
Убийството не я спасява.
Само няколко седмици по-късно режимът започва окончателно да се разпада.
Човекът зад демона
Повече от век след смъртта му е трудно да се отдели Распутин от образа на Распутин.
Той несъмнено притежава необикновена харизма. Вероятно има силна психологическа интуиция и способност да успокоява хора в състояние на страх и отчаяние. Несъмнено се възползва от близостта си до върха на властта. Също толкова несъмнено е, че около него се натрупват преувеличения, клевети и политическа пропаганда.
Той не е монах.
Не е доказано, че е любовник на императрицата.
Не управлява тайно Руската империя.
Не е доказано, че притежава свръхестествени лечебни способности.
И почти сигурно не поглъща смъртоносна доза цианид, не възкръсва след разстрел и не умира едва след като е хвърлен жив под леда.
Но зад легендите остава един достатъчно необикновен факт.
Сибирски селянин без образование и официален сан успява да стане довереник на семейството, което управлява една от най-могъщите империи в света.
И се появява край трона точно в момента, когато този свят започва да рухва.
Затова Распутин остава толкова привлекателен исторически персонаж. Той не е причината за края на Романови, но се превръща в неговия най-запомнящ се символ – човек на границата между религиозност и суеверие, между харизма и манипулация, между исторически факт и политически мит.
А понякога митът живее много по-дълго от човека.
U-DIGEST
👉 Присъедини се тук
