Правителствената програма предвижда имоти с отпаднала необходимост да се използват за творчески и културни пространства, но за София още няма посочени сгради, терени или бюджет.
Държавни имоти, които вече не са необходими на институциите, трябва да могат да получат нов живот като творчески и културни пространства до края на 2027 г. Това е един от ангажиментите в Програмата за управление на България 2026–2030 г.
За София подобна мярка може да има особено значение. В столицата държавата притежава сгради и терени, управлявани от различни министерства, ведомства и публични структури, а част от тях с времето губят първоначалната си функция.
Към началото на октомври 2026 г. обаче няма публикуван списък кои конкретни държавни имоти в София могат да бъдат превърнати в ателиета, културни центрове, пространства за изкуство, репетиционни зали или други обществени културни обекти.
Не са обявени и отделен бюджет за столицата, критерии за избор на имотите или конкретен модел кой ще ги управлява след промяната.
Какво всъщност обещава държавата
Ангажиментът е насочен към държавни имоти с отпаднала необходимост – сгради и терени, които вече не са необходими за функциите на ведомството или институцията, която ги управлява.
До декември 2027 г. трябва да бъде създадена възможност такива имоти да се използват за творчески и културни пространства.
Това обаче не означава, че всеки свободен държавен имот автоматично ще се превърне в културен център.
Преди това трябва да бъде установено дали нуждата от имота действително е отпаднала, какъв е неговият статут, в какво техническо състояние е, какво позволява устройственото планиране и кой може да го използва.
При някои имоти може да е необходима и промяна в начина на управление или собствеността.
Най-важното, което в момента липсва за София, е конкретиката – кои имоти се разглеждат и за каква функция.
София вече мина през спор за имотите с отпаднала необходимост
Темата не е нова за столицата.
През 2025 г. държавата започна отделна мащабна процедура по анализ на държавната собственост. Тогава бяха разгледани хиляди имоти в цялата страна и беше публикувана информация за такива, за които ведомствата са заявили отпаднала необходимост.
Именно тогава част от столичните терени предизвикаха сериозни спорове.
Сред тях бяха Малкият стадион «Академик» и паркът до него, попаднали сред имотите с отпаднала необходимост.
Появиха се въпроси и за други терени в града. В «Мусагеница» например беше поставен въпросът за държавен имот, който по устройствен план е предназначен за озеленяване.
Тук обаче има важно разграничение.
Списъците и процедурите от 2025 г. не трябва автоматично да се приемат за списък на имотите, които ще се превръщат в културни пространства по новата управленска програма.
Това са различни процеси.
Старият списък не е новият културен списък
През май 2025 г. правителството одобри отделна Програма за упражняване на правата върху държавни имоти и имоти на държавни публични предприятия.
Тогава беше направен анализ на около 4400 имота в страната.
Процесът предизвика силен обществен интерес, а през април 2026 г. Министерският съвет оттегли предложението си програмата да бъде одобрена от Народното събрание и отмени свързани решения.
Затова наличието на даден столичен имот в старите справки не означава, че той е избран за културна функция през 2027 г.
Новият ангажимент трябва да получи собствена процедура и ясни критерии.
Само Министерството на отбраната има стотици ненужни имоти
Размерът на държавния имотен фонд показва колко значима може да стане темата.
По официални данни от март 2026 г. само Министерството на отбраната управлява 849 имота с отпаднала необходимост в различни части на страната – бивши казарми, складове, бази, полигони, летища и други обекти.
Сред областите, в които има такива имоти, е и София.
От общо 475 неохраняеми имота с отпаднала необходимост на ведомството 50 се намират в област София-град.
Това не означава, че въпросните 50 имота ще бъдат предлагани за културни пространства.
Показва обаче мащаба на държавния ресурс, който в момента няма първоначалното си предназначение.
За един държавен имот има повече от една възможност
Когато една институция вече няма нужда от дадена сграда или терен, това не означава непременно продажба.
Имотът може да бъде предоставен на друга държавна структура, да получи нова публична функция или при определени условия да бъде прехвърлен на община.
В София вече има примери как държавна собственост може да бъде използвана за местна обществена потребност.
Такъв пример е преустройството на бивш ресторант на ул. «Цар Иван Асен II» във филиал на детска градина.
Случаят няма пряка връзка с бъдещата културна програма, но показва принципа – държавен имот може да получи нова публична функция вместо да остане неизползван.
В някои квартали държавната собственост вече блокира местни инвестиции
Темата има и друг софийски аспект.
Когато теренът е държавен, районната администрация не винаги може просто да инвестира общински средства в него, дори когато той се използва ежедневно от жители на квартала.
Такъв пример има в Студентски град, където жители сами поставиха осветление на площадка върху държавен терен.
Подобни случаи показват защо въпросът за собствеността не е административна подробност.
Той може пряко да определя дали едно пространство ще бъде ремонтирано, използвано или ще остане години наред без развитие.
Какво би могло да означава «творческо пространство»
Управленската програма използва общото определение «творчески и културни пространства», но към момента не е публикуван каталог с допустимите функции.
На практика подобен модел би могъл да включва пространства за изложби, творчески ателиета, репетиционни помещения, сцени, центрове за културни и младежки инициативи или помещения за организации в областта на изкуството.
Какво точно ще бъде допустимо обаче трябва да бъде разписано официално.
Съществен ще бъде и въпросът кой получава право да използва имота – държавна или общинска институция, културен оператор, неправителствена организация или друг тип структура.
Не е ясно и при какви условия ще става това – безвъзмездно предоставяне, наем, конкурс или друг механизъм.
Най-важният въпрос за София: кои са сградите
За столицата именно това ще бъде моментът, в който националното обещание ще се превърне в конкретна градска политика.
Към управленската програма не е приложен списък на столични имоти, предназначени за тази мярка.
Това остава непроменено и към началото на октомври.
Затова засега не може да се посочи конкретна държавна сграда и да се твърди, че тя ще стане културен център.
Подобно твърдение ще бъде възможно едва след официално решение за конкретен имот.
Не е ясно и колко ще струва преобразяването
Самото предоставяне на сграда не решава автоматично проблема.
Част от имотите с отпаднала необходимост могат да се нуждаят от сериозен ремонт, конструктивно укрепване, нови инсталации, мерки за пожарна безопасност, достъпна среда или цялостна реконструкция.
При културните пространства има и специфични изисквания – акустика, осветление, сценична техника, изложбени условия или специален режим, когато сградата има културна стойност.
Към момента няма обявен отделен бюджет за преобразуване на държавни имоти в културни пространства в София.
Без такъв финансов ресурс дори подходящ имот може да остане неизползван.
2027 г. трябва да даде списък, правила и реални проекти
Крайният срок в управленската програма е декември 2027 г.
За да има реално изпълнение, преди това трябва да се появи значително повече конкретика.
Най-важни ще бъдат списъкът или критериите за допустимите държавни имоти, процедурата за предоставянето им, възможните оператори и начинът, по който ще се финансира адаптацията на сградите.
За София следващият измерим резултат е още по-прост – да бъдат назовани конкретните имоти.
Докато това не се случи, обещанието е възможност, но не и готов проект.
Столица.бг
👉 Присъедини се тук
