Текла Алексиева е една от най-значимите и разпознаваеми фигури в българската илюстрация и визуална култура от втората половина на ХХ век. Завършва Националната художествена академия със специалност монументално-декоративна живопис и работи в широк спектър от области: илюстрация, живопис, графика, книжен дизайн, стенопис, стъклопис и приложно изкуство.
Най-голяма популярност ѝ носят кориците за научнофантастичната поредица „Библиотека Галактика“, за която създава 107 оригинални корици през 70-те и 80-те години. Те се отличават с фотореалистичен стил, силна атмосфера и философска наситеност и се превръщат в емблема за поколения читатели.
Освен „Галактика“, Алексиева работи по множество други книжни поредици, учебници и експериментални издания, създава пощенски марки (вкл. марката „Баба Марта“, 1996) и самостоятелни живописни цикли. Нейни творби са част от колекциите на Софийската градска художествена галерия и други институции. През последните години интересът към творчеството ѝ се засилва, което води до редица изложби, сред които самостоятелната „Галактиките на Текла“ (Sarieva Gallery, 2019) и мащабната ретроспектива „Енциклопедия на необозримото“ в СГХГ (2024–2025), представяща илюстрации, живопис и графика от целия ѝ творчески път. През 2026 г. представи изложбата „Средновековието през погледа на Текла Алексиева“ в Изложбена зала 2 под Ларгото.
Днес Текла Алексиева се възприема не само като илюстратор на научна фантастика, а като многопластов художник с траен принос към българската визуална култура, чието творчество съчетава научно въображение, философска дълбочина и висока художествена прецизност.
ДРАГАНОВ: Здравейте, госпожо Алексиева. Благодаря ви, че се съгласихте на това интервю. Бих искал да ви поздравя за това, че продължавате да творите през 2026 г., че имате нови изложби. Можете ли да ни разкажете, защо решихте новата ви изложба да е с поглед към Средновековието?
АЛЕКСИЕВА: Изобщо нищо не съм решавала. Това го решиха едни две много симпатични съзнания и историци – Бианка Василева и Марио Филипов, които работят в Музея по история на София, в бившата Баня.
И те имат тази галерия, която е в Ларгото. Тези две мили, прекрасни същества, млади, открили, че Текла Алексиева рисувала разни такива ми ти – исторически и научни рисунки. Първо изкопаха някакви, които даже бях забравила. Намислиха много интелигентна концепция да подредят изложбата. Изровиха някакви неща. Други си изровиха, намериха си спрямо тази изложба.
Въпреки, че цялата са е редили те двамата, копче не съм казала. И аз я видях едвам ей сега на откриването, много хубава. Браво на децата. Въпросът ви е безсмислен. Аз нямам пръст в тая работа.
ДРАГАНОВ: А мислите ли да имате още изложби?
АЛЕКСИЕВА: Нищо не мисля.
ДРАГАНОВ: А ако някой се свърже с вас сега и ви предложи да направи друга изложба на друга тема, ще се съгласите ли?
АЛЕКСИЕВА: Много малко работи ми останаха. Сега някакси така се получи в моя живот първо. Някакси да го кажа по-ясно. Аз като рисувах, нямах такова чувство, че нещо ценно правя, че нещо интересно правя, че е за поколенията, за бъдещето, дрън-дрън-дрън. Първо, безкрайно много рисунки аз съм подарявала. А безкрайно много не са ми ги връщали илюстрациите, тези на „Галактика“, прочутите.
Аз имам само 38 от стоте. Значи едните са подарени, другите не са върнати от печатницата, третите просто са изчезнали. Карах си живота въобще.
Не съм закачена ни за „Галактика“, ни за каквото и да било. А картини рисувах. А мъжът ми вика, дай като отидем на гости да подарим нещо. Ами отиваме, подарявам. Тоест, първо аз съм изподарила половината си творчество. И сега като… така се обърна съдбата, че много се разшумява около мене. Изложби, продажби… Купиха се. Идват хора, търсят, искат. Давам, продавам, аз пак подарявам, без да спра. И сега си направих равносметка скоро, че почти нищо не ми е останало.
