Артемис 2 – научна експедиция или PR акция?

На 1 април 2026 г., точно в 18:35 ч. по източноамериканско време, ракетата «Спейс Лонч Систем» (SLS) се издигна от стартова площадка 39B на Космическия център «Кенеди» във Флорида. На борда на космическия кораб «Орион» — кръстен от екипажа «Integrity» («Цялостност») — четирима астронавти тръгнаха на дълъг път около Луната. За първи път от 54 години хора летят към нея.

Артемис 1 беше репетицията. Артемис 2 е премиерата.

История на проекта: дълъг път до стартовата площадка

Програмата «Артемис» е наследник на отменената програма «Constellation» (2004–2010) и е официално обявена от НАСА през 2017 г. Амбицията е ясна: да върне хората на Луната и да постави основите на дългосрочно присъствие там — с поглед към Марс.

Пътят не беше праволинеен. През 2019 г. НАСА обяви, че ще кацне на Луната до 2024 г. Годината дойде и отмина без кацане. Артемис 1 — непилотираният тестов полет на SLS и «Орион» — се проведе успешно през ноември 2022 г., но след него се появи сериозен проблем: топлозащитният щит на «Орион» беше по-силно ерозирал от очакваното при влизането в атмосферата. Следваха години разследване, инженерски анализи и вътрешни дебати дали да се лети с настоящия щит, или да се чака нов.

През януари 2026 г. администраторът на НАСА Джаред Айзъкман прекрати дебата: анализите показват, че щитът е достатъчен за Артемис 2, а конструктивните промени ще бъдат приложени за Артемис 3. Обратното броене започна.

Преди изстрелването беше отменена и Лунната станция (Lunar Gateway) — амбициозният проект за орбитална станция около Луната, с която щеше да се осъществяват бъдещите лунни кацания. Причините са прагматични: разходите са огромни, графикът — нереалистичен. Кацането на Артемис 3, планирано за 2028 г., ще използва директно лунния лендър на SpaceX.

Четиримата, кръстени за историята

Екипажът е подбран внимателно — и не само заради компетентностите.

Рейд Уайзман поема командването. Военноморски летец-изпитател с опит от МКС (2014 г.), той е спокоен, методичен и е избран да води екипа именно заради тези качества в непознати условия.

Виктор Гловър е пилот на мисията. Ветеран от МКС (2020–2021 г.), той ще стане първият чернокож астронавт, долетял отвъд ниска земна орбита. Именно той пое ръчното управление на «Орион» при демонстрацията на сближаване с горната ракетна степен — критичен тест за бъдещите докинг операции в лунна орбита.

Кристина Кох е специалист по мисията. Тя държи рекорда за най-дълъг непрекъснат престой в Космоса за жена — 328 дни. С Артемис 2 ще стане и първата жена, долетяла до Луната.

Джереми Хансен представлява Канадската космическа агенция (CSA). Военен летец-изпитател, той ще стане първият гражданин извън САЩ, излетял отвъд ниска земна орбита — резултат от споразумение, с което Канада получи място на борда в замяна на участие в изграждането на роботизираната ръка за бъдещите лунни мисии.

Трите рекорда — за пол, раса и гражданство — са поставени в центъра на комуникацията на НАСА около мисията. Дали с право, е отделен въпрос.

Програма на полета: 10 дни, 400 000 километра

Мисията следва т.нар. траектория на свободно завръщане (free-return trajectory) — елипса, която използва лунната гравитация, за да върне «Орион» към Земята без допълнително изразходване на гориво. Астронавтите няма да кацат на Луната и няма да влизат в лунна орбита.

В първите часове след изстрелването «Орион» се отдели от горната ракетна степен ICPS и извърши демонстрация на сближаване: Гловър ръчно маневрира капсулата около отделената степен, тествайки сензорите и двигателите за прецизно позициониране. Тестът е пряка подготовка за бъдещото докинг с лунния лендър.

Около шест дни след изстрелването «Орион» ще извърши лунния облет. В най-далечната точка екипажът ще се намира на около 400 000 км от Земята и 7 600 км зад Луната — рекорд за пилотирани мисии в историята на космонавтиката, надминаващ дори рекорда на «Аполо 13». Влизането в атмосферата при завръщането ще стане при скорост от около 40 000 км/ч — друг рекорд, натоварващ топлозащитния щит до проектните му граници.

Кацането в Тихия океан е планирано около 10 дни след изстрелването.

Какво се тества и какво се научава

Артемис 2 официално е тестов полет, а не научна мисия в класическия смисъл. Борда не носи специализирана апаратура за изследване на Луната. Това обаче не означава, че мисията е без познавателна стойност.

Биомедицинските данни от четиримата астронавти са реално ценни: никой не е летял отвъд ниска земна орбита от 1972 г. насам и влиянието на радиацията в дълбокия космос върху човешкия организъм е недостатъчно изследвано. Данните от Артемис 2 ще информират здравните протоколи за по-дългите мисии напред.

Навигационните алгоритми, тествани при сближаването с ICPS, ще бъдат използвани при бъдещите докинг операции в лунна орбита, където GPS не съществува. «Орион» вече премина от мрежата за близкия космос към мрежата за дълбокия космос (Deep Space Network) — за първи път пилотиран кораб прави тази смяна от 50 години насам.

Данните от влизането в атмосферата ще позволят на инженерите да калибрират топлозащитния щит за Артемис 3 — мисията, при която вече ще има кацане. И не на последно място: психолозите и ергономите ще анализират как четирима души функционират в тясното пространство на «Орион» за 10 дни — информация, незаменима за плановете за Марс.

Научна експедиция или PR акция?

Въпросът се задава открито и е основателен.

Критиците посочват, че Артемис 2 не каца на Луната, не носи научни инструменти и е съобщена на света преди всичко чрез трите рекорда на екипажа. Разходите са трудно защими: разработката на SLS е струвала над 23 млрд. долара, а всяко изстрелване се оценява на около 4 млрд. — сума, за която SpaceX прави десетки полети. Отмяната на Лунната станция пък сочи, че дългосрочната научна инфраструктура не е приоритет.

Привържениците на програмата контрират: без Артемис 2 не може да има Артемис 3. Биомедицинските данни са реално необходими. Навигационните тестове са задължителни. А историческите паралели са поучителни — «Меркурий» и «Джемини» също са изглеждали като чист PR преди «Аполо 11» да промени историята.

Истината е по средата. Артемис 2 е преди всичко инженерски тест с политически привкус — неизбежен в условията на космическа надпревара с Китай, вътрешни бюджетни битки и нуждата от обществена подкрепа за скъпоструваща програма. Нейната истинска стойност ще се прояви или провали с Артемис 3 — кацането, планирано за 2028 г.

Засега четирима души летят към Луната. За пръв път от 54 години.

U-DIGEST