
Германският парламент прие закон за депортиране
Федералният парламент на Германия, Бундестагът, прие така наречения Закон за подобряване на репатрирането в четвъртък, 18 януари – закон, предназначен да ускори депортирането на отхвърлени кандидати за убежище. Въпреки това, поправка от Зелените прави малко вероятно законът действително да постигне някаква забележима промяна.
Въпреки че канцлерът Олаф Шолц заяви през октомври, че правителството ще започне “мащабни” депортации, министерството на вътрешните работи призна, че не очаква експоненциално увеличение на броя на депортациите, а само увеличение от 600 души (увеличение с 5%), след като законът влезе в сила.
Торстен Фрай от ХДС напомни на правителството, че 350 000 мигранти са подали молба за убежище в Германия миналата година, което е увеличение с 44% в сравнение с 2022 г., което означава, че допълнителните 600 депортации годишно са незначителни в сравнение с 1000-те новопристигнали на ден.
Законът за подобряване на репатрирането ще позволи на властите повече пространство за маневриране при задържането и депортирането на мигранти. Законът ще удължи срока за задържане на нелегални мигранти от десет на 28 дни, за да се предотврати укриването им. Полицията също така ще има разширени правомощия за издирване на тези, на които е наредено да напуснат, и за достъп до тяхната собственост, включително смартфони.
“Ще гарантираме, че хората, които нямат право да останат, ще трябва да напуснат страната по-бързо”, заяви вътрешният министър Нанси Фезер. В момента може да отнеме повече от две години, за да се разгледа молба за убежище. Приетите промени се надяват да намалят това до между три и шест месеца.
Зелените обаче – членове на управляващата ляво-либерална коалиция – успяха да разводнят закона с предложението си имигрантите да получават адвокати на обществени разноски, за да оспорват решенията за депортиране. Това означава, че правните оспорвания на депортациите могат да продължат още по-дълъг период.
Въпреки че новият закон предвижда, че мигрантите могат да бъдат задържани, преди да бъдат информирани за предстоящото им депортиране, адвокатите биха могли да възпрепятстват този процес, защото самите те трябва да бъдат уведомени предварително за задържането на клиенти.
“Това означава, че тези, които са задължени да напуснат страната, отдавна ще са си отишли, преди да бъдат задържани”, каза Александър Тром от опозиционния десноцентристки ХДС, критикувайки закона.
Миналата година 16 430 души са били депортирани от Германия, което е увеличение с 27% в сравнение с 2022 г., сочат данни на министерството на вътрешните работи. Повечето от тях са върнати в Австрия, Грузия, Северна Македония, Молдова и Албания. 31 770 планирани депортации обаче се провалиха, което означава, че само една трета от мигрантите са били успешно върнати. Причините за неуспехите включват медицински изключения, ненамиране на мигранти и отказ на страните на местоназначение да ги приемат.
Наказанията за контрабандистите трябва да бъдат затегнати съгласно новия закон. Въпреки това, поради протестите на организации за защита на правата на човека, законът включва език, ограничаващ наказателното преследване до контрабандисти, предоставящи помощ на сушата, което ще освободи НПО, които помагат на мигрантите в морето – въпреки че НПО са обвинени в сътрудничество с контрабандисти на хора и насърчаване на миграцията.
Както консервативната публикация Tichys Einblick пише:
Един решаващ фактор не се взема предвид: големият брой нелегални мигранти, които редовно се възнаграждават с процедура за предоставяне на убежище и в крайна сметка със статут на закрила или разрешение за пребиваване. Освен това има приток на хора чрез събиране на семейства: миналата година този брой е бил 124 625, вероятно повече от всякога за една година.
Както наскоро съобщихме, близо един милион мигранти са влезли в Германия чрез схемата за събиране на семейства в страната от 2015 г. насам. Събирането на семейства за граждани извън ЕС е отворено за тези, които имат валидни разрешителни за пребиваване заедно с признати бежанци. На партийната си конференция през септември, най-голямата управляваща партия, социалдемократите (ГСДП) решиха, че събирането на семейства за тези, които имат право на субсидиарна закрила, трябва да се извършва в неограничена степен, ход, който предизвика остри критики от либералната FDP, нейния младши коалиционен партньор.
В ход, който допълнително насърчава миграцията към страната, Бундестагът прие в петък закон, който има за цел да облекчи пътя към германското гражданство. Имигрантите, които законно живеят в Германия, ще могат да кандидатстват за гражданство след пет години, а не след сегашните осем. Това може дори да бъде намалено до само три години, ако мигрантите се считат за особено добре интегрирани, имат добри познания по немски език, полагат доброволен труд или имат добри оценки в училище.
Децата, родени в Германия от поне един родител, който живее законно в страната в продължение на пет или повече години (вместо осем), автоматично ще получат германско гражданство. Възрастните кандидати ще трябва да са били наети на работа най-малко 20 от последните 24 месеца, за да се квалифицират.
Ще бъдат разрешени и множество гражданства, което означава, че десетки хиляди турци, включително имигранти от трето поколение, могат да придобият германско гражданство и да имат право да гласуват. За да признае приноса им за следвоенното възстановяване на страната, правителството ги освободи от задължението да представят доказателства, че са добре интегрирани и могат да говорят немски, и – за разлика от други, търсещи германско гражданство – те дори могат да бъдат безработни, получаващи държавна помощ.
Управляващите партии нарекоха новоприетия закон нещо, което “отдава дължимото на модерното имиграционно общество и принципите на хуманност и ред”. “Трябва да поддържаме темпото в надпреварата за привличане на квалифицирана работна ръка”, заяви вътрешният министър Нанси Фезер.
Опозицията обаче не е толкова ентусиазирана.
Както наскоро съобщихме, новият закон може да разшири правото на глас до 2,5 милиона неотдавнашни мигранти, а ХДС изрази опасения, че новото споразумение може да даде възможност на потенциален ислямистки блок да постигне парламентарно представителство в Бундестага. Общата турска диаспора наброява приблизително 7 милиона в Германия, като 1,5 милиона участват пряко в последните турски избори.
“Германското гражданство е нещо много ценно и човек трябва да се отнася към него много внимателно”, каза лидерът на ХДС Фридрих Мерц. Колегата му от партията Александър Тром подчерта, че “правителството не просто променя един закон, то иска да промени нашето общество”. Антиимиграционната АзГ говори за “разпродажба” на гражданството им. “Германският паспорт трябва да бъде спечелен чрез предоставяне на сериозно доказателство за икономическа и културна интеграция”, подчерта Мариана Хардер-Кюнел от АзГ.
Според Федералното министерство на вътрешните работи около 14% от населението на страната няма германски паспорт – това са малко над 12 милиона неграждани, живеещи в Германия, пет милиона от които вече живеят там от поне десет години.
Имиграцията е гореща тема в Германия през последните години, а неуспехът на правителството да се справи с проблема с нелегалната миграция – като същевременно облекчи пътя към законната миграция – допринесе за възхода на “Алтернатива за Германия”. Според социологическите проучвания десните антиглобалисти сега са втората най-силна партия с почти една четвърт от избирателите, които ги подкрепят.
Както предложенията на ХДС, така и на АзГ за ограничаване или намаляване на размера на държавните помощи, които търсещите убежище могат да получават, бяха отхвърлени от ляво-либералното мнозинство в Бундестага.