Виетнамските работници в България в края на соца.

Контекст и причини

• През 70-те и 80-те години България, подобно на други социалистически страни, подписва двустранни спогодби с Виетнам, основно с цел икономическо сътрудничество и „социалистическа солидарност“.

• Основната причина за идването на виетнамски работници е недостигът на работна ръка в определени сектори, особено строителството, текстилната и леката промишленост.

• Договорите предвиждали временна заетост – обикновено 3 до 5 години – след което работниците се връщат във Виетнам.

Работата и условията

• Виетнамците са работили основно в строителството (най-вече панелно), заводи за обувки и текстил, дървообработване, както и в някои ТПК (трудово-производствени кооперации).

• Живеели са в общежития, специално построени за тях – някои от тях по-късно придобиха легендарен статус като „виетнамските общежития“ в София, Пловдив, Видин и други градове.

• Условията често били тежки и мизерни, с пренаселени стаи, лоша хигиена и липса на интеграция.

Брой и разпространение

• По различни оценки, в България са били изпратени между 15 000 и 30 000 виетнамски работници, като пикът е в средата на 80-те години.

• Най-много са били в София, Пловдив, Димитровград, Варна, както и в индустриалните зони на Северозападна България.

Обществен отзвук и проблеми

• В края на 80-те години се появяват социални напрежения – конфликти с местното население, проблеми с престъпност (истински и измислени), спекула с търговия на дребно и др.

• Виетнамците често били изолирани, с ограничен контакт с българи, а и езиковата бариера пречела на всякаква интеграция.

• Има документирани случаи на вдигане на бунтове в общежития, особено след като започнали да не им се изплащат редовно заплатите.

Краят на периода

• След 1989 г., с разпада на социализма, виетнамските работници масово се връщат обратно във Виетнам. Част от тях обаче остават в България нелегално или временно.

• Общежитията, оставени от тях, в някои случаи се превръщат в гета, особено в София – напр. прочутите „виетнамски общежития“ в кв. Красна поляна, които се превърнаха в синоним на упадък.

Историческа и културна следа

• Присъствието на виетнамци в България през 80-те оставя социокултурен отпечатък, но не и трайна общност.

• Тема е за книги, репортажи и носталгични разкази – често с елемент на ирония или срам заради начина, по който са били третирани.

• В съвременната културна памет темата се свързва най-често с общественото лицемерие на късния соц, което под лозунга за международна солидарност прикриваше експлоатация.

Urban Digest