Интервю ли бе да го опишеш!

Иван Стамболов

Внимавайте! Сега ще си послужа с едно отвратително фолклорно клише: Радосвет (Бог да го прости!) би се обърнал в гроба, ако видеше обърканата физиономия на Константин Вълков – директорът на радиото, на което Радосвет отдаде живота си – докато Слави Трифонов се гавреше с него и го хокаше като малък сополив пакостник от черните дълбини на телевизионното си студио.

Сблъсък на образи и рекламна инвазия

Интервюто просия като ярко медийно събитие, което показа много неща. Има една много популярна картинка, която с охота тиражират религиозно екзалтирани личности с протестантски мисловен строй. Картинката изобразява Христос и сатаната, нарисувани в бездарно-лигавия стил на поп пощенските картички. Двамата са се вкопчили в напрегната канадска борба и дръзко се гледат в очите. По подобен начин бе организирана и визията на славното интервю между Косьо Вълков и Слави Трифонов. Казвам «между», защото докрая така и не стана ясно кой кого интервюира.

Интервюто бе предварително рекламирано с цялата натрапчивост, която може да си позволи една национална електронна медия. Проглушиха ни ушите с навивки да го очакваме, сякаш е дългоочаквано футболно дерби. Беше представено едва ли не като кулминация в цялото съществуване на Дарик – събитието, заради което радиото е създадено през далечната 1993 година. И при все тази претенция интервюто се проведе на територията на интервюирания – в студиото на ТВ 7/8. То, студиото, бе разделено точно като онази картинка със сатаната и Христос:

• Косьо Вълков на светъл небесен фон, брандиран с инсигниите на «Седмицата»
• Трифонов в обичайния си гроб, от който се подава само бръснатата му глава

Единият – силите на доброто; другият – силите на злото. Той, Слави, винаги е обичал да се прави на «лошо момче», а пък Косьо си гледа като ангелче по рождение. Любопитно: след като интервюто е на Дарик, но визуализацията е на Слави, кой ги е мислил тези неща или са се получили от само себе си?

По същество: Анализ на «интервюто»

Разбира се, аудиторията отново се раздели на две. За едните беше велик единият, за другите – другият. Всъщност и двамата бяха трагедия.

Въобразяват си и двамата, че правят нещо кой знае какво. Между другото Слави може да е всякакъв, но без него тези боклуци щяха да са никои.

Защо са решили, че това е съревнование между двамата? И действително в началото изгубиха страшно много време да си мерят пишките и да се правят на интересни.

Косьо Вълков иска да е център на вниманието по неизвестни причини. Сякаш той е примадоната. Разбираемо е…

В крайна сметка Слави се загрижи за предаването. Косьо Вълков не може да влезе в разговор, Слави го затапва и гърчи. После Слави започва да рецитира скучни опорки. В стремежа си да задава шокиращи въпроси задава тъпи въпроси. От своя страна Слави се дърви, но иначе послушничко изпълнява.

В общи линии Слави го играе обиден. Казва, че ПППП не стават за власт (което е напълно вярно) и преди не са управлявали държава, сякаш Слави е.

Пак за морала. Вкара семейство, църква и училище. Нещо май не е наясно що е морал. Морал носи всеки, защото мярата за добро и зло е вродена.

Кирил Петков бил авторитарист като ББ, а ПППП управлявала като ГЕРБ.

Личи си как без сценарий и аутокю Слави не става за нищо. Говори за морал и истина, общи приказки без никаква визия, с изключение на лозунги за Македония.

Час и половина изгубено медийно време с некомпетентност и от двете страни, от всяка от които се очаква да има различна от другата компетентност.

Защо Слави настоява да изглежда по този траурно-заплашителен начин? Имало било ужасна атака срещу КП. Не казва харесва ли го.

Общи приказки и взаимни недоразумения, които изяждат една трета от огромното време.

В един момент Слави го насра. Вълчев гледа като насран, а Слави се разлиства в продължение поне на 10-15 минути и онзи не може да го спре. Слави сам се спира, но онзи мълчи и Слави, естествено, продължава и дори започва да държи речи. Вълчев се спасява с тъп въпрос за Македония.

Минават на Македония, тръгвайки от музика – глупости. Иначе позицията му за Македония е добра, защото е искрена.

Като цяло Слави го беше организирал много хитро с двата декора – като равностоен сблъсък, но не съвсем…

Вълчев: «Искате ли да чуете аз какво мисля?» Трифонов: «Не.»

И все пак се изказва педерастки и грешно по въпроса за историята, политиката и Македония. По този въпрос сме твърдо със Слави. Това е силно, защото ако Украйна е огромна червена точка за правителството, така Македония е огромна черна.

Слави не е наясно с отговорността на партийно и експертно правителство.

Така или иначе интервюто беше медиен спектакъл, от който научихме, че:

1. Компетентността и у журналистите, и у политиците е паднала плачевно;
2. Обществото е разделено по изкуствени признаци, зад които стоят големите разделители на времето и най-вече глобализъм/антиглобализъм.

U-DIGEST