Всеки иска историята да започне от него

– Фабулата на българската история следва фабулата на най-големите европейски нации. Ние имаме цар, основател на държавата, какъвто е Кубрат или митологична фигура. Имаме напластяването му с легенди като снопа пръчки. Имаме преселението на Аспарух, минаването на Дунава имаме. Покръстването. Имаме цар Покръстител, имаме и Златен век. Това е лелеяният, мечтан, разработван много. Концепцията за Златния век съществува в още от гръцката митология. Ние имаме всичко това. Това е изключително богата история. Много малко европейски нации имат такава история. Толкова плътна, толкова дълбока, толкова осмислена, толкова отговаряща на парадигмата за исторически разказ. Но не го осъзнаваме.

– Ние сме микс от хората, които са идвали тук, които са градили нашата държава, нашето царство, водени от амбиции, от алчност, от страхове. Ако ние го познаваме това, е начинът да си обясним себе си. А иначе нещата ще ни се случват стихийно. Ние няма да знаем защо, кое как става? Погледнем ли обаче назад в миналото, ще го виждаме.

– Историческата наука, тъй като има дълбинен поглед, вижда нещо друго. Тя вижда, че власт, която е без одобрението на народа, никога не е съществувала. Невъзможно е да съществува. Дори тираните винаги в човешката история са съществували, защото са били одобрявани от народа по същия начин, по който днешната политическа система функционира, защото хората одобряват или я търпят. По същия начин.

СТАМБОЛОВ: Аз пък като гледам и слушам медиите, одобрението, последното нещо, което народът изразява към управлението си.

– Ами това е друг, сложен въпрос. Не знам дали да влизаме във футурологията и в това какво ще се случи с демокрацията утре?

– Идеята за либералната демокрация, за плуралистична демокрация всъщност също не е демократична, защото тя не поставя волята на мнозинството на първо място. Има един термин „тоталитарна демокрация“, тоталитарна демокрация са тоталитарните режими. Те също заявяват, че са демократични. Съветският съюз не казва: ние не сме демократична държава. Сталин не казва: ние сме срещу властта на народа. Напротив, казва точно обратното. Хитлер не казва: ние сме срещу властта на народа. Тоталитарните режими като идеологии са демократични. Но те казват: има някаква група – дали ще е расата, каквото казва Хитлер, нацията някакво племе, дали ще е класата, каквото казват комунистите, работническата класа, пролетариатът. Всъщност те казват: това е народът! Те просто ограничават обхвата и казват: това мнозинство е народът. Това е народът и той трябва да доминира над малцинството. Когато гарантираш на малцинствата определени права, всъщност ти нарушаваш волята на народа.

Всеки идва, историята започва от него, отрича, отрича всичко, втурва се да прави нещо в началото несръчно, руши наследеното. В един момент, когато придобие качества, и стане полезен, обществото се срутва и идва някой друг, който започва, започва този цикъл отначало. И това е един постоянен цикъл на разрушаване и на загуба на континуитет.

СТАМБОЛОВ: Забелязали ли сте откъде се прави един от големите опити това да се утвърди в хората? Цялата модерна литература и изкуство, може би от края на 18 и 19 век насам. Основен мотив в него е бунтът на децата срещу родителите. Това е тема на романи и на опери, и на какво ли не. Има го и в античността, между другото, когато новото поколение богове се разбунтува срещу титаните и старото поколение богове И именно оттам идва цялото това зачеркване и обречеността, проклятието все да се започва отначало. Като Сизиф, който тъкмо да докара камъка до върха, той пада и започва отначало. Има ли някаква сила земна, небесна или поднебесна, която да иска човекът да няма това историческо чувство, за което говорите, и да се чувства сам?

– Смяната на поколенията, отричането на предишното поколение, бунтът на младите също е природен закон. Аз като казвам, че йерархията, че уважението към авторитетите са природни закони, това, за което вие също говорите, е природен закон и то не е задължително лошо.

Това го има не само при нас, има го в Америка. Вие виждате тежкото противоборство между републиканците, особено MAGA движението, хората около Тръмп. Виждате и демократите. Виждате как Демократическата и Републиканската партия, които преди 20 години бяха едни почти еднакви политически партии, които спореха за това колко да е данъкът, в момента имат радикално различен разказ за това какво е американската нация. Рушат паметници, бутат, преразказват цялата история от едната и от другата страна. Тотално отричане. И в един момент се оказва, че ти можеш да се идентифицираш с някакви хора навън. Вижте нас, българите! Водим войната в Украйна вътре в самите нас. Една част се идентифицира с Украйна, друга част се идентифицира с Русия и водим ожесточено този спор. Тоест ние имаме българи, за които е по-лесно да се идентифицират с украинците, отколкото със своите сънародници. Имаме други българи, за които е по-лесно да се идентифицират с руснаците и с режима на Путин, отколкото със собствените сънародници в собствената си държава. Ами това е разпад на нацията!

U-DIGEST