Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна промени дълбоко мисленето в Германия.
В продължение на десетилетия хората тук са възпитавани в отхвърлянето на военната мощ, напълно осъзнавайки предишната роля на Германия като агресор в Европа.
„Започнахме две световни войни. Въпреки че са изминали 80 години от края на Втората световна война, идеята, че германците трябва да стоят настрана от конфликтите, все още е в ДНК-то на много хора“, обяснява Маркус Цинер от Германския фонд „Маршал“ в Берлин.
Някои остават предпазливи към всичко, което може да се разглежда като милитаризъм дори и сега, а въоръжените сили са хронично недофинансирани.
„Има гласове, които предупреждават: „Наистина ли сме на прав път? Правилно ли е нашето възприятие за заплаха?“
Когато става въпрос за Русия, Германия има специфичен подход.
Докато страни като Полша и балтийските държави предупреждаваха да не се сближават твърде много с Москва и увеличаваха собствените си разходи за отбрана, Берлин при бившия канцлер Ангела Меркел вярваше в правенето на бизнес.
Германия си въобразяваше, че осигурява демократизация чрез осмоза. Но Русия взе парите и въпреки това нахлу в Украйна.
Така през февруари 2022 г. зашеметеният канцлер Олаф Шолц обяви национален опорен камък в приоритетите, „Zeitenwende“.
Тогава той отдели гигантски 100 милиарда евро, за да подкрепи армията на страната и да държи под контрол „подстрекателите на война като Путин“. Но генерал Бройер казва, че това не е достатъчно.
„Запълнихме малко дупките“, разказва той. „Но е наистина лошо.“
За разлика от това, той посочва големите разходи в Русия за оръжия и оборудване, за запаси, както и за фронтовата линия в Украйна.
Той също така подчертава хибридната война на Русия: от кибератаки до саботажи, както и неидентифицирани дронове над германски военни обекти.
Добавете към това агресивната реторика на Владимир Путин и генерал Бройер вижда „наистина опасна смесица“.
„За разлика от западния свят, Русия не мисли в кутии. Не става въпрос за мирно време и война, а за континуум: нека започнем с хибрид, след това да ескалираме, след това обратно. Това ме кара да мисля, че сме изправени пред реална заплаха.“
Той твърди, че Германия трябва да действа бързо.
Твърде малко от всичко
Ясната оценка на началника на отбраната за сегашното състояние на силите му съвпада с неотдавнашен доклад до парламента. Бундесверът, заключава той, има „твърде малко от всичко“.
Авторът на доклада, комисарят на въоръжените сили Ева Хьогл, разкри остър недостиг, вариращ от боеприпаси до войници, чак до порутени казарми. Тя оцени бюджета само за ремонтни дейности на около 67 милиарда евро (72 милиарда долара).
Вдигането на тавана на дълга, позволяващо на военните да вземат заеми – на теория, без ограничение – ще им даде достъп до „постоянна линия“ на финансиране, за да започнат да се справят с това, казва генерал Бройер.
Историческият ход беше направен от очаквания наследник на Шолц, Фридрих Мерц, в бързина, която повдигна вежди. Той внесе предложението в парламента точно преди то да бъде разпуснато след изборите през февруари.
Новият парламент, с антимилитаристична левица и симпатизираща на Русия крайна десница, може би щеше да бъде настроен по-неблагоприятно.
Но „завоят“, който Германия започна през 2022 г., набра нова скорост тази година.
Скорошно проучване на YouGov показа, че 79% от германците все още смятат Владимир Путин за „много“ или „доста“ опасен за европейския мир и сигурност.
Сега 74% казват същото за Доналд Тръмп.
Проучването последва реч в Мюнхен, в която неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс изложи Европа и нейните ценности.
„Това беше ясен сигнал, че нещо фундаментално се е променило в Съединените щати“, казва Маркус Зинер.
„Не знаем накъде се насочват САЩ, но знаем убеждението, че можем да разчитаме на 100% на американската защита, когато става въпрос за нашата сигурност – това доверие вече е изчезнало.“
Оставяне на историята зад гърба си
В Берлин традиционната предпазливост на германците по отношение на всички военни неща изглежда бързо избледнява.
Осемнадесетгодишната Шарлот Крефт казва, че собствените й пацифистки възгледи са се променили.
„Наистина дълго време смятахме, че единственият начин да компенсираме зверствата, които извършихме през Втората световна война, е да се уверим, че това никога повече няма да се повтори. и решихме, че трябва да се демилитаризираме“, обяснява Шарлот.
„Но сега сме в ситуация, в която трябва да се борим за нашите ценности, демокрация и свобода. Трябва да се адаптираме.“
„Има много германци, които все още се чувстват странно от големите инвестиции в нашата армия“, съгласява се Лудвиг Щайн. „Но мисля, че като се имат предвид нещата, които се случиха през последните няколко години, няма друга реална възможност.“
Софи, млада майка, смята, че инвестирането в отбрана вече е „необходимо в света, в който живеем“.
Но Германия се нуждае от войски, както и от танкове, а тя далеч по-малко иска собственият й син да бъде зачислен в армията.
— Готов ли си за война?
Бундесверът има само един постоянен център, малък блок, разположен между аптека и магазин за обувки до гара Фридрихщрасе в Берлин.
С камуфлажни манекени на витрината и лозунги като „готино и пикантно“, той има за цел да привлече мъже и жени да служат, но получава само шепа обаждания всеки ден.
Германия вече не успя да увеличи редиците си с 20 000 войници до 203 000 и да намали средната възраст от 34 години.
Но амбициите на генерал Бройер са много по-големи.
Той ни каза, че Германия се нуждае от допълнителни 100 000 войници, за да защити адекватно себе си и източния фланг на НАТО – общо 460 000, включително резерви. Затова той настоява, че връщането към военна служба е „абсолютно“ необходимо.
„Няма да получите тези 100 000 без един или друг модел на наборна служба“, каза генералът.
„Сега не е нужно да определяме какъв модел ги носи. За мен е важно само да вкараме войниците.“
Този дебат едва сега започва.
Генерал Бройер очевидно се позиционира начело на усилията да придвижи „завоя“ на Германия по-далеч и по-бързо.
Със своя лесен, ангажиращ маниер той обича да посещава регионалните кметства и да предизвиква публиката там с въпроса: „Готови ли сте за война?“.
Един ден една жена го обвини, че я плаши. „Казах: „Не аз те плаша, а другият човек!“, спомня си той отговора си.
Той имаше предвид Владимир Путин.
Двойната аларма за „събуждане“ – за руската заплаха и изолационистките, неангажирани Съединени щати – сега звъни силно за Германия, твърди генералът, и не може да бъде пренебрегната.
„Сега е разбираемо за всеки един от нас, че трябва да се променим.“
BBC
