Свен Р. Ларсън
19 юни 2026 г.
Стагфлация и дивергенция: двете решения на централните банки, разкриващи екзистенциалната заплаха пред еврозоната
Повишаването на лихвите от ЕЦБ и замразяването им от Фед очертават мрачна перспектива за европейската икономика
Понякога големите новини се крият в малките събития. Две решения на две различни централни банки — новини, на които обикновено биха обърнали внимание само запалените експерти по икономическа политика — в съчетание рисуват мрачна и драматична картина за бъдещето на европейската икономика.
Решението на ЕЦБ
Първото решение беше взето от Управителния съвет на ЕЦБ на 11 юни, когато той остави основните си лихвени проценти без промяна. В официалното си съобщение Управителният съвет заяви:
«Управителният съвет е решен да провежда парична политика, която да гарантира стабилизиране на инфлацията на нивото на нашата цел от 2% в средносрочен план. В съответствие с този ангажимент днес решихме да повишим трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни пункта.»
Управителният съвет мотивира решението си с войната на Израел и САЩ срещу Иран, която «създава инфлационен натиск» върху икономиката на еврозоната. В действителност зад това решение се крие доста по-голяма драма, която стана по-ясна, когато шест дни по-късно Федералният резерв реши да остави без промяна основния си лихвен процент за федералните фондове.
Решението на Фед и укрепването на еврото
Решението на Фед беше необичайно. През последните няколко години тези две централни банки координираха решенията си относно лихвените проценти и го правеха с почти свръхестествена прецизност.
Като не повиши лихвения си процент на заседанието по паричната политика тази седмица, Федералният резерв даде възможност за така необходимото укрепване на еврото спрямо долара. Това не беше изричната цел на решението на Фед, но беше толкова очевидна последица, че не може да е убягнала от вниманието на отговорните лица във Фед.
Еврото се нуждае от стабилизация и поскъпване, и то още повече през следващите месеци, отколкото в момента. Докато икономиката на еврозоната в по-голямата си част е в застой, американската икономика напредва с относителна лекота. Тя отбелязва засилен приток на инвестиционни средства, дължащ се отчасти на промените в митата, въведени от президента Тръмп. Тъй като в резултат на това вносът поскъпва, се наблюдава ръст на преките чуждестранни инвестиции, насочени към САЩ, както и на репатрирането на капитал от американски компании.
Като цяло това оказва натиск за поскъпване на долара. Освен това на американския пазар на ценни книжа продължава бумът, движен предимно от гиганта в областта на изкуствения интелект Nvidia и излизането на пазара на мултитехнологичната компания SpaceX на Илон Мъск. Въпреки че пазарът на ценни книжа не може вечно да се издържа само от очакваните печалби на два корпоративни гиганта, настоящият бум на Уолстрийт не показва реални признаци на затихване.
Когато конфликтът в Близкия изток утихне, цените на петрола се върнат към по-нормални нива и общата несигурност, свързана с конфликта, отшуми, относителната икономическа сила на Америка ще се отрази благоприятно на долара за сметка на еврото. Това създава сериозен проблем за Европейската централна банка: стагфлация, или комбинацията от бързо нарастващи цени, от една страна, и висока, упорита безработица и неизползван производствен капитал, от друга.
Заплахата от стагфлация
Стагфлацията е опасност, която може да погуби дори най-силните икономики. Тя неутрализира ефектите от традиционната фискална и парична политика:
- не е възможно да се намалят данъците или да се увеличат държавните разходи, за да се подпомогне икономическият растеж, тъй като такива експанзионистични фискални мерки биха засилили инфлацията;
- в парично отношение не е възможно да се намалят лихвените проценти по същата причина, но и защото намаляването на лихвите бързо води до допълнителна вносна инфлация.
Авторът е критикувал и ЕЦБ, и Федералния резерв за това, че отказват да споменават «стагфлация» в своите документи за политиката, и поддържа тази критика: напълно ясно е, че страхът от стагфлация определя политиките на ЕЦБ в момента. Като обсъжда проблема открито, централната банка би могла да спечели много по-голямо съчувствие от страна на европейците като цяло, когато бъде принудена да вземе болезнено решение — като например повишаване на лихвените проценти, когато самото сърце на еврозоната страда от безкрайна икономическа стагнация.
Очевидно е необходим публичен дебат по този проблем не само за да се предотврати самата стагфлация, но и защото стагфлацията може бързо да влоши друг, дори по-сериозен проблем, заплашващ еврозоната. Този проблем е екзистенциален по своята същност и сам по себе си представлява наложителна причина за краткосрочно повишаване на лихвените проценти. Ако не бъде решен по подходящ начин, той може да доведе до разпадане на еврозоната — и поне на теория може да придобие такива размери, че самата обща валута да бъде изложена на опасност.
Екзистенциалната заплаха от дивергенция
Тази потенциално екзистенциална заплаха за еврозоната произтича от разминаващите се темпове на растеж. Ядрото на икономиката на еврозоната е в застой, докато група страни по периферията отбелязват ръст на БВП и, с течение на времето, ускоряване на растежа на заетостта.
Когато група страни реши да споделя една валута, те де факто решават да координират икономическата си политика по редица въпроси: данъци, държавни разходи, пазар на труда, дори външна търговия. Еврозоната обаче не може да отговори на тези изисквания за координация.
В допълнение към конвергенцията на политиките, валутната зона се укрепва и от конвергенцията на темповете на икономически растеж. Днес еврозоната преживява разминаване в растежа — точно обратното на това, от което се нуждае, за да остане сплотена и свободна от структурни търкания. Ако стагфлацията се вкорени в еврозоната, последствията ѝ ще се усетят по-силно в страните, където БВП вече расте с анемични темпове. Това ще задълбочи разликите между умерено успешните икономики и онези, които са дълбоко засегнати от стагнация.
Досега разминаването в растежа е само умерен емпиричен проблем за еврозоната. Ще са необходими няколко години на все по-очевидни разлики в растежа на БВП, преди да се появят видими признаци на разпадане в еврозоната. В същото време, ако ЕЦБ не успее да предотврати стагфлацията — ако застоялата сърцевина на валутната зона е обхваната от бързо нарастващи цени, докато голяма част от населението ѝ е безработно — екзистенциалната заплаха от икономическа дивергенция бързо ще стане по-сериозна.
Д-р Свен Р. Ларсън е работил като икономист в аналитични центрове и като съветник в политически кампании. Той е автор на редица научни статии и книги. Неговите трудове се фокусират върху социалната държава, как тя води до икономическа стагнация и реформите, необходими за намаляване на негативното въздействие на голямото правителство.
👉 Присъедини се тук