Сега имам все пак рисунки и в момента имам една изложба в двора на Варненската библиотека. С мои рисунки, ботанически, за учебници по ботаника. Много на брой и много хубави. Тази изложба сега в Ларгото.
И поразгледах какво изобщо ми е останало. И нищо не ми е останало. Изведнъж реших, че аз имам шедьоври.
Аз, мисля, отворих очите си за мен си. Тези шедьоври първо няма да ги продавам, за да ги завещая на сина ми. От всичките „Галактики“ една-единствена ми е останала. Е, как да я продам вече? Ще оставя на Алекси. Така че аз може да изкопая материал за една изложба, но той така е доста разнообразен. Няма някаква концепция. Нито някаква тема, нито ме интересува чак пък толкоз. И това е горе-долу.
ДРАГАНОВ: Вие на няколко пъти споменахте библиотека „Галактика“. Тази поредица от 107 книги, научно-фантастични, български и чуждестранни, които са издавани в Народна република България през 70-80 години. Вие как се включихте в този проект? Каква беше историята там? Как изобщо се появи библиотека „Галактика“?
АЛЕКСИЕВА: Тя се появи както… Всичко става в едно издателство във Варненско. Един мъж на име Милан Асадуров намислил, имал тази идея. Предложил на издателството. Издателството я приело. Там имаме дълги перипети. Обади се един художник, Иван Кенаров, който е бил художник на Варненското издателство, да покани мъжа ми и неговия приятел, да измислят поредицата, как ще изглежда, което е много важно.
Защо им се е обадил? Защото всички художници се познаваха. Не бяха много. Всеки знаеше кой какво може, кой какво работи, кой е завършил плакат или живопис. И според това се обаждаха. Обаждаха да рисувам, да кажем, илюстрации по зоология. И такива отношения бяха, че нямаше някаква… тайна преференция към някого.
Не разбирате ли? Нормално. Някой работи, търси работник. Работникът бива извикан да изработва това, което трябва сега.
Как „Галактиката“ баш аз я рисувам… Един режисьор, Пламен Николов, миналата година направи един филм за мен, който… Уж по поръчка на БНТ, не знам, защо не го излъчват още, имаше даже… Премиерата му беше миналата година, в кино „Влайкова“. Доста голям филм е направил човекът. И естествено всеки започва с въпроса „Ама защо ти и как така „Галактика“?“ Там отговарям на въпроса. Ама отговарям много точно, много интересно и много странично. Затова и няма да отговоря сега. Ако го пуснат по телевизията, би трябвало да го пуснат по БНТ, защото е техен филм, ще разберете защо.
ДРАГАНОВ: Аз имам друг въпрос тогава. За първите книги да кажем, може да е имала някаква финансова причина, да има само една илюстрация. Но все пак това са научно-фантастични романи. Защо във всичките романи има само по една илюстрация на корицата и няма вътре нито една?
АЛЕКСИЕВА: Еми, защото няма. Това е въпрос на концепция.
ДРАГАНОВ: Защо концепцията не се промени през годините?
АЛЕКСИЕВА: А защо? Каквато е първата книга на една библиотека, то трябва такава да е и последната. Те трябва да следват абсолютно точно една и съща концепция. А сега вътре да се правят картинки, нито аз ще я да ги правя, нито някой друг, това е безумно занимание. А да не говорим е, че от това страхотно оскъпява книгата, която книга е измислена за масово четене. И ако е скъпа, няма да стане.
ДРАГАНОВ: Вие всички тези 107 книги ли ги прочетохте преди да нарисувате корицата? Какъв беше процесът на запознаване?
АЛЕКСИЕВА: Естествено. Пращат ми ръкопис. Чета го. Правя илюстрация. Пращат го да го видят в издателството. Казват „чудесна“, идва анонсът и се печата.
ДРАГАНОВ: От всички тези книги, коя най-много ви е харесала?
