Синдром на гурмана или влечението към изискана храна и готвене
Какво е синдромът на гурмана: придобита промяна в хранителното поведение, свързана с десните части на мозъка, при момче с епилепсия и в други описани случаи.
Румяна Тасева
12 ноември 2026 г.
На десетгодишна възраст Луи беше започнал да готви сам и правеше фантастични ястия за радост на околните. Храната и готвенето го занимаваха до степен, в която всеки успешен готвач би му завидял или би се отегчил. Луи обаче едва ли би взел предвид мнението на другите, защото го интересуваше само храната и качеството на ястията му.
Готвачът гений при него беше започнал да се проявява от 8-годишна възраст, когато неговите връстници не можели да задоволяват глада си сами с нещо по-различно от парче пица в близкото заведение за бързо хранене, и в контраст на собствените му навици. Но на осем Луи преживял първите си епилептични припадъци.
Приблизително така изглежда историята на първия описан случай на синдрома на гурмана описан от невропсихолога Мариан Регар от Университетската болница в Цюрих и невролога д-р Теодор Ландис от Женевската университетска болница, който бил представен през май 1997 г. в сп. Neurology.
Научната публикация съдържа два показателни клинични случая и анализ на 36 пациенти, при които авторите са разпознали сходно хранително поведение.
През 2008 г. детския невролог д-р Мери Куриан и колегите ѝ, в това число и д-р Ландис, описват сходна промяна при дете с трудно контролируема епилепсия. В следствие на което дискутираната локация на проблема от първото изследване, установена при 34 пациенти в предната част на дясното полукълбо се разширила и обханала и разположена по-назад в дясното полукълбо зона.
Как се споменава синдромът на гурмана в медицинската литература и на какво се дължи?
Синдромът на гурмана (gourmand syndrome) е придобита промяна в хранителното поведение, която се характеризира с необичайно силна ангажираност към храната и ново или засилено предпочитание към изискани ястия. Интересът може да обхваща както самото хранене, така и приготвянето на храната.
Първоначално учените предполагат, че в синдрома участват различни структури – участъци от мозъчната кора, базалните ганглии или части от лимбичната система. Регар и д-р Ландис предполагат, че промяната в хранителното поведение може да е свързана с отслабен контрол върху импулсите. Те обсъждат и възможна роля на серотониновата система, но не я доказват. По-широкият преглед на психиатрите д-р Рудолф Ухер и д-р Джанет Трежър от звеното за хранителни разстройства към Института по психиатрия на Лондонския кралски колеж също насочва вниманието към десните челни и слепоочни области при сложни промени в хранителното поведение след мозъчно увреждане.
В единия от първите описани случаи – примерът на момчето, което ние наричаме Луи – се разбира, че увреждането в дясната слепоочно-теменна област е последица от кръвоизлив в неонаталния период. Тъй като хранителните предпочитания при него се променят рязко години по-късно, около началото на пристъпите, авторите предполагат, че роля има и епилептичната активност. Категорично заключение от един случай, старо увреждане и новопоявила се епилепсия обаче не може да се направи.
Какво качество на живот имат хората със синдрома на гурмана?
Медицинската оценка се насочва към основното неврологично състояние и към това дали промяната в храненето създава затруднения в ежедневието, не може да се говори за специфично лечение на синдрома. При момчето пристъпите остават неконтролирани, въпреки опитите с 5 противоепилептични лекарства. Описанието не дава отговор дали при успешен контрол на епилепсията увлечението към изисканата кухня би отслабнало.
Регар и Ландис определят поведение при синдрома на гурман като “доброкачествено”. Това определение не обхваща последиците от мозъчното увреждане или тежестта на съпътстващата епилепсия и може да не важи за други случаи. Публикуваните в научните издания примери не дават надеждна обща оценка за качеството на живот на хората със синдрома, не знаем колко дълго трае поведението на изискания готвач, колко често вреди на ежедневието и при каква част от хората отшумява.
Референции
1. Regard M, Landis T. “Gourmand syndrome”: eating passion associated with right anterior lesions. Neurology. 1997;48(5):1185–90.
2. Kurian M, Schmitt-Mechelke T, Korff C, Delavelle J, Landis T, Seeck M. “Gourmand syndrome” in a child with pharmacoresistant epilepsy. Epilepsy Behav. 2008;13(2):413–5.
3. Millichap, J.G. (2008) ‘Gourmand Syndrome in a Child with Epilepsy’, Pediatric Neurology Briefs, 22(9), p. 70-70.
4. Uher R, Treasure J. Brain lesions and eating disorders. J Neurol Neurosurg Psychiatry. 2005;76(6):852–7.
PULS.BG
👉 Присъедини се тук
