“Собственик на неголяма стъклена оранжерия” от СДС ще седне на депутатската банка вместо бившия министър на културата.
На 8 август миналата година Вежди Рашидов обяви, че е готов да се върне в политиката – отказа се от заявеното намерение за оттегляне и прие номинацията за депутат. На 9 август тази година той окончателно я напусна.
Една година разлика.
Година, през която Рашидов се завърна триумфално в парламента, след като бе пожелан от структурата на ГЕРБ в Пловдив и изстреля партията в областта отново на върха, от който бе изместена на предишните два вота от ИТН и ПП.
Беше доайенът на последните два парламента
Обедини ГЕРБ и БСП, които го подкрепиха за председател на 48-ото народно събрание.
За да стигне до тази седмица, в която партията му се разграничи от него и поиска оставката му от шефските постове в НС и в ГЕРБ. Заради онази скандална реплика, изречена на уж изключени микрофони в пленарната зала в почивката на заседанието, в което се обсъждаха промените в Закона за защита от домашното насилие. Прекъснали ваканцията си, притиснати от протестите срещу домашното насилие и в подкрепа на обезобразената с макетно ножче 18-годишна Дебора.
Има и сега закони. К’во чешеме езици? Всички ку*ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го напрайха на маймуна.
Това заяви изненадващо Рашидов пред зам.-председателите на парламента Никола Минчев и Росица Кирова в понеделник и обществото веднага настръхна срещу него.
Самият Вежди твърди, че е извадено от контекста – имал предвид, че онези жени в САЩ се сетили след години да обявят как били изнасилени. (Б. ред. – вероятно има предвид продуцента Харви Уайнстийн.) “Става дума за частен разговор с мой колега, но се оказа, че микрофоните са включени. Да поясня – това, което казах, касае американски журналист. Ставаше дума, че американски актриси признаха след 15 години, че са били насилвани от богат човек”, обясни той.
От групата на ГЕРБ се разграничиха веднага от думите на бившия министър и поискаха оставката му като председател на комисията по култура и медии и като член на Изпълнителната комисия на партията. Казват, че заседанието на ГЕРБ било доста емоционално, но единици били депутатите на Борисов, защитили правото на Вежди сам да реши как да постъпи, а не да бъде призован да хвърли оставка. Той напусна двата поста веднага.
Ден по-късно при нестихващия обществен и политически отзвук взе и окончателното решение – слага край на политическата си кариера. Направи го с кратко изявление до медиите:
Така по горчива ирония на съдбата Рашидов се съобрази с апела, който сам отправи при откриването на 49-ото НС -чест, която за втори път имаше като доайен.
“Моля ви, в името на единствения ни приоритет, да смирим нравите си, да наведем глава и да приемем факта, че голямата политика е низ от компромиси в името на българския народ”, заяви тогава той. След изпуснатите остри думи той смири нрав и предпочете да напусне политиката.
Или пък избра път да казва каквото иска, без да се съобразява с партийната дисциплина. Имаше проблем да държи езика си зад зъбите през всички години в ГЕРБ.
Ясно показа, че трудно преглъща коалицията с ПП-ДБ. Не му се харесаха законопроектите, които новото мнозинство бълва, включително и корекциите в Закона за защита от домашното насилие. Отдавна даде да се разбере, че патосът срещу Москва също не му е по душа.
И все пак винаги е преглъщал и отстъпвал “в името на единствения ни приоритет”. Точно преди 2 месеца, в деня, в който парламентът трябваше да гласува дали да подкрепи кабинет с мандата на втората коалиция, Рашидов настоя от трибуната да се даде шанс на кабинета “Денков”. Призна, че жертва емоциите си в името на това да се успокоят страстите, да се създаде баланс и да си отдъхнат хората от спиралата от избори.
“Стойте близко до хората, чуйте ги, разберете ги, за да им служите честно. Вярвам в народа си, в страната си. Дошло е време да надделее разумът и нищо друго”, призова той колегите си.
Човек със собствено мнение и сам изградил се, Рашидов винаги се е гордеел с това, че не се отказва от приятелите си и в добро, и в лошо.
Неприятелите му не пропускат при всеки негов успех пак да залепят определението “мултак” заради приятелството му с Илия Павлов. Той обаче нямаше проблем да си признае: “Познавам го от социализма и никога нищо лошо не ми е направил. Осъдете го, щом е спорно. Той за нищо не е осъден.
От приятели не се отказвам никога
Нямам повод да се срамувам от биографията си”.
Рашидов беше и човекът, който удържаше дисциплината и духа в парламента, докато партиите намерят консенсус за т.нар. ротационен принцип за председателското място в парламента. Направи го и в предходното, 48-о народно събрание – тогава блокажът по избора бе разбит, след като Рашидов стана титуляр на поста.
“Трябваше само да открия заседанието на този парламент като най-възрастния, а станах председател. Самата дума “най-възрастният” ви подсказва, че вече ми е време малко и бохем да се върна да бъда.
Като Хемингуей малко и аз да изживея старостта по един красив начин, покрай някое море, мемоари да напиша”, изповяда се Рашидов, след като седна в председателския стол на 48-ото НС. в крайна сметка направи една нова изложба, но пак се върна и в 49-ото.
Оставката му сега дава шанс на фермера от пазарджишкото село Синитево Йордан Кръстанов от коалиционния партньор СДС да седне на банката. Няколко пъти кандидат от Пловдив област, досега не успяваше да се класира, избутан от хора с преференции като Младен Шишков и д-р Иван Червенков.
В сайта на СДС в Пловдив Кръстанов е представен като “собственик на неголяма стъклена оранжерия” и председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.
Източник: 24 часа