Областите Сливен и Ямбол заемат първите две места по общ коефициент на плодовитост в континенталната част на Европейския съюз за 2024 година, показват най-новите данни, публикувани от Евростат.
Докато двата югоизточни региона поддържат нива над демографския минимум за възпроизводство на населението, общият показател за България отбелязва спад спрямо рекордната предходна година. В същото време области като Перник, София и Разград остават в дъното на националната статистика.
Лидерите в континентална Европа
Област Сливен запазва първото място в континенталната част на Европейския съюз за трета поредна година. През 2024 година общият коефициент на плодовитост там остава на ниво от 2,58 живородени деца на една жена – стойност, която регионът достига още през 2023 година.
Този статистически показател отразява средния брой деца, които една жена би родила през целия си фертилен период между 15 и 49 години при запазване на текущата повъзрастова раждаемост.
Веднага след Сливен в континенталната класация на ЕС отново се нарежда област Ямбол с коефициент от 2,42 живородени деца на жена. Така регионът запазва втората си позиция от предходната година.
Преди лидерството на българските региони през 2022, 2023 и 2024 година първото място в континенталната част на ЕС през 2020 и 2021 година е заемано от румънския окръг Васлуй.
В рамките на целия Европейски съюз само две френски отвъдморски територии изпреварват българските лидери през 2024 година. Това са Майот с коефициент 3,51 и Френска Гвиана с 3,10 живородени деца на жена.
Така в общото класиране на всички региони на ЕС, включително отвъдморските територии на държавите членки, Сливен и Ямбол заемат съответно трето и четвърто място.
Демографският праг и спадът в България
Въпреки че България остава държавата с най-висок общ коефициент на плодовитост в Европейския съюз за 2022, 2023 и 2024 година, националната статистика отчита понижение.
През 2024 година показателят за страната спада до 1,72 живородени деца на жена, при 1,81 през 2023 година. Резултатът от предходната година беше най-високият за България от 1990 година насам.
Според Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България за периода 2012–2030 година теоретично определеният минимум за осигуряване на просто демографско възпроизводство е 2,1 живородени деца на една жена през живота ѝ.
Данните на Евростат показват, че през 2023 и 2024 година единствено областите Сливен и Ямбол преминават тази граница у нас.
Над две деца на жена през 2024 година отчитат още две български области – Ловеч с коефициент 2,07 и Пазарджик с 2,01. И двата региона обаче остават малко под необходимия демографски минимум.
Разград и София на обратния полюс
Статистиката показва значителни различия между отделните региони на страната.
Най-нисък коефициент на плодовитост в България за 2024 година отчита област Перник – 1,39 живородени деца на жена.
Следва област София (столица) с показател 1,47, а на трето място сред регионите с най-ниска плодовитост се нарежда област Разград с коефициент 1,48 живородени деца на жена.
Четвъртата позиция в тази група заема област Кърджали с 1,50 деца на жена.
Данните очертават съществени регионални различия в демографската картина на България, като разликата между областите с най-висока и най-ниска плодовитост остава значителна.
Дунав мост
👉 Присъедини се тук
