Исторически момент: Мирното споразумение за Газа – Уроците от «Метода Тръмп»
Мирното споразумение за Газа, прието от Израел и Хамас късно в сряда, е голяма нова възможност за Близкия изток и знаков момент за външната политика на президента Тръмп. Това е и момент да обмислим уроците за това как най-накрая се е случило.
Условията на първата фаза и признанието за поражение на «Хамас»
Освен ако Хамас не се откаже преди понеделник, тази сделка от «първата фаза» ще освободи всичките 20 живи израелски заложници, които все още са в Газа – в рамките на 72 часа след малкото израелско изтегляне. Сделката ще спре боевете и ще донесе повече помощ за цивилното население в Газа.
Забележително е, че Хамас се отказва от най-добрите си лостове за влияние, но Израел не е.
- Дори след като заложниците бъдат откупени, израелските войници ще останат в повече от половината Газа, включително до египетската граница, за да спрат контрабандата на оръжие.
- Израел не изпразва затворите си, както поиска Хамас, но освобождава 250 терористи, излежаващи доживотни присъди, и 1700 жители на Газа, задържани по време на войната.
«Ще посее ли това следващата атака, като сделка за заложници от 2011 г., засята на 7 октомври 2023 г., като освободи нейния мозък?»
Отговорът зависи от способността на Израел да наложи последните фази на сделката. Ако новите сили за стабилизиране, водени от арабите в Персийския залив, които ще бъдат разположени в Газа, не успеят да разоръжат «Хамас» и да демилитаризират ивицата, израелските войски ще бъдат в състояние да го направят сами с това, което Тръмп нарича «пълна подкрепа». Приемайки тези условия, Хамас на практика признава поражението си, дори ако се надява да изчака времето си и да живее да се бие още един ден.
Как се стигна до мира: Уроците от метода на Тръмп
Как дойде този мир след две години?
Съмнителната теория на критиците на Израел е, че Тръмп най-накрая е притиснал израелския премиер Бенямин Нетаняху. Това желание не успява да обясни отстъпките на «Хамас» и връща историята назад: последователната подкрепа на Тръмп за Израел постигна това, което целият натиск и заплахи към Джо Байдън не постигнаха.
Тръмп успя да преодолее някои от опасенията на Нетаняху за следвоенното управление на Газа, защото спечели доверието на Израел. С г-н Байдън министър-председателят може да предположи, че на Израел ще бъде отказана свободата на действие, за да държи Хамас.
Нетаняху заслужава признание за това, че устоя на натиска на САЩ и вътрешния Израел да сложи край на войната по-рано и в по-слаба позиция:
- Преди Израел да превземе Рафах;
- Да извади Хизбула от битката в Ливан;
- И да разбие иранската ядрена програма.
Тези победи оставиха Израел в позиция на военно господство, а Хамас – без прокси съюзници на Иран.
Трите основни урока
Уроците от метода на Тръмп също си струва да се отбележат.
Първо, необходим е постоянен натиск от страна на САЩ върху Хамас, а не върху Израел.
- Колкото повече Байдън ограничаваше Израел или блокираше доставките на оръжие, толкова по-малка причина Хамас да сключи сделка.
- Терористите очакваха Байдън да принуди Израел да спре, ако издържат достатъчно дълго.
- Тръмп обърна сметките на «Хамас». Нито протестите, нито иранската ескалация биха го накарали да обуздае Израел. Вместо това заплахите му към «Хамас» доведоха до януарска сделка за заложници, след което той насърчи Израел да завладее Газа. Това беше към своя край, когато Хамас сключи тази нова сделка.
Второ, няма заместител на израелския военен натиск.
- Дори преди няколко седмици общоприетата мъдрост беше, че войната вече не постига много, най-малко неотдавнашната офанзива в град Газа. Боевете в този чувствителен район трябвало да обрекат заложниците.
- Хамас видя нещата по различен начин. Изправена пред разрушаването на столицата си, тя първо се съгласи на частична сделка за заложници, на която се съпротивляваше от месеци.
- Когато Нетаняху каза, че това не е достатъчно и поиска всички заложници да бъдат освободени наведнъж, критиците казаха, че това означава, че премиерът не иска сделка. Отново грешно. Хамас се огъна и Израел си връща всички заложници.
Трето, съюзниците на «Хамас» трябваше да усетят жегата.
- Байдън наблегна на деескалацията, противопоставяйки се на офанзивата срещу Хизбула и предпазвайки Иран от по-силен ответен удар. Той подкрепи Египет в блокирането на бежанците от Газа и поднови американската военна база в Катар срещу нищо.
- Тръмп подкрепи и след това се присъедини към юнската кампания на Израел срещу Иран, оставяйки политическата стратегия на «Хамас» в хаос. Иранската ескалация вече не може да спасява «Хамас».
- Президентът също така използва Катар, Турция и Египет, за да принуди Хамас да сключи сделка. Оказва се, че тези американски партньори са имали тази власт през цялото време.
Катар изглежда е бил повлиян от осъждания удар на Израел на 9 септември срещу лидерите на Хамас в Доха, който застраши доходоносната двойна игра на управляващото семейство Ал Тани. Тази заплаха, заедно с последвалите помирителни споразумения на САЩ, убеди Катар да поиска от клиента си на Хамас да се подпише на пунктираната линия.
Сделката сега отваря перспективата за разширяване на Авраамовите споразумения между Израел и арабските държави.
Подходът на Тръмп към Близкия изток е противоположен на този на Обама-Байдън – и обратен на неговия в Украйна.
«Оказвате ли натиск върху съюзника, желаещ и способен да се бие, или врага? Ако сега Тръмп промени стратегията си за Русия, догодина дори Нобеловият комитет може да се окаже невъзможно да му откаже наградата за мир.»
👉 Присъедини се тук