АЛЕКСИЕВА: Няма такива работи. Кой е любимият ми цвят?
ДРАГАНОВ: Някоя, която много ви е направила впечатление, заинтригувала ви е философски, идеите вътре.
АЛЕКСИЕВА: Нищо подобно няма. Книгите са си книги. Те са прекрасни, някои от тях, някои не са. Някои са интересни, някои не са.
Има разкази. Аз избирам някой, който наистина може да се тълкува и визуално. И да кажем, решавам този да го илюстрирам на корицата. Ако е цял роман, гледам идеята на романа по някакъв начин да я предложа. Да е спретна така, че който чете, да разбере какво съм нарисувала и защо.
ДРАГАНОВ: Все пак вашето изкуство, което сте показвала с тези книги, доста се отличава от стила на предишните години. Имало ли е корица, за която да са ви казва и че трябва да преработите, или че този вариант не може да бъде пуснат?
АЛЕКСИЕВА: Няма. Всички се харесваха.
ДРАГАНОВ: Вие сте работила преди 10 ноември 1989-та година и след това. Можете ли да кажете, дали държавната работа даваше повече сигурност, или пък днес има повече свобода за един творец?
АЛЕКСИЕВА: Никой не ни се е налагал. Рисувала съм каквото искам и както искам. Имало е пострадали художници, които са били опресирани, как е на български, тормозени, да кажем. Има много недобри случаи, но на мен това не ми се е случвало.
И преди 10 ноември, винаги съм рисувала това, което аз съм искала да нарисувам. Не съм имала вилица на врата, никаква. Освен собственото ми отношение към рисуването ми, да стане хубаво и да стане как се иска.
ДРАГАНОВ: След 10 ноември имаше бум на издателства. Издаваха се всякакви книги. Смятате ли, че в момента имаме прекалено голяма комерсиализация на книгоиздаването от България?
АЛЕКСИЕВА: Всичко се издаваше. Има толкова много издателства, толкова много книги се издават, а толкова малко се четат.
Едно време имаше едно списание „ЛИК“. И в „ЛИК“ човек можеше да получи информация за много автори, не само български, но и световни. Имаше все пак някаква информация изобщо за литературния живот и в България, и в чужбина. Сега няма никаква информация, освен човек да си я търси по фейсбук, по интернет, да намери случайно кой какво е написал, каква нова книга излезла, за какво е.
Не знам да има комерсиализация. Защото, след, както казвате, 90-та година, първите книги, които заляха пазара, бяха порно. И хората ги грабеха. Защо? Защото не бяха виждали порно. Имаше един сериал, Twin Peaks, „кой уби Лора Палмър“. Е, излизаха едни такива глупости. Това беше, наистина, комерсиално. А после се укротиха нещата и започна нормално книгоиздаване.
ДРАГАНОВ: Един политически въпрос. Вие имате една много красива и хубава илюстрация на българския един Лев, този до 1999-та година.
АЛЕКСИЕВА: Имам едни приятели, български икономисти – Аркади Шарков и Стоян Панчев. И те преди време, когато се заговори изобщо за еврозона и така нататък, те ме помолиха да нарисувам българския Лев. Нещо обобщаващо за него, нещо хубаво за него и нещо, що е то. И аз за тях го нарисувах българския Лев. Без изобщо да ми интересува евро ли, мевро ли, какво ли. Просто ме помолиха, аз го направих.
ДРАГАНОВ: А как се чувствате от това, че тази илюстрация стана една от водещите илюстрации в така популярната теза за референдум?
АЛЕКСИЕВА: Ами аз не знам. Не съм забелязала и не съм срещала. Аз си спомням, че те я пуснаха в фейсбук да видят хората, да видят как реагират. Но нейният път и отношението към нея нито съм проследила, нито съм се интересувала. Тя е една от стотиците, хиляди едва ли не илюстрации, които съм правила. Че нея ли точно ще следвам?
Референдумът беше безумен. Още по-малко ме е интересувал. И това е пътят на моите илюстрации.
ДРАГАНОВ: Имате ли някаква друга илюстрация, която да е заживяла свой живот?
АЛЕКСИЕВА: Има едни илюстрации, които сега са в галерията в Ларгото, исторически. Има там една група български ханове, която съм рисувала за една книга на издателство „Кибеа“ – Владетелите на България. То е цяла тяхна поредица. Тя е излязла много отдавна. Обаче тези ханове много масово започнаха да ги слагат ту по етикети на ракии, продаваха ги като основа или задача за правене на гоблени.
И съм виждала много гоблени, избродирани тези ханове, сложени в златни рамки, хората си бродират, пускат си насам-натам и те си живеят своя живот.
ДРАГАНОВ: В тази епоха на все по-голяма дигитализация, как се защитава информация? Как защитаваш своето творчество от злонамерена употреба, от прекомерна вторична комерсиализация?
АЛЕКСИЕВА: Някой да ми вземе илюстрацията, аз съм нарисувала ангел, па някой да му тури рога, ама и това не ме интересува. Аз имам един оригинал.
Направила съм го за някаква нужда. И сега могат да взимат, аз раздавам файлове на който поиска. Много хора ме молят, нали, нямат пари да купят, па и няма откъде да ги купят, защото ги няма вече, но аз имам файлове.
Аз не съм ревнива към използването на моите рисунки. Нали съм ги рисувала първо за мене, после за хората? Да ги ползват както искат. Да ги слагат където искат.
Ползваха ги за това светлинно шоу „Лунар“ – това, което е по софийските сгради. И им дадох им сума ти файлове да ги прожектират, да ги правят, да ги префасонират.
ДРАГАНОВ: Как се променил вашият стил през годините?
АЛЕКСИЕВА: Ми не знам аз. Не знам какво е стил. Аз рисувам така както мисля. Хората питат „как рисуваш?“ Ама дайте да ви обясня и на вас и на всички.
Рисуването, няма нищо общо с ръката, молива и боичките. Всичко е тук (сочи главата си и се усмихва.). Всяка черта, която драскам, това е мисъл.
И аз рисувам туй, което мисля. И тъй като общо взето, очевидно, горе-долу еднакво мисля през целия си живот, очевидно, още не съм изкуфяла, то аз рисувам своето мислене все по този начин.
Мога, разбира се, има хора, които рисуват по… да кажем, абстрактно, по-странно. Но те така мислят. Една цапаница някой гледа и вика „защо туй го е нацапвал художникът“. Той така е мислил в момента. Това не е цапаница. Това е неговата мисъл. Ама той може ли да рисува? Сигурно може. Но той го мисли така, да го нацапа. Всичко е в главата на човека.
Въпросът за стила е много излишен. Стилът, това съм аз.
ДРАГАНОВ: Хайде да си поговорим за нещо друго. И очевидно сте изключително либерална по отношение на лицензирането на творбите ви при използване. Има хора с друго мислене. Но в момента една тема много разтърсва всички хора. Много хора се притесняват за работата си. Някои от тях са най-вече художници, създатели на съдържание. Говоря, разбира се, за изкуствения интелект, който събира вече създадени неща и създава нещо видяно вече. Какво мислите?
АЛЕКСИЕВА: Всъщност изкуственият интелект не е седнал и да вика „аз сега ще нарисувам това по този начин“. Някой му задава задача. И този някой както си формулира задачата, така действа изкуствения интелект. Тоест отново не е той. Това е човекът.
Това просто е един човек, който отново със своите мисли, със своите идеи, със своето отношение към света дава задача на изкуствения интелект. Сега, той как се справя зависи от разни работи.
Има много смешни неща. Просто безумно смешни. Има чудесни. Един кон има една конска сила, нали?
ДРАГАНОВ: Малко по-малко.
АЛЕКСИЕВА: Един автомобил има 100 конски сили. Единият се храни с бензин, другият се храни с овес. Имат по четири движещи се неща. Движат се. Обаче един кон, когато и да е кон, той може да изгалопира до близката ферма, да посети някоя кобила.
А един автомобил със своите 100 конски сили седи в гаража. И ако няма човек да му завърти ключа, нема такъв. Разбираш ли каква ми е мисъл тук за изкуствения интелект и неговите произведения.
Отново, тук ще се чукам по главата, всичко е тука.
ДРАГАНОВ: Добре, но не мислите ли, че има заплаха за хората от това, че те биха станали по-мързеливи. И отново правя препратка към една от книгите от библиотека „Галактика“ – Дюн, в която се говори за едно събитие, Бътлъровия джихад, когато хората унищожават мислещите машини, за да принудят хората да мислят те, а не да делегират тази задача на машините.
АЛЕКСИЕВА: Сега човечеството много се трови от технологиите, които навлизат. Винаги на технологиите се гледат като опасност. Едно време парната машина сума ти народ те оставила без работа.
Има една заплаха, има потенциални ползи, има и неприятни моменти. Но тези технологии ще продължават да се развиват. И човек, ако не си опече акъла и ако не престане да си гледа в телефона, а започне да мисли – пак се чукам по главата – няма да е добре.
И сега както гледам, много повече гледат телефоните, по-малко мислят. Да не говорим, че по-малко се чете. Обаче, човечеството да си строши главата. Аз вече само сеира мога да му гледам.
ДРАГАНОВ: Аз усещам във вас един голям оптимизъм. И въпреки това, Вие на няколко пъти казахте, че е хубаво хората да четат. Можете ли да препоръчате някоя хубава книга, която сте прочела наскоро и искате и други хора да прочетат?
АЛЕКСИЕВА: Тук имам книги, в ателиета имам книги. Не по-малко от пет хиляди тома. И не съм ги прочела всичките, разбира се.
Но непрекъснато чета. Мъжът ми се занимаваше и той с книго-оформление. Тук няма място без книги. Ето това тук (сочи към шкафа в кухнята), да не мислиш, че имам чаши и чинии, има книги, има книги в клозета, има книги в гардероба.
Как да кажа? Всичките книги, които съм прочела, не мога да ги помня първо. Имам такива спомени – „а, това беше хубава книга“, ама толкоз.
А сега от новите книги, какво в момента най-скоро прочетох – „К като Корея“ на Изабела Шопова, тя е една прекрасна писателка, пише нещо като пътеписи, обаче са много интелигентни, безумно интересни. Има няколко книги издадени.
Това, което го пише, е почти грандиозно. Защото не е въпросът да тръгнеш с фотоапарата и да снимаш. Това прави туристът.
Не. Тя снима с акъла си, пише с акъла си, поднася информация за историята, на мястото, на страната, на хората. И това е книга, която препоръчвам, както и всичките книги на Изабела Шопова.
ДРАГАНОВ: Благодаря ви. Много бърз последен въпрос. Какво мислите за фотографията като хоби? Изкуство ли е?
АЛЕКСИЕВА: Това ми е подарък от една приятелка фотографка, която обаче в CorelDRAW, рисува и картини. И e много хубава. Не знам как да кажа дали е изкуство. Защото преди да има дигитални фотоапарати, и начин за обработка на една фотография, все по друг начин са се отнасяли фотографите към обекта, който снимат. Това е било един съвсем различен процес. А сега от всяка случайна снимка може да се прави нещо. Да не говорим изкуството е какво може да направи. Така че има и неща, които са прекрасни. Има и неща, които са обикновени. Не знам, който иска да го нарича изкуството.
ДРАГАНОВ: Благодаря ви много, госпожа Алексиева, за това интервю.
Георги Драганов е българин, софиянец, син, съпруг, баща. С класическо образование, няколко висши, говори английски, немски, индонезийски, ползва руски, испански, латински, старогръцки и старобългарски. Редактор е на сайта „Война и мир“, от 2025 г. води литературния подкаст „СловоРед“. Работи и на пълен работен ден като проектен мениджър в ИТ сектора.
👉 Присъедини се тук
